Съчувствието и прошката изграждат основата на обществото

<p><strong>Ваша светлост, световната икономическа криза засяга в личен план много хора. Върлуват страх и песимизъм. Дори мениджърите изживяват чувство на безсилие от тази катастрофа. Интересува ни Вашия поглед върху актуалното развитие. Как виждате срива на световната икономика?<br /></strong><br />Не съм експерт по икономически въпроси. Но с голямо любопитство разговарях със специалисти и премислях този феномен. Основните причини за глобалните проблеми се коренят в прекомерната алчност, в спекулациите и в недостатъчната прозрачност на системата. Това са някои от причините. Ние трябва отново да си спомним за моралните и етични принципи. Ако се отнесем открито и честно към неблагоприятното икономическо положение, това ще помогне на хората. То ще ги плаши по-малко. Кризата ни показа, че фиксирането върху материалните ценности стеснява нашия дух и нашето мислене.<br /><br /><strong>Предполагаме, че Вие не сте загубили пари на финансовите пазари?</strong><br /><br />Не, държа се далече от финансовите пазари. Онези обаче, които се интересуват само от пари, вече имат проблем. Сигурен съм, че тази криза предизвиква големи бури в главите им.<br /><br /><strong>Считате, че парите се надценяват?<br /></strong><br />Човек има нужда от пари, за да живее, аз също се нуждая от тях. Всеки обича парите. Но заедно с парите съществуват и други ценности като сплотеността на семейството, вътрешното доволство, медитацията и познанието, че материалните неща ни ограничават. Който счита тези неща за основни в своя живот, той се чувства по-малко засегнат от кризата. И дори когато някой загуби работното си място, той намира опора в семейството и в приятелите. Освен това на него му остава и медитацията.<br /><br /><strong>Може ли една пазарна икономика да функционира без пари, без алчност и без растеж?</strong><br /><br />Пазарното стопанство е по-динамично от социалистическото планово стопанство, това е чистата истина. Но материалните ценности и икономическата принуда за растеж стесняват мисленето ни. Задвижващите механизми на икономиката трябва да бъдат ентусиазмът и глобалната отговорност &ndash; в духа на съчувствието. За това са нужни пари, преди всичко бедните хора и бедните нации имат голяма нужда от тях. В Германия ножицата между бедни и богати е относително малка. В САЩ и Индия разликата е огромна. В Китай също, там много функционери стават капиталистически комунисти. Стандартът на живот на бедните хора, образованието на децата и здравната система трябва да се подобрят навсякъде по света. За тези неща имаме нужда от пари, но не и за един разточителен живот в лукс. Най-важният въпрос е, как се разпределят парите &ndash; за задоволяване алчността на малко хора или в духа на глобалната отговорност.</p> <p><strong>Може ли един топ-мениджър да следва Вашите указания? Няма ли тогава той да бъде неизбежно изпреварен от по-алчни конкуренти?<br /></strong><br />Разбира се, индивиди като мениджъри, политици, учени могат да следват духовни наставления &ndash; както християнски, така и ислямски, индуистки или будистки - и да работят професионално. Най-важното е да се изпитва съчувствие и да се носи отговорност към обществото. Будисткото учение е много холистично &ndash; всичко зависи от всичко. Иначе всички религии си приличат. Следователно: един мениджър естествено може да бъде будист. При това съчувствието при мениджъра трябва да бъде една важна величина, защото тя води към голямата цялост и към честност спрямо човека.<br /><br />За съжаление обаче отново наблюдаваме случаи на корупция, не само при мениджъри, но също и при религиозни хора. В тези случаи собствените интереси се поставят на преден план, религията се замърсява.<strong><br /></strong><br /><strong>Как кризата ще промени западната пазарна икономика?</strong><br /><br />Това не го знам (смее се). Реалността ще създаде една нова реалност. Това ще се случи тъкмо в икономиката. Как ще изглежда точно тази реалност, не съм в състояние да кажа. Нуждаем се от нови, ефективни структури, трябва да организираме процесите по друг начин. Досегашното мислене в икономиката, но и в междудържавните отношения прави все още разлика между &bdquo;ние&rdquo; и &bdquo;те&rdquo;. Реалността изпревари това мислене. В икономическата криза това мислене не работи, ние всички сме засегнати, целия свят.<br /><br /><strong>Какъв съвет ще дадете на банкерите?<br /></strong><br />Главният въпрос ще бъде, как хората могат да водят един изпълнен със смисъл живот и да развият съчувствие. Вътрешната сила и съчувствието водят до повече съзнание. Имам добър приятел, който беше задържан 18 години в един китайски наказателен лагер. След освобождаването си той ме посети в Индия. Той ми разказа, че по време на своя плен е изпитвал моменти на опасност. На каква опасност? &ndash; го запитах. Усмихвайки се той ми отговори: на опасността да загубя съчувствието си спрямо китайците. Този манталитет е много важен, когато хората трябва да се справят с болки и с тежки ситуации като например икономическата криза.<br /><br /><strong>Съчувствието като път, който извежда от кризата?<br /></strong><br />Съчувствието спрямо други хора води до една вътрешна сила. Искам да обясня това на хората: съчувствието и прошката са от огромно значение за функционирането на едно общество. Наричам това секуларна етика, респект спрямо другите религии.<br /><br />Задавал съм въпрос на японци, дали изпитват лоши чувства към някогашния противник от войната Америка, защото американците хвърлиха две атомни бомби над японските градове Хирошима и Нагазаки. Хората, които запитвах, отричаха това. Те са простили. Хората са в очакване на една нова реалност. Трябва да преодолеем старото мислене в категориите &bdquo;ние&rdquo; и &bdquo;те&rdquo;, да съборим изкуствените граници. Трябва да разглеждаме останалата част от света като част от самите нас. Тогава хората ще предотвратят войните.</p> <p><em>(По Cao.bg)</em></p>