Игор Маркевич е велик диригент и композитор, потомствен аристократ от знатните украински фамилии, наследници на богат търговец, покръстен евреин от ХVII век. Маркевич има уникалния шанс да се запознае с каймака на интелигенцията в Париж и Италия. Известно е, че Михаил Иванович Глинка е бил близък със семейството и създава второ действие на шедьовъра си „Иван Сусанин” в имението на фамилията Маркевич. Семейството напуска Русия в навечерието на Първата световна война. Заминават за Париж, след това се установяват в Швейцария.

 

Първите си уроци по музика Игор получава от баща си, талантлив пианист. От ранна възраст започва да композира. На 13 г. изпълнява публично своята клавирна сюита „Съдба”. Сред слушателите, за щастие, е бил и Алфред Корто, който се заема с обучението на младежа и помага за публикуването на съчиненията му. След две години Игор постъпва в Екол Нормал в Париж, където учи пиано при Корто и композиция при Надя Буланже. През 1929 година се запознава с Дягилев, който му отваря вратите към културния елит на френската столица. Маркевич е бил в близки отношения с такива личности като Кокто, Стравински, Пикасо, Коко Шанел и Маяковски. В писмо до лондонския „Таймс” Дягилев нарича младия Маркевич „човека, който би сложил край на скандалната цинично-сантиментална опростеност в музиката”. Дягилев поръчва на младия композитор концерт за пиано и балет. Концертът бил завършен през същата 1929 г. и изпълнен на откриването на Дягилевия сезон в Ковънт Гардън. Солист е бил самият Маркевич. Балетният проект не бил завършен поради кончината на Дягилев същата година. През 1930 г. в Париж с успех била изпълнена кантата на Маркевич, в която той използвал материала от балетните скици. Музиката на Игор Маркевич привлякла вниманието на съвременниците му Дариус Мийо и Роже Дезормиер. Заедно с колегата си Серж Лифар работят върху балета „Ребус” и „Полетът на Икар”. През 1933 г. под диригентството на Дезормиер концертно е представена музиката към „Полетът на Икар”, а успехът бил сензационен. Критиците наричали композитора Игор Втори, като Игор Първи наричали Стравински. В Париж Маркевич създава и музиката към филма на Айзенщайн „Вива Мексико”. Започвам видеопредставянето му с неговото произведение от 1936 г. Cantique d’amour:

 

 

 

 

Диригентският дебют на Маркевич е в Амстердам със знаменития Концертгебау оркестър. Маестрото е бил само на осемнайсет години. През 1933 г. Маркевич взима няколко урока от Херман Шерхен, който убеждава музиканта да се отдаде изцяло на диригентската кариера. Маркевич е взимал уроци по дирижиране и при великия Пиер Монтьо. 
Като пианист усъвършенства уменията си при Алфредо Казела, като за целта се мести в Италия. Сближава се с италианския музикален авангард, и до началото на Втората световна война живее във Флоренция. Става част и от италианската съпротива. Дори в днешно време в една от версиите за убийството на тогавашния италианския министър-председател Алдо Моро се спряга и участие на Маркевич. Диригентът е изразявал свободно крайните си леви убеждения. През 1946 г. Маркевич приема и италианско гражданство. Живее периодично и във Флоренция, и в Швейцария. 

След войната Игор Маркевич престава да композира. През 1955-а дебютира в САЩ с Бостънския симфоничен оркестър. Бил е главен диригент на СО на Стокхолм в периода 19521955 година, в Монреал е главен диригент на оркестъра от 1955 до 1960. Ръководи филхармонията в Хавана за един сезон 195758. Легендарния парижки оркестър „Ламурьо” оглавява от 1957 до 1961 г., чуйте „Проклятието на Фауст” от Берлиоз с този тандем:

 

 

 

 

 През 1960 г. френското правителство награждава диригента със званието „Командор на ордена на изкуствата и литературата”. Маркевич става първият артист от чуждестранен произход, удостоен с тази титла. И това е едно от многобройните отличия в живота на неуморния творец. Вижте най-гледаното му изпълнение в YouTube – „Пролетно тайнство” на Стравински, на живо от Токио (1968 г.):

 

 

 

 

След 1960 г. започват и успешни гастроли на диригента в СССР. От 1948 година Маркевич започва да води майсторски класове из целия свят, в това число и в Моцартеума в Залцбург. През 1961 провежда семинар в Московската консерватория. Игор Маркевич е особено ценен в интерпретацията си на руска, френска и съвременна музика. Записва премиерно произведения от Лили Буланже, Луиджи Далапикола, Дариус Мийо. Записва интегрално и симфониите на Чайковски с Лондонския СО, чуйте Шеста симфония:

 

 

 

 

През 1978 получава предложение от Брюкселската филхармония да дирижира своето произведение „Изгубеният рай”. Концертът има голям успех. През 1982 Маркевич посещава за последен път СССР със серия концерти, включително и в родния Киев. Само година по-късно получава инфаркт и оставя неосъществени много свои планове. 
Сред много приноси на големия музикант е и основаването на Европейската асоциация на фестивалите в Женева през 1952 година заедно с философа Денис дьо Ружмон. 

Завършвам с прекрасната му интерпретация на увертюрата „Вилхелм Тел” от Росини, запис от 1972 г.: 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

2 коментар/a

Рашко Младенов на 06.03.2015 в 00:33
Този материал събуди у мен един спомен. Запознах се лично с Игор Маркевич през 1963 година. Бях ученик в Музикалното училище в София, когато той пристигна на гости на нашият голям арфист Проф. Асен Арнаудов, с когото бях много близък. Той доведе Маркевич на една репетиция на тогавашния пионерски оркестър под диригенството на Влади Симеонов. С огромно удивление Маркевич изслуша едно изпълнение на Рапсодия \"Вардар\", след което взе палката и издирижира част от Пета симфония на Бетовен. Беше страхотно.
Веско на 07.03.2015 в 01:52
Отлична поредица!Поздравления и благодарности!Чакам продълженията!

Напиши коментар