София - улици, хора, места и потайни кътчета, които вече не съществуват

Следвайте "Гласове" в Телеграм

По повод 17 септември - денят, в който българската столица чества своя празник, поставяме началото на нова рубрика. За София каквато е била в края на XIX и първата половина на ХХ век. За един безвъзвратно изгубен град с целия му колорит от улици, хора, места и потайни кътчета, които вече не съществуват. За София от спомените и чернобелите снимки. За София с носталгия, сантимент и много обич.

Започваме с разходка из града, така както го е видял сътрудникът на в. "Мир" П. Матеев през 1878 г. и 58 години по-късно - през 1936 г.

София през 1878 г. и 1936 г.

Изправен преди 58 години пред Двореца. Улицата е постлана с калдъръм, пред очите ми се спуща широка улица със стари върби от двете ѝ страни, отиваща на юг и се изгубва в махала от турски къщурки, всяка една в дворна градина. От двете ѝ страни, в началото низини, обраснали в зеленчукова градина.

В дясната част току-що беше уредена градска градина с пейки и с вишневи дръвчета - единствената ѝ украса. Отляво турска махала, с тесни криви улици с издигнати по средата камъни за стъпала в дъждовно време.

Надясно по-претенциозни еврейски къщи и днешната улица "Леге". Тук местността ярко се отличава с величествената Буюк джамия (днес Археологически музей) с издигащо се нависоко минаре.

“Буюк джамия” – днес Археологически музей, края на ХIХ век (Снимка: "Изгубената България")

Пак отляво, по-надоле очите ми стигат до блатисто място, през което минава мътна вода, идеща от началото на днешната улица "Солун". Върху това място днес е издигнат Народният театър. Погледът ми се спира на вечния южен закрилник на града - великата Витоша. От всичко само тя е останала.

Обръщам се кръгом, към Двореца, виждам стария турски конак, голо наоколо, нито едно дърво, набързо преобърнат на дворец, очаквайки този, който има да се избира.

Отдясно е старият турски конак, устроен впоследствие в царски дворец от архитект Фридрих Грюнангер – сега Национална художествена галерия. Отляво – Челеби джамия, снимка около 1879 г. Снимка: "Изгубената България"
Още

Изправен пред западния вход на Двореца, пред мен малко отворено прашно място. Всред него се издига здрава каменна джамия. (Константин Иречек в дневника си казва:

"На 5 февруари 1879 г. се започна събарянето на джамията пред Двореца"). Отпред тясна крива улица - и тогава, и сега "Търговска", с дюкянчета отпред, повечето се затваряха и отваряха с кепенци. От двете страни лятос засенчени с дървета - върби. Никакви къщи за живеене. Това беше чаршията. Нощно време пазвантинът (пазачът) отговаряше за сигурността. Топливото зимно време беше мангалът. Къщите наоколо от най-лека дървена постройка, стените от плет, измазан отвън и отвътре.

Масивна къща почти никъде. Надясно от днешната улица "Цар Калоян" до черквата "Св. Неделя", тогава "Св. Крал", компактна еврейска махала. Самата черква е обградена от еврейски къщи, тъй и Митрополията, дървена къща, заглъхнала всред тях.

Сградата на Софийската митрополия, която се е намирала близо до църквата “Св. Неделя”, края на ХIХ век (Снимка: "Изгубената България")

На юг от черквата е отвореното място Куручешме, там дето се кръстосват ул. "Алабин" и "Царица Йоанна" (дн. бул. "Витоша" - бел.ред.). На тоя площад се извърши на 23 декември стар стил първата годишнина от освобождението на София, на което присъствувах. Алабинска улица беше и тогава най-правилната.

Изправен пред източния вход на Двореца, пред очите ми се простира Стамбол йолу, наречен после Цариградско шосе, днес "Цар Освободител". Тоя Стамбол йолу тръгваше от Цариград и стигаше Буда-Пеща, и по всичкото разстояние носеше това име през дните на турското величие. И днес от турската граница до Цариград тоя път носи това име.

Булевард “Цар Освободител” (”Царя́”), отдясно -–Италианската легация (сега посолство на Австрия), в дъното – Военният клуб, около 1910 г. Снимка: "Изгубената България"

Надясно, дето са хотел "България" и Военното министерство, както вече казахме, стояха натрупани малки турски къщи, кръстосани с тесни, криви и кални улици. Това положение се простираше до Черната джамия, сега черква "Св. Седмочисленици".

Оттам нататък градини и поле. Наляво от Военния клуб до "Св. София" и нататък голи места. Мътната вода, спомената по-горе, излизаше на бул. "Фердинанд" (дн. бул. "Васил Левски" - бел.ред.). Отпред къщата на генерал Николаев. Тук по-после Юнион клуб използува водата и устрои първата пързалка на кънки.

На това Цариградско шосе последните постройки бяха три уединени ниски здания, по наклона нагоре, едното над другото, доста солидни, които бяха построили за турска болница. Тия здания се използуваха и в тях се откри Военното училище. Върху това място днес се издига Военният клуб.

Юнкери от Военното училище пред старата сграда на училището (бивша турска военна болница), намирала се на мястото, където днес е Военният клуб -–бул. “Цар Освободител”, края на XIX в., преди 1892 г. Снимка: "Изгубената България"

Зад тия здания беше пустиня, всред която стърчеше величествената рушина на "Св. София", минарето ѝ пречупено още се издигаше.

Руски военни музиканти и български уличен търговец пред църквата “Св. София” след освобождението на столицата, София, 1878 г. Снимка: "Изгубената България"

Отвъд тия здания турски гробища и паша за овце, каквито се срещаха и на мястото на Народното събрание. Всичката местност от София до съседните села беше гола, без дървета. Началото на Княз Борисовата градина бе един малък разсадник, близо до реката, от акациеви дръвчета от времето на г-н Хаджиеновото кметуване, 1880 г.

Земята над Народното събрание до "Св. София" и Художествената академия беше доста издигната, при уравнение на мястото се откриха множество гробници, здраво зидани. Имаше облицовани извътре с гладки плочи и с тела непокътнати, които при докосването с тях се преобръщаха на пепел. Доколкото помня, ценни предмети в тях не се намериха. По-голямата част бяха ограбени.

Мястото, където през 1882 г. е положен основният камък на храм-паметник "Св. Александър Невски" (Снимка: "Изгубената България")

Изправен онзи ден на същото първо място, пред Двореца, под краката ми разкошен керамичен паваж, отсреща ми величествена градина, уредена най-взискателно, с чисти алеи добре поддържани, фитарии с хубав избор цветя, чисти пейки, засенчени с великолепни дървета, в края великолепно казино и в градината широк и богат бюфет, снабден с всичко за желаещите да си поотпочинат и опреснят.

На две места фонтани и вода за пиене. Много посетители насядали, други се разхождат, а най-веселото е, че множество деца си търчат по всички направления. Там, дето беше зеленчукова буренясала градина, дето беше блато, днес виждам разкошна градина, пълна с приветствия за гражданите.

Градската градина с поглед от югоизток – в средата е сградата на Министерството на войната, улицата пред него е днешната “Дякон Игнатий“. На заден план в средата – Народното събрание, 1892 г. Снимка: "Изгубената България"

От всичките страни на тая градина великолепни здания: хотел "България", Военното министерство, Народният театър и пр. Това е отляво, отдясно също - здания на големи банки, всичките улици постлани с керамичен паваж.

Обръщам се кръгом и пред мене е Дворецът обграден с добре уреден парк.

Изглед към Двореца и Градската градина, края на XIX век (Снимка: "Изгубената България")

Но старият турски конак като че ли само е преобразен в днешния дворец. Набързо приготвеният конак за Княз Александър скоро се оказа негоден. Събори се и се издигна днешният дворец, но на старите основи, и му се даде лице подобно на онова на турския конак, с изключение на покрива, който се съвършено измени.

Балконът е копие на стария, турския. Това може да се види от снимката на турския конак, снета в турско време, и която притежавам. Източното крило се прибави за жилище на покойната Княгиня Мария Луиза, а западното по-после за разшрение на двореца, в него е Тронният салон. В снимката, тук спомената, се вижда всичката околност на стария турски конак със здравата, солидна джамия, всред днешния Александров площад.

Старият дворец (бившият турски конак) и Челеби джамия вляво, около 1880 г. Снимка: "Изгубената България"

Изправям се пред западния вход на Двореца, отпреде ми е един велик, широк, разкошен площад, обграден от големи солидни здания, украса на площада. Насреща ми се отваря улица, права, разкошно постлана, "Търговска" днес. Както и в миналото, но какъв кантраст!

Днешните, не дюкяни, а магазини с разнообразни чужди разкошни стоки, също и с местни изделия, с врати и прозорци от масивни стъклени витрини, за каквито в миналото никому не можеше нито да дойде наум.

Поглед от площад “Александър I“ към несъществуващата днес улица “Търговска“. Отдясно – хотел “Кобург“, около 1900 г. Снимка: "Изгубената България"

 

Оживената улица “Търговска“ в началото на ХХ век (Снимка: "Изгубената България")

Тая улица продължава със същия разкош и размер чак до турската джамия, едничкото останало в София като веществено доказателство да напомня турското минало. Наред с тая джамия беше турската баня, вече премахната и заместена с днешната нова.

Изправям се пред източния вход на Двореца, пред очите ми се разстила величественият булевард "Цар Освободител", едновремешното Стамбол-йолу, или Цариградско шосе. От двете страни, покрай разкошна керамична настилка, здрава, солидна, с избрана архитектура, здания на банки, чуждестранни легации и частни помещения. Нищо от старото не е останало, а въздухът е променен.

Една старина още вирее в по-ново време, която тъжно ни напомня за едно трагично събитие в нашата нова кратка история, но пълна с тревоги и усилия - царуването на нещастния, доблестен Княз Александър. Рано той нареди да се посеят на лявата страна на улицата, пред източния вход на Двореца, ред дръвчета липи, които да му напомнят историческия в Берлин "Унтер ден Линден".

Тия липи и до днес се поддържат, като се заместват с нови. Има обаче две-три още живи от времето на Княз Александър. Жални спомени!

Оживената улица “Търговска“ в началото на ХХ век (Снимка: "Изгубената България")

Изправям се пред Народното събрание, там, дето бродеха стада овце. Пред мене величествен площад, в средата великолепният паметник на Цар Освободител, виновник за всичката тая промяна, украса на столицата и памет на вечна признателност.

Площадът е обграден с хубави постройки, които правят чест на паметника и на Народното събрание. Но всичко това е надминато от най-величественото народно творение - величественият храм "Александър Невски", издигнат всред широк, грандиозен площад над Народното събрание, на най-високото място, върху което се шири столицата, наред с възстановената "Св. София", служила през дълги години за джамия и миналото величие на която измени старото име на града в днешното. Тая "Св. София", на два пъти разрушавана до основи и два пъти издигната все по-голяма, до постигане на днешната, възстановената от разрушена джамия наново в черква.

Въздушна фотография на централната част на София, площада на Народното събрание, Софийския университет, катедралния храм “Св. Александър Невски” и др., средата на 30-те години на ХХ век (Снимка: "Изгубената България")

Изправям се пред "Св. Неделя", там, дето беше затъмнена всред еврейска махала, днес я виждам издигната, високо командуваща, всред широк площад, над всичко наоколо.

Там, дето улиците бяха тесни, криви, през които в мръкнало време без фенер се не пристъпваше и люде се само мяркаха, там се движи мравуняк от народ, една гъста, непрестанна мрежа от коли, автомобили и трамваи, всичко и нощно осветлено ал джорно и обградено с постройки до шест етажа високи.

Църквата “Св. Неделя“, изглед от 1880 г. (Снимка: "Изгубената България")

 

Възобновеният през 1910 г. от арх. Никола Лазаров храм. На 16 април 1925 г. вследствие на бомбен атентат, църквата в този си изглед е полуразрушена (Снимка: "Изгубената България")

 

Църквата “Света Неделя“ след възстановяването ѝ от арх. Иван Васильов и арх. Димитър Цолов. Снимка от 30-те години на ХХ век (Снимка: "Изгубената България")

Градът се свършваше откъм Княжево в началото на Македонския площад. Там, дето се издига Окръжната палата, бяха българските гробища, по-навън еврейските. Откъм южната страна градът се свършваше на булевард "Евтимий", дето съществуваше и укрепление - ров.

На източната част, по "Цар Освободител", той се свършваше с турска болница, на мястото на която днес стои Военният клуб. От булевард "Дондуков" нататък се ширеха ливади и зеленчукови градини.

Панорамна фотография от махала “Кюлюците” към булевард “Дондуков” и улица “Московска”, отляво е германската Евангелска църква (разрушена при бомбардировките), на чието място днес е сградата на Националната опера, в центъра се виждат бившата Руска легация и “Къщата с часовника”, края на ХIХ век (Снимка: "Изгубената България")

Мястото, на което великият апостол Левски биде обесен и на което е изигнат паметникът му, беше на самия ров, който обикаляше града, вън от града, на голото поле.

Княжево беше Бали-ефенди. Там имаше до Освобождението теке, в което живееха дервиши с шеха си. Имаше хубава здрава джамия и мавзолей на светия; дето е боровата гора, имаше стара дъбова гора. На мястото на джамията днес стои черквата "Св. Илия". От текето нищо не е останало, от мавзолея е останал жалко запазен реставриран отпосле, един гроб, на прозореца на който и днес окачват разни цветни парцали за здраве.

Бали-ефенди беше любимата разходка на Княз Александър. От там е промяната на името на Княжево. Днес в старото Княжево може да се каже селска къща няма. Селяните изпродадоха дворовете и се настаниха по височината отвъд реката.

Княжево в първите десетилетия на ХХ век (Снимка: "Изгубената България")

Градът беше заобиколен от турски гробища. Навсякъде турските гробища биват на главните изходи на населеното място покрай пътя.

Турски гробища имаше дето е днес Народното събрание. Такива имаше по Нишкото шосе, такива имаше отвъд Шарения (Левски) мост.

На преден план турските гробища след Шарения (Лъвовия) мост, с поглед към града. На заден план в средата се разпознават Баня Баши джамия и църквата “Св. Неделя“, 1885 г. Снимка: "Изгубената България"

Най-пространните бяха между Княз Борисовата градина към Арсенала. Полето беше осеяно от надгробни камъни. Центърът на тия гробища и до днес е запазен с една велика, антична стена. Тая стена се намира в едно отворено място, като малък площад, отдясно на трамвая след като завие пред техническото училище "Княз Борис".

Ако питате съседите на това място, каква е тая стена, ще ви кажат: това е от римско време. Тая стена, с две фередки отпред, стил арабски, е имала отпред малка площадка, на която са бивали слагани мъртъвците, преди заравянето им, за последната молитва. Тая стена се е наричала Мусала, място за молитва.

Селянин в шопска носия пред Старата стена (днес известна като “Римската стена”) в “Курубаглар” (днес кв. Лозенец), края на XIX или началото на ХХ век (Снимка: "Изгубената България")

Четири са веществените паметници в София, които още съществуват и ни напомнят турското владичество: Джамията срещу Халите, помещението на Археологическия музей, черквата "Свети Седмочисленици", бивша Черна джамия, и гореописаната стена, всичко друго е изметено и заместено с ново.

Също четири са веществените паметници, още запазени, които ни напомнят нашето старо царство: черквите "Св. Петка", "Св. Никола", "Св. Парашкева" и "Св. София".

П. М. Матеев,
в. "Мир", март 1936 г.

Снимки: "Изгубената България"

Източник: impressio.dir.bg