“Един мъж и една жена” печели всичко по пътя си през 1966 г. “Златна палма”, два Оскара, четири Златни глобуса… и “посвещаването” на 28-годишния режисьор Клод Льолуш. Героите му са двама души, наранени от живота. Той е загубил жена си, тя - съпруга си. Децата им са в един и същ пансион в Довил. Там пътищата им се пресичат. Половин век след излизането на филма, тази класика на Новата вълна открива втори живот, благодарение на дигитализирането, което го доукрасява, без да го разваля. Въпреки отминалото време очарованието на любовната история е непокътнато. Както и на двамата актьори.

 

50 г. след “Един мъж и една жена” Жан-Луи Трентинян и Анук Еме се срещнаха отново по повод повторното пускане по екраните във Франция на легендарния филм, белязал както тяхната кариера, така и историята на киното.

 

- Какво изпитахте, гледайки филма отново 50 г. след излизането му?

 

Жан-Луи Трентинян: Бях изненадан много приятно. Не се усещат усилията, които той изискваше от нас, липсата на средства. Мисля, че това е един възвишен филм. Притежава изящество…

 

Анук Еме: Преоткривайки го, забелязах, че не е загубил нищо от своята младост. Това е филм, който може да бъде сниман днес. За съжаление в наши дни вече не правят такива филми.

 

- Гледайки себе си на екрана, кого виждахте - себе си или героя?

 

Жан-Луи Трентинян: Всеки път, когато се виждам във филми, които не съм гледал отдавна или които изобщо не съм гледал, ми ставаше много неприятно. Не бях далеч от това да кажа, че съм най-лошият актьор на света. А откакто гледах “Един мъж и една жена”, мисля точно обратното - че не съм бил най-лошият. Когато го снимахме, вече имах зад гърба си трийсетина пълнометражни филма. И тогава за първи път се почувствах добре по време на снимки. Нещо магично се случи.

 

 

- А магьосникът манипулатор е Льолуш, който дори не ви е дал да прочетете сценария, за да запазите спонтанността си, откривайки сцените…

 

Жан-Луи Трентинян: Той ни разказваше сцените поотделно, на Анук и на мен, и не ни разказваше едно и също нещо…

 

Анук Еме: Клод си играеше с нас. 

 

Жан-Луи Трентинян: Клод Льолуш е най-големият лъжец, когото познавам. Да речем, че това е част от неговата личност, от неговата поезия. Той не лъже, за да навреди, а за да направи добро, така че му прощаваме. Тъй като не съм жена, не ми пука. Изглежда, че с последната му жена всичко върви много добре. Тя е страхотно момиче. 

 

- Какви спомени, впечатления ви останаха от снимките в Довил?

 

Анук Еме: Този филм и хората, които са в него, до такава степен са част от моя живот… Жан-Луи вече го познавах много добре. Дори бях свидетел на сватбата му с Надин. Не си спомням за конкретна сцена, а за атмосферата. А, да, спомням си, че трябваше да яздя кон и толкова много се страхувах, че когато се качих на седлото, си казах, че не бива да слизам, защото няма да посмея да се кача отново. Когато стана време за обяд, аз отказах да сляза на земята, за да отида да ям. Трябваше да ме хранят на коня…

 

- Явно не сте имали проблем, като си има предвид броят на кавалерите на ваше разположение. Но Пиер Барух успя да ви съблазни, защото след снимките се омъжихте за него. Имаше ли привличане между вас, Анук, Жан-Луи?

 

Жан-Луи Трентинян: Когато срещнеш Анук, неминуемо си съблазнен. Но нямаше никаква конкуренция между Пиер и мен. Аз бях женен за Надин и съм много верен. 

 

Анук Еме: А вие виждате ли ме да открадна мъжа на най-добрата си приятелка? Не съм такъв човек. Бяхме мъж и жена, но само на екрана…

 

 

- Този “малък” филм стана гигант, спечели четиридесетина награди, сред които “Златна палма”, два Оскара и Златни глобуси. Какво беше въздействието върху вашата кариера?

 

Анук Еме: Беше пълна лудост. Никога не бях виждала такова нещо. Продължителността на аплодисментите в Кан беше смайваща…

 

Жан-Луи Трентинян: Изобщо не го очаквахме. Анук вече бе направила няколко успешни филма, но аз, във всеки случай, далеч не бях звезда. Бяхме малко по-известни от Клод Льолуш, чиито първи филми не бяха потръгнали.

 

Анук Еме: Но ти, Жан-Луи, вече беше много познат. Дори беше играл Хамлет в театъра!

 

Жан-Луи Трентинян: Да, но те уверявам, че съвсем не бях известен.

 

- “Един мъж и една жена” ви отвори вратите навън и особено в Холивуд, нали?

 

Анук Еме: Yes! Виждате ли, говорим за чужбина и това ме кара да говоря на английски. Този филм избухна като бомба в Кан, никой не видя, че идва. А експлозията прекоси Атлантика. Изведнъж ме потърсиха от САЩ, където снимах със Сидни Лъмет, Джордж Кюкър… Жан-Луи също беше търсен, но той никога не е искал да замине за Холивуд.

 

Жан-Луи Трентинян: Първо, аз не говоря английски. Мисля, че Америка не ми допадна много. По-удобно се чувствам с поляците, с хората от Изтока. 

 

Анук Еме: Да, но зависи от режисьора. Ако Уди Алън поиска да играеш за него, ще приемеш. 

 

Жан-Луи Трентинян: Не, не мисля. В неговите филми много се говори. 

 

- Но вие все пак сте един от малкото французи, играли в уестърн, “Великото мълчание”. Не отидохте ли в САЩ, за да го снимате?

 

Жан-Луи Трентинян: Това беше суперуестърн, режисиран от Серджо Корбучи, но моят герой беше ням и го снимахме в Италия. Снимахме в Кортина д’Ампецо и действието трябваше да се развива през ХVIII век… Проблемът беше, че имаше скиори! Чакахме ги да минат, за да можем да снимаме…

 

- В “Един мъж и една жена” имаше прочути звезди: колите, особено прочутият "Форд Мустанг". Трябва да сте били на седмото небе, Жан-Луи, след като сте толкова запален по автомобилни състезания?

 

Жан-Луи Трентинян: Вярно е, че имаше много коли, до такава степен, че Анук и аз в един момент си казахме, че са прекалено много. 

 

Анук Еме: Когато отидохме в Довил, понеже нямахме много пари, всички се качихме в колата на Клод. А аз, досадницата, не спирах да му повтарям, че кара прекалено бързо, а Жан-Луи казваше, че е точно обратното…

 

Жан-Луи Трентинян: Карах един "Мустанг" от онова време и не мисля, че е изключителен. Тогава ми се струваше прекрасен. В действителност без усилвател на волана се управлява трудно. Но сега, когато вече не виждам добре, не карам кола. И освен това днес ми се струва глупаво да се въртиш в кръг по една автомобилна писта.

 

- Грижите се за маслиновите си дървета, това не е толкова опасно…

 

Жан-Луи Трентинян: Имам 450 дървета, представяте ли си! Но вече не ги поддържам много добре, така че реколтата не е изключителна. Всички тези дървета ми дават само 80 литра зехтин годишно. Вкъщи двамата консумираме около 50. Сипваме го навсякъде. Останалия го раздаваме.

 

Анук Еме: Аз имам само едно маслиново дърво на балкона си в Монмартър.

 

Жан-Луи Трентинян: Ами ще ти подаря едно, ако искаш…

 

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

Още от категорията

На границата

На границата

По върховете на Пирин още има сняг, а при нас, долу, е вече пролет. Сл...

Напиши коментар