Във фотостудиото в Южен Лондон температурата не надхвърля 4°C, но Еди Редмeйн, облечен в елегантно пролетно облекло, остава невъзмутим. “Винаги съм възприемал модата като изкуство. Моят баща ми предаде усета си за стил и винаги ми казвашe, че един добре скроен костюм е като броня, която ти дава увереност. Но когато работя с фотограф, имам нужда да измисля история и да я преживея, да се вмъкна в кожата на някой друг. Сега си мисля за Джеймс Дийн, за Майкъл Кейн… Трудно е да разделиш тяхната личност от играта им.”

 

 

Сега разбираме по-добре какво имаше предвид Мишел Уилямс, партньорката му в “Моята седмица с Мерилин”, където той играе млад асистент-режисьор, влюбен в холивудската звезда: “Еди не играе героя си. Той напълно се превъплъщава в него, и то толкова силно, че чак е смущаващо”.

След като актьорският му талант бе разкрит пред широката публика в този филм от 2011 г., Редмейн не спира да си играе с огъня, да се преобразява драстично за всяка роля. За “Момичето от Дания”, който му донесе номинация за “Оскар” за главна мъжка роля през 2016 г., той взема уроци по танци - “бях ужасен, че не съм на висотата на тази истинска история” - за да постигне разтърсващото си изпълнение в ролята на Ейнар Вегенер, датския художник, който през 1930 г. претърпява една от първите операции за смяна пола и става Лили Елба.

Ако деликатността на чертите му и безполовият му силует със сигурност са му помогнали - “Аз съм пълно копие на майка ми и често ме смятаха за момиче” - играта му във филма на Том Хупър отива отвъд външността: с проницателност и жестоко оголване Редмейн успява да възвиси демоните и въпросите за самоличността на Ейнар Вегенер във време, когато транссексуалните са били смятани за перверзници, които трябва да бъдат вкарани в “правия път” чрез електрошокове. 

 

Театрално образование

 

Може би в театъра трябва да се търси обяснението на “мистерията” Редмейн, едновременно крехък и силен актьор. Той дебютира отрано на сцената, играейки в различни малки лондонски театри. “Винаги съм бил запален по този свят, от костюмите, които виждах като дете зад кулисите на Кралската опера в Лондон, където ме водеше майка ми. Дори и да не произхождат от артистична среда, родителите ми винаги са окуражавали любовта ми към сцената”.

На 10 г., с “огнени коси”, той се явява на прослушване за мюзикъл на Ървинг Берлин. “Озовах се сред 700 хлапета. Бях ужасен и не ме избраха. Но както казва Оскар Уайлд: “Трябва винаги да се целим в Луната, за да стигнем звездите в случай на провал”. 

През цялата си кариера Редмейн неведнъж “е стигал звездите”. Незабравимо е изпълнението му в “Теорията на всичко”, където се превъплъщава в Стивън Хокинг, парализирания астрофизик, който обаче е в непрекъснато движение. За тази роля, която му донесе “Оскар” през 2015 г., Еди Редмейн отслабва с десет килограма, подлагайки на тежко изпитание крехкото си тяло. Среща се i Хокинг в инвалидна количка, в продължение на месеци изучава и най-незабележимото движение на лицето му, за да успее да пресъздаде силата на духа, иронията, решителността му да живее. До таква степен, че във вечерта на Оскарите астрофизикът го поздрави на страницата си във Фейсбук с трогателно послание, което завършваше така: “Браво, Еди. Много се гордея с теб. С.Х.”. Приятелката му Дженифър Лорънс, също впечатлена от неговата игра, му казва: “Ти си изключителен, но трябва да си мазохист, за да пожертваш до такава степен тялото и духа си заради киното…”.

Във фотостудиото в Тотнъм Еди Редмейн се изчервява и избухва в смях, когато му припомняме думите на Лорънс: “Като всеки актьор и аз сигурно имам в себе си известна доза мазохизъм, задълбочен от маниакално желание да предам по възможно най-чистия начин сложността на един герой или на един текст, разказва той. Често хората ме питат дали не ми е скучно да играя всяка вечер една и съща пиеса в продължение на девет месеца, както когато се превъплътих в асистента на художника Марк Ротко в Лондон, а след това и на Бродуей, в “Червено” (Red) (играта му донесе наградите “Лорънс Оливие” и “Тони” за най-добър актьор). Отговорът е не! Защото величието на театъра е в това да дълбаеш всяка вечер и да търсиш съвършения акорд, както в музиката, или решителния миг, както във фотографията”.

Казва, че никога няма да забрави онова, което му казал Робърт Де Ниро, когато му предложил една от първите му роли в “Добрият пастир” през 2006 г.: “Мен ме обучиха в Актьорското студио, а теб в Кеймбридж, но ние търсим нещо много сходно: скелета на героя, неговото ДНК, вътрешната му музика”.

 

 

 

Страст към изкуствата

 

Тази ненаситна страст към изкуството е онова, което обитава най-силно Еди Редмeйн. Дори и да се е изписало много мастило за престоя му в престижния Итън Колидж в годината, когато и принц Уилям е там, както и за упорството му да продължи да се вози в метрото въпреки славата (забележка, която го кара да избухне в смях), често се забравят по-неизвестните му таланти - на художник и пианист.

Завършил история на изкуството в престижния Тринити Колидж в Кеймбридж, Еди Редмайн доверява, че тази страст идва от детството му, когато едно лято започнал да нахвърля някои ноти на пианото на своя приятелка в Южна Франция. Бил петгодишен и оттогава не спира да свири… дори и да е трябвало да чака години преди да може да си позволи собствено пиано с парите, спечелени от киноадаптацията на мюзикъла “Клетниците” (2012 г.).

Шопен е истинска мания за него. “Бях толкова развълнуван, когато видях гипсовата отливка от ръката му в Музея на романтичния живот в Париж!” Париж е град, който той обожава и където би искал да живее: “Тази година прекарах там два месеца с жена ми”, ни казва той на очарователен френски и с акцент, който нарича “нелеп”, за което ни се извинява. Във Франция открива и рисуването: “Родителите ми имат къща близо до Сен Тропе, където все още ходя редовно. Първите трепети изпитах в един малък музей пред картините на Матис. Той има тази дарба да улавя и да пресъздава с икономия на средствата, на щрихите. Каква елегантност!”.

Днес Еди Редмeйн изпитва нужда да си вземе почивка. Видимо привързан към семейните ценности, той описва с нежност и хумор новата си роля на баща на малката Айрис, родена миналия юни от брака му с Хана Багшоу. “Исках да си взема отпуск след последните ми снимки и да остана в Лондон, където живея с жена ми и дъщеря ми. Да чета, да ходя на изложби, да си почина”, обяснява той. 

Еди Редмeйн има предвид снимките на “Фантастични животни” по сагата за Хари Потър, който спечели “Оскар” за най-добри костюми. Разказва през смях колко трудно му е било да подава репликите на невидими магични животни сам пред един зелен екран. “Ще снимам следващата част през лятото с Джони Деп в ролята на лошия. Винаги съм бил очарован от магията. Като дете обичах да прекарвам часове в магазина на един илюзионист с баба ми по майчина линия, която навърши 95 г. Когато й казах, че ще направя този филм, тя ме погледна, сякаш влизам в Хогуортсq и ми каза: “Винаги съм знаела, че ще станеш магьосник!”.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

Още от категорията

Напиши коментар