Героят се завръща! Харисън Форд отново е на големия екран в една от емблематичните си роли, тази на полицая от бъдещето в “Блейд Рънър”.

  

 

Снимка: "Ройтерс"

 

След Хан Соло и преди Индиана Джоунс, американският актьор се завръща след дълга пенсия в Холивуд. На 75 г. и въпреки рисковете на професията, неговата популярност и аура са непокътнати. А желанието му да играе изглежда никога не е било толкова силно. Харисън Форд даде на “Пари мач” едно от малкото си интервюта. 

 

По какво се познава една икона? Когато влезе в стаята, сякаш пред вас се изправя част от историята на съвременното кино в плът и кръв, с приветлива външност въпреки годините (той изглежда поне с десет години по-млад). Сяда на канапето с ясното съзнание за ефекта, който предизвика в събеседниците си. 

Харисън Форд определено е икона. Една от последните икони на триумфиращия Холивуд от 80-те г., тези от научнофантастичните и приключенските филми, от популярното и качествено кино, създадено от приятелите му от младостта, Франсис Форд Копола, Стивън Спилбърг и Джордж Лукас. Но една икона е също лице, физиономия, разпознаваема сред всички останали. И спомени за киното, които споделя с цялата планета от точно 40 години.

“Не знам какво означава икона. Смятам се просто за актьор, който се опитва да си върши работата възможно най-добро. Съвсем не съм единственият, който е вдъхнал живот на героите, които съм изиграл. Така че, да, имах шанса, че те останаха в колективното несъзнавано, преминаха през поколенията”.

Така да бъде! Харисън Форд е човек като всички останали. Така че ще се опитаме да подредим младежките спомени, за да говорим за работа. Следователно и за “Блейд Рънър 2049”, продължението на един от култовите му филми.

Ретроспективен кадър: когато снима “Блейд Рънър” през 1981 г., той е на път да се превърне в звездата на американското кино след триумфа на първите два епизода от “Междузвездни вони” и на “Похитителите на изчезналия кивот”. Снимките са напрегнати, отношенията му с режисьора Ридли Скот - трудни. Единият се е отнесъл във визуалния си делириум, другият има нужда да изработи образа, да го разбере, да анотира, да промени нещата. Харисън Форд се слави като участващ актьор, който не пропуска нищо. Тези два силни характера ще направят снимките много трудни, това вече не е тайна. “Споменът ми от снимките? Спомням си дъжда! И нощта! Бяхме на път да се превърнем във вампири”. 

Когато излиза през 1982 г., “Блейд Рънър” е финансов провал. Версията на филма не е тази на режисьора, той отхвърля гласа, който се преплита във филма, идея, както се говори, на главния му актьор. Но това, което двамата мъже не са разбрали, е, че “Блейд Рънър” постепенно ще се превърне в култов филм, прославян от киноманите по целия свят заради визуалния си гений, белязан от музиката на Вангелис, смятан за един от десетте най-добри научнофантастични филми в историята. 

В този филм, който определя като “черен футуризъм” и в продължението, което излиза сега на големия екран, Харисън Форд вижда преди всичко разказ за невъзможната любов между създанията: “това са два филма за различието, репликантите са роботи без кабели, нито компютър. Те са хуманоиди, които нямат същите права. Те просто търсят спомени и емоции. Иска им се да са като другите. Двата филма поставят един и същ въпрос: дали, в крайна сметка, емоциите са това, което ни контролира?”.

Режисиран от канадеца Дени Вилньов (“Сикарио”, “Първи контакт”), “Блейд Рънър 2049” вижда героя на Харисън Форд като беглец, който се крие, защото е сбъркал, и търси млад полицай от бъдещето. В тази футуристична басня, в която светът е потънал във вечна нощ и изключително замърсяване, може да се види и политическата ангажираност на актьора. Този явен демократ никога не е афиширал прекалено в медиите своите ангажименти (за да живеем щастливо, трябва да живеем дискретно би могъл да бъде неговият девиз), многобройни каузи впрочем, от подкрепата му за Далай лама до проблема с обезлесяването. Насочваме го към почти политическото съдържание на “Блейд Рънър”, към вредите, нанесени от администрацията на Тръмп върху бъдещето на планетата, но той сухо ни отрязва.

“Не става въпрос за политика, а за морал”. Трябва да се прави разлика. Къде е нашият морал днес? Когато отговорим на този въпрос, ще разберем защо светът, в който се намираме, до такава степен е на път да експлодира. Ние сме в морален водовъртеж. И не говоря само за Тръмп и САЩ. Това се случва и в други страни. Този, който не обича много филмите с послание (“мисля, че това е стерилно”), вижда други начини да се изрази. В “Блейд Рънър” има малко диалози, обяснява той. Това е много мълчалив филм. Но образът е много политически”.

Това, което е не толкова известно или предпочитаме да забравим, е, че Харисън Форд се връща отдалеч. Особено от първото десетилетие на ХХI век, през което постепенно пада от пиедестала си. Трудно преодоляване на 50-те г. в Холивуд, по-малко интересни проекти, лесни филми, които Харисън Форд се задоволил да “направи”, без да се затруднява особено. Освен четвъртия епизод на “Индиана Джоунс” през 2008 г., той не е познал успеха от началото на новия век. През последните години лицето му изчезна от кинорубриките. Но светските рубрики се възползваха от връзката му с актрисата Калиста Флокхарт (Али Макбийл), по-млада от него с 20 г., за която се ожени през 2010-а. Всъщност през всичките тези години единственото му оръжие в медиите беше международната тревога, предизвикана от неуспешното му кацане на едно летище в Лос Анджелис, когато той, влюбеният в авиацията, излезе от пистата, което можеше да му струва живота. Този символ е изпълнен със смисъл. А неговата ужасна година продължи няколко седмици по-късно със смъртта на бившата му съпруга Мелиса Матисън, сценаристка на “Извънземното”, с която той има две деца през 20-годишния им съвместен живот. 

През 2015 г. той преоткри един от емблематичните си герои, Хан Соло от “Междузвездни войни”, за новия епизод от сагата, в който ще бъде убит от собствения си син. Днес отново е полицаят от бъдещето Рик Декард, а другата година ще снима петия епизод от приключенията на Индиана Джоунс. Желание да затвори цикъла на тримата си емблематични герои? “Не, не съм на път да затворя книгата и да я поставя на рафта… Ако остана във форма, винаги ще се радвам да посетя отново стари приятели, както и да срещна нови. Струва ми се вълнуващо да виждам как моите герои остаряват и да го покажа на публиката. За един актьор е вълнуващо да изгражда истории за толкова дълги периоди, да оформя един герой още и още. Остаряваме, променяме се… Така че ако историята си заслужава, ако може да се даде нещо повече на един герой, да, аз ще участвам”.

През цялата си кариера той има само една номинация за “Оскар” за главна мъжка роля за “Свидетелят” през 1985 година. Изпреварен е от Уилям Хърт. Оттогава, нищо или почти нищо. Въпреки че е най-печелившият актьор в историята на Холивуд с 5-те млрд. долара, натрупани през над 40-годишната му кариера. Нещо невиждано. Дори и Харисън винаги да е искал да бъде актьор, той никога не се е чувствал добре в Холивуд. Има ранчо в Уайоминг, където се покрива между снимките, прекарва дните си в майсторене и пилотиране на малки самолети. През 70-те г., когато вегетира в телевизионни сериали и роли в киното, които често са изрязвани при монтажа, той решава дори да сложи ръкавици и да стане дърводелец.  Построява звукозаписното студио на бразилския музикант Сержио Мендес. После това на един млад режисьор, Джордж Лукас, който го забелязва и му предлага роля през 1972 г. в “Американски графити”. Филмът е успешен, но Форд не се забелязва.

Връща се в дърводелската работилница, в очакване на по-добри дни. Когато няколко години по-късно Джордж Лукас му се обажда отнова, не е заради роля в  бъдещия филм “Междузвездни войни”, а за да подава репликите на претендентите, Марк Хамил и Кари Фишер, по време на прослушването. Лукас ще обиколи Холивуд преди да си даде сметка, че неговият космически контрабандист е там, точно пред него, на сцената. 

За “Индиана Джоунс” първоначално е избран Том Селек. Но най-хубавите мустаци в американската телевизия са обвързани с договор със сериала “Магнум”. Още един избор поради липса на друг. В замяна на това, името му впоследствие ще стои високо горе на афиша.

Бихме могли да говорим с часове с Харисън Форд. Особено за една емблематична жена, която добре е познавал (снимали са четири пъти заедно) и с която дори е имал авантюра в младостта си, актрисата Кари Фишер, прочутата принцеса Лея, която почина миналия декември. “Все още нямам думи да говоря за това, казва той след дълго мълчание. Тя беше принцеса за публиката, но за мен беше нещо повече. Тя беше сложна, познала е всички възходи и падения на човешката ситуация, но съумя да остане уникална по рода си. Няма друга като нея. Тя просто ми липсва”.

Преди да си тръгне той пита за Анес Варда. “Ако я срещнете, целунете я от мен”. Посланието е предадено.

 

Харисън Форд 

 

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

Още от категорията

1 коментар/a

900 на 11.10.2017 в 13:45
Рядко бездарен актьор.Чак ти става неудобно да го гледаш.

Напиши коментар