На 13 ноември 1920 г. Народното събрание приема Закон за заселване на бежанците и обезпечаване поминъка им. По-важните положения в него гласят:
„Чл. 1. Бежанците се заселяват в окръзи, околии и местности, предварително определени от Министерския съвет, по доклад на министъра на вътрешните работи и народното здраве, а поминъкът им се обезпечава по реда и при условията, предвидени по-долу.
Чл. 2. Бежанци, в смисъла на настоящия закон, са всички лица от българска народност из Македония, Тракия, Добруджа и западните краища на България, които са забегнали и забегнат в пределите на Царството, вследствие политическите събития и промени в казаните области, настъпили след 1912 г.
Чл. 3. На всеки бежанец, според числото на членовете в домакинството и имотното му състояние, се отпуща:
1) земя за обработване (ниви, ливади, лозя, градини и др.), най-много до 50 декара в полските места, до 80 декара в полупланинските и до 120 декара в чисто планинските, и то според видовете култури, разполагаемата в дадена местност за раздаване земя и плодовитостта на почвата;
2) жилищни и поминъчни сгради (дюкяни, воденици, динки и др.) или пък места за постройка на такива;
3) безплатен дървен строителен материал от държавните гори и складове и безплатното му превозване по държавните железници или с други държавни превозни средства;
4) безплатно пътуване и превозване на покъщнината, инвентара и добитъка му по държавните железници или с други държавни превозни средства, до мястото на окончателното му заселяване;
5) заеми от Българската земледелска банка: за постройка на жилищни и поминъчни сгради, за снабдяване с жив и мъртъв инвентар, нужен за обработване на отпуснатата му земя, а също и за набавяне оръдия и сечива, необходими за упражняване занятието му;
6) временни парични помощи или безплатен хляб и друга храна на крайно бедните и лишени от средства за прехрана;
7) безплатна медицинска помощ и безплатни лекарства до окончателното им заселяване.
Бежанци, материалното състояние на които им дава възможност на свои средства да се грижат за обезпечаване поминъка си, не се ползуват с облагите, предвидени в този член.
Чл. 4. Бежанците се заселяват в празни места и сгради на съществующи селища, в новозастроени махали край тях, в подновени стари разрушени или в ново основащи селища.
Чл. 5. При разпределение на бежанците в местностите за заселяване, определени от Министерския съвет, трябва да се внимава щото:
1) производителният им труд да бъде използуван напълно;
2) производствените и поминъчни условия в местностите за заселяване да могат да се развият и използуват най-рационално;
3) да се обезпечи поминъка на бежанците, съобразно досегашните занятия на всекиго отделно;
4) климатическите, производствени и поминъчни условия на местата за заселяване да са по възможност еднакви с онези в родните им краища.
Чл. 6. Земя за обработване се отпуща само на бежанци, които са се занимавали със земеделие или земледелческо стопанство в родните си краища, или пък заявяват формално, че занапред ще се занимават с такова.
Чл. 7. Земя за обработване се отпуща:
1) от държавните и безстопанствени обработени или не земи (ниви, ливади, градини, части от гори и др.);
2) части от неизползувани и излишни градски и селски мери;
3) части от манастирски, вакъфски и чифлишки земи, които не се обработват непосредствено от тях и не служат за преките им нужди.
Чл. 8. Жилищни и поминъчни сгради се отпущат от държавните такива, вакъфските и чифлишките, годни или пък приспособени за целта.
Чл. 9. Места за постройка на жилищни и поминъчни сгради се дават:
1) от държавните дворни празни места или такива, в които има полуразрушени здания;
2) от манастирските, вакъфски и чифлишки празни места, които не служат за техните преки нужди;
3) от общинските мери край селата и градовете, където би имало възможност и удобства да се застрои нова махала.
…….
Чл. 14. Местните околийски комисии се грижат за посрещането на бежанците, за настаняването им временно или на постоянно местожителство, за прехрана и снабдяването им с жилище и земя за обработване, за отпущане на заеми, съгласно предписанието на настоящия закон, както и за удовлетворяване изобщо на всички техни нужди и интереси.
Временното настаняване на бежанците може да става и в имоти на частни лица, стига това да не е особено обременително за последните.
…….
Чл. 19. Стойността на раздадените на бежанците земи, сгради и места за постройки на такива, заедно с известен процент лихва, която ще се взема от всеки бежанец, ще се изплаща от тях на държавата в продължение на 20-годишен срок, считан от третата година подир получаването на тези имоти.
Чл. 20. Бежанците стават собственици на дадените им имоти след като платят напълно стойността им. Те не могат да ги залагат, нито продават, или изобщо отчуждят, преди да са изплатили напълно стойността им, но във всеки случай не по-рано от 20 години.
Чл. 21. Поправката и поддържането на раздадените на бежанците жилища и поминъчни сгради се извършва от самите тях и за тяхна сметка.
Чл. 22. Раздадените на бежанците земи, жилищни и поминъчни сгради, както и места за постройка на такива, се освобождават от данък в продължение на 5 години, считан от деня, в който са получили такива.
Чл. 23. Българската земледелческа банка отпуска, под гаранция на държавата, заеми на бежанците най-много до 20 000 лв. на домакинство. За тази цел държавата открива кредит на банката, ако последната не може да задоволи напълно нуждите на бежанците със свои средства.
Чл. 24. Заемите се отпущат за набавяне семена за посев, за купуване на добитък, земледелчески оръдия и сечива, за постройка на жилищни и поминъчни сгради, както и за набавяне на занаятчийски оръдия и материали, необходими за упражнение на занятието.
…….
Чл. 29. Сумите по разрешените заеми се теглят постепенно и трябва да се употребяват само за целта, за която са били отпуснати.
…….
Чл. 32. Децата на бежанците се приемат в училищата на Царството въз основа на свидетелства, издадени от бившите им учители или кметове и секретар-бирници в родните им краища, а при липса на такива – от местните околийски комисии.
Чл. 33. Бежанците от български произход, заселени в пределите на Царството, по реда предвиден в настоящия закон, стават по право, български поданици и членове на общините, в района на които са установени.
Чл. 34. Бежанците, които се откажат да се заселят в определените им от околийските комисии места, са лишени от облагите на този закон.
Чл. 36. За нерадене, немарливост и допусната бавност при изпълнение на възложените им от настоящия закон длъжности, членовете на околийските и общински комисии се наказват с глоба от 50 до 500 лева за всеки отделен случай.
…….”
Чудесни намерения, облечени в законова форма, но в крайна сметка приложението му върви трудно и незадоволително. Дълго време след това голяма част от бежанците продължават да живеят при неблагоприятни условия.
Мелник 1913 година, бежанци от пределите на Отоманската империя след Балканската война
Бежанци от Македония в София, 1913 г.
Деца сираци, бежанци от Тракия, 1913 г.
Бежанци от Кърчово, Горно Броди, Чифлик, Гайтаниново и Неврокоп, настанени в училище “Св.Св. Кирил и Методий” в София, 1913г.
Бежанци, вероятно от смесени турско-български села, напуснати заради военни действия, вероятно 1912 или 1913 г., неизвестно къде
Бежански лагер в Хасково за преселници от изгубените територии след Парижкия (Ньойски) договор, началото на 20-те години на ХХ век
Бежански лагер в Хасково за деца от изгубените територии след Парижкия (Ньойски) договор, началото на 20-те години на ХХ век