- 10 Sep 2020
- 181
- 61
Вътре в ГЕРБ се мотаят всякакви хора със смътни политически предпочитания и разнородни мотивации за публична активност. Никаква идеология няма в това политическо струпване, откъде сили за абстракция. Генезисът на тази силно персонализирана популистка вълна е при мутрите, милиционерите и при Сашка Васева. ГЕРБ е на сцената, за да се подиграе с политиката като сериозен жанр и за да направи за смях класическата опозиция ляво–дясно, това каза пред ГЛАСОВЕ д-р Николай Михайлов. И още: Йорданка Фандъкова е чаровно свенлива детска учителка, нежно зависима от своя патрон. Има в нея надежда. Сигурен съм, че ще „обхване” всички проблеми на столицата, така както е наизустила и всички руски спрежения. Ще разпуска кметството с училищен звънец. Много мила жена. Тежък период за чистачките в кметството обаче.
<strong>Има гласове, които казват, че десницата продължава да печели убедително в България. Десница ли е ГЕРБ?</strong><br /><br />Не е десница, а строг балкански център. Вътре в ГЕРБ се мотаят всякакви хора със смътни политически предпочитания и разнородни мотивации за публична активност. Никаква идеология няма в това политическо струпване, откъде сили за абстракция. Генезисът на тази силно персонализирана популистка вълна е при мутрите, милиционерите и при Сашка Васева. ГЕРБ е на сцената, за да се подиграе с политиката като сериозен жанр и за да направи за смях класическата опозиция ляво–дясно. И за да инвентаризира политическите руини на прехода, което пък няма да стане. Борисов се настани вдясно, но би могъл да се настани и вляво, ориентацията е случайна и изцяло зависима от конюнктурата. Нахлу вдясно поради овакантените политически пространства, чисто и просто традиционната десница му освободи жилищна площ. Борисов излъчва шерифско раздразнение, битов разум и сексапил за домакините. Тази смес от „таланти” е безспорно седуктивна. Б. Б. импонира на уязвимото население с наказателно-реваншистка готовност, склонност към майтапи и влачи асоциации от филмите на азиатския екшън. Ако това е десница, то тя е изцяло медийна, игрова и симулативна. Дълбоко деморализиращите ефекти на този политически феномен са свързани извън яркото му естетическо безобразие още и с обстоятелството, че то представлява най-обикновен, мускулно обезпечен блъф. Лъжа. Какъв праведник е Борисов, че да преследва като престъпник Станишев? Откъде се взе тази глупост, на която кандисаха и така наречените десни? Моралната му сила и политическият му кредит идват по линията на несломимия електорален предразсъдък и проточената медийна безотговорност да му се радват на женска основа. Нищо повече. Прочетете биографията на героя в интернет, за да ви се проясни. Националното недоразумение произведе този герой, дълбинната ни политическа неадекватност го създаде. <br />Дясната легитимност на ГЕРБ идва от ЕНП, която е готова да приюти и Ал Капоне, стига да влачи депутати. <br /><br /><strong>Синята коалиция не издигна кандидат в София, но го направи в Разлог, където човекът на ДСБ се оказа и агент на ДС. Как си обяснявате това? </strong><br /><br />Изборите в София разделиха Синята коалиция на две – за и против самостоятелен кандидат. Тези, които искаха самостоятелен кандидат, бяха разтревожени за идентитета на десницата. Те са „идеалистите”. Тези, които пожелаха да подкрепят ГЕРБ, са „реалисти” от антуража на Костов. Идеалистите са прави да твърдят, че ако СК съществува, трябва да участва. Привържениците трябва да гласуват за собствен кандидат, иначе забравят пътя до избирателните урни. Изчисляват, че този кандидат би стигнал на балотаж, което би означавало достойно представяне. И накрая, основният им аргумент – интегритетът на десните си заслужава риска, каузата на политическото представителство задължава. Реалистите избират лукавия подход. Имат намерение да оседлаят тигъра. Ще подкрепяме ГЕРБ, докато тича срещу левите, защото върши нашата работа. Сега са в инерцията на първоначалната скорост, не е разумно да заставаме на пътя. Собствен кандидат води до реални щети и имагинерни ползи. Реалната щета е оголване на нищожна електорална тежест. Едните твърдят, че СК ще оцелее, ако упорства, а другите – ако хитрува. От Костов хитруването, от Мартин – парамимичната загадъчност. Макиавели до Форест Гъмп. Време е за по-добрите. <br />Истината е, че ГЕРБ ги отнесе. Не само СДС и ДСБ, но и СК е във фалит. Това, което ще искат да постигнат, е предизборна коалиция с ГЕРБ, за да попаднат в 42-рия парламент. Ще твърдят, че са потребни и даже неизбежни, за да се сражават срещу Гоце в качеството му на нещо като Путин. Ще се наричат натрапчиво сестрински партии от ЕНП. Междувременно ще трябва да отнемат от силата на Борисов, за да го направят сговорчив. И ще чакат да се рони. При успех на комплота отново ще прескочат изборната бариера, същите като предишните – Костов, Михайлова, Методиев, може би Атанасов, може би не. Без Агов, но изборната система е урочасана и той ще влезе сам. <br />Подкрепата в Разлог за сътрудник на Държавна сигурност не е изненада, а закономерност. Новата десница е еманципирана от предразсъдъци. От партийните устави – също. <br /><br /><strong>Сините управляват ли или са в опозиция?<br /></strong><br />Управляват „Информационно обслужване” с помощта на Атанасов. Дясноцентристкият бизнес се опитва да управлява пазарни сектори. Познават Цветелина Бориславова и Кристалина Георгиева. Костов се опитва да управлява миналото чрез замитане на следите в ДАНС. Под неговото ръководство миналото е обявено за класифицирана информация. Идеята е да се научава за левите, но не и за десните. Политическата памет е строго избирателна. Ще се знае само полезното. Дясното безобразие е национално отговорно, лявото не е. Който управлява настоящето, управлява миналото, който управлява миналото, управлява бъдещето. Комунистът е зло. Десните са праведни. Истината не освобождава, а невротизира. Истината е упадък на десния дух. Сублимната тайна на прехода е операцията „Петрол срещу храни”. Импийчмънт за Първанов и за Кофи Анан. Нарушаването на петролното ембарго срещу бивша Югославия не води до „импийчмънт”, защото не съществува дясно беззаконие, а само ляво. <br />СК е частично интегрирана в управлението задкулисно. В сферата на бизнес интересите и манипулирането на информацията. <br /><br /><strong>Как ви се вижда от днешна гледна точка проектът "Синя коалиция"?</strong><br /><br />Напълно успешен. Фарисейският тръст, който произведе тази коалиция, е в парламента, с някои силно разочаровани изключения. Никога не трябва да се забравя, че предназначението на СК е двама-трима да останат в политиката и още толкова в бизнеса. Нищо друго. <br /><br /><strong>А проектът ДСБ?<br /></strong><br />Разпродаден е, не съществува. Неотдавна чух в едно телевизионно предаване бард на автентичната десница да коментира удивлението на водещия от факта, че преди Атанасов определял лидера на ГЕРБ като непоправима мутра, а сега – като съюзник и работодател. Този поет на каузата, който в продължение на години терза музата си да злослови по адрес на „Мутрата”, обяви, че упрекът в непоследователност го кара да се чувства Чърчил. Чърчил сменял партии заради Англия, което давало на барда картбланш да сменя убеждения. Друг един „дясномислещ” идиот твърди, че коалицията с „дявола” е оправдана, ако целта е да се изгонят комунистите. Антикомунизмът като вариант на парадоксален екзорсизъм. С дявола срещу дявола. В разгара на полемиката във връзка с предизборната идея да правят операция „Чисти ръце” със Свинаров и Шулева един от лидерите на ДСБ сподели убеждението, че атакуването на политически лидер за корупция е типично ляво поведение. И това се чу. Пластиката на десните лидери е изумителна. <br />ДСБ се стара да живее благочестиво и после се разврати. <br />Някъде в края на 70 години на миналия век върнаха насилствено един беглец от Запад, ако се не лъжа, католически свещеник, университетски човек. Останал без препитание, решил да почука на вратата на свой съученик, по това време министър на културата или на образованието, не помня, за да помоли за работа. Бориславе, бил отговорът на министъра, у нас е прието така: първо трябва да се про...беш и после всичко останало. След този разговор със стойност на посвещение в тайната на българското преуспяване лицето произнесе публично няколко лъжи за Солженицин и казват, оцеля. Като говорят, че нищо не се е променило от епохата на комунизма, освен за „вездеприсъствието на ДС” се сещам и за това фундаментално българско условие, което също не се е променило. Сещам се още, че единият лидер на десницата е бивш пожарникар, отказал деполитизация, а другият е бивш кандидат-член на БКП. Настойчив кандидат. След Пражката пролет, “Солидарност” и Архипелаг Гулаг. И се питам какво общо имат тези хора с антикомунизма и неговите драми. Нищо, ако ме питате. <br /><br /><strong>Иван Костов преживява медиен ренесанс – какво се случва с политическия му образ, как го виждате днес?<br /></strong><br />Иван Костов има нещо, което другите нямат. Заклет макиавелизъм и търпение. Конкурентите му нямат представа колко е напреднал, в това което той нарича „политика”.<br /> <br /><strong>Йорданка Фандъкова "отнесе" Кадиев – имаше ли реален сблъсък?</strong><br /><br />В етап на почти пълна амортизация на БСП Кадиев се реши да мърда като в онази забележителна реклама addicted to life. Препариран елен на стената внезапно проглежда. Намига и после се кандидатира. Кадиев събра симпатии като екземпляр на лявата дързост в предрешена битка. Кадиев е левият Форест Гъмп. Силно мотивиран общински съветник, леко юродив моралист, експерт. Отпрашва към бъдещето на крилете на несломимо простодушие. Не е изключено да дотътри до лидерска позиция, за да прехвърли и на партията споменатия юродив нюанс. <br />Йорданка Фандъкова е чаровно свенлива детска учителка, нежно зависима от своя патрон. Има в нея надежда. Сигурен съм, че ще „обхване” всички проблеми на столицата, така както е наизустила и всички руски спрежения. Ще разпуска кметството с училищен звънец. Много мила жена. Тежък период за чистачките в кметството обаче. <br />Новият кмет е избран на границата на политическата легитимност. Спори се за причините за този толкова ленив вот. Моето предположение е, че Борисов се натурализира в масовото съзнание, придобива статут на природно явление. Безсмислено е да гласуваш за Витоша, тя бездруго е там. Това не означава популярност, а фатум, деспотизъм на факта. Някаква неизбежност го довлече в края на безобразния преход и народната „мъдрост” потвърди тази неизбежност. В България всичко започва иначе и завършва като Бойко. Завръща се основното настроение от епохата на късния живковизъм. Участта да бъдеш тука, травматичното бездарие на тази участ. <br /><br /><strong>Върви ли БСП по пътя на старата десница, или има шансове да излезе по-силна от кризата?</strong><br /><br />Проблемът на БСП не е в това, че е ударена от ГЕРБ, а че е разделена. Войната вътре е по-страшна от войната вън. На всичко отгоре, лагерите не могат да се победят. Висят омаломощени в кьошето на ринга. Мъка. Станишев е ту блед, ту зачервен в немотивирана последователност. Политическата криза е очевидна, персоналната не може да се скрие. Ако БСП се разцепи, са свършени. Тази партия е погълнала огромна доза историческа лъжа, но понеже имат здрав селски корен, издържат и живеят. Даже забогатяват. Тази банда не може да изобразява лявата политическа грижа, защото й е все едно. Лявата атака срещу властта от името на слабите е легитимна кауза, но няма шанс с тези лидери. БСП е анахронична организация, наследница на престъпления. Лилов ги спаси за прехода, но ги погреба исторически. Българската морална небрежност ги разглези, като ги оневини без разкаяние за безобразията на тяхната тоталитарна история. Някой трябва да изскочи от левия ъгъл и да обяви скъсване с комунизма. После с прехода. И тогава да викне: „Солидарност!”. Това обаче е толкова трудно за осъществяване, колкото и дясната нормализация. <br /><br /><strong>Добре ли ще бъде, ако БСП все пак поеме по пътя на останалите партии на прехода и се маргинализира, което на практика ще остави ГЕРБ без алтернатива? <br /></strong><br />ГЕРБ без алтернатива е кротък напоителен ужас. На БСП не може да се разчита, на десните също. Всички са в опортюнистичната локва. Необходима е медийна съпротива, свободно и независимо изразяване. Популистът тъгува при критика, защото копнее за обич, но се разпасва, ако го глезят. Жените не трябва да припарват до Харизмата на по-малко от пет метра разстояние, защото при скъсена дистанция се разграждат зловещо. Това видях да се случва с клиническа релефност при честванията в БНТ, където „Бойко” беше седнал на стол, а около него имаше доказани професионалистки. Започват да извършват разни телодвижения без всякаква разумна целесъобразност. Това поведение не е журналистическо, а хедонистическо и плаче за цензура или за назидателно прожектиране. <br /><br /><strong>Каква би трябвало да бъде политическата алтернатива на ГЕРБ и има ли условия за нейното изграждане?<br /></strong><br />ГЕРБ не е градско, а крайградско явление. Без значение кой гласува или не гласува за ГЕРБ и какво мислят социолозите. Електоратът на традиционната десница се разотива. Партийните елити пълзят по посока на ГЕРБ, за да оцелеят. В тази ситуация са важни гласовете. Хубаво би било да се мисли на глас това, което се мисли наум. В дясната публичност вирее любопитна автоцензура. Съществува канон на преходната антикомунистическа реч, на политкоректните мисли, по недоразумение обвързан с елита на партиите с техните текущи апаратни потребности. Знам добре от наблюдения и самонаблюдения за този „дълг” да се мисли в категориите на ортодоксия и ерес, на светлина и мрак, при тактическа атрофия на чувството за истина. Огромни масиви от паметта и съзнанието бяха систематично изхвърляни в името на ултимативната цел: декомунизацията на България. В предизборна ситуация, а тя винаги беше предизборна, се говореше в мерена реч. Наши и ваши, по средата – барикада. Тази доброволна девиация на съзнанието, предприета от името на криворазбраната лоялност, разврати дясната публичност. Съществува десен рефлекс за произнасяне на мантри, които гарантират статус и спестяват остракизъм. Към тази склонност, която няма нищо общо с вътрешната свобода и аналитичната независимост, се прибавя и обикновен страх от социална изолация с битови последствия. Дългата ръка на бизнеса пипа писалката с прозрачни ръководни намерения. И плаща. <br /><br /><strong>Сблъсъкът между Борисов и Първанов – колко дълбок е според вас и какво може да се очаква от него?<br /></strong><br />Този конфликт ще се задълбочава, защото има структурен характер и е свързан с персонална нетърпимост. По всичко изглежда, че двуполюсната структура на прехода ще бъде реабилитирана от тези лица. Ще се състезават в класическата ляво-дясна схема, като лидери на големите политически „семейства”. И двамата са еднакво нарцистични, демагози по дух, с амбициозни антуражи от корпоративната сфера. Борисов има инстинкт, Първанов – опит. От своя страна Костов прави всичко възможно, за да ги сбие и омаломощи. Имам чувството, че Борисов подценява лукавството на своя колега от ЕНП. Заплеснат е в своя рейтинг и се чувства гарантиран. Но за Костов политиката е мръсна елитарна игра с перманентна будност за телодвиженията на противника, с пресмятания и капани. Борисов трябва да чете китайците и Клаузевиц, ако иска да оцелее. Макиавели също. И да спре с този Майн Рид. <br /><br /><strong>Първите сто дни на правителството на Бойко Борисов?</strong><br /><br />Разобличителна логорея, възгласи „пожар, пожар!”. Няколко крайно смотани лица на сцената. Моноспектакъл на премиера. Преекспонирана покруса с гневни пароксизми. Липсва му гега, но и без нея хората му приличат на стадо. Някой каза, че не смеят да пикаят от страх да не им пишат отсъствие. Откровена медийна цензура и гузна автоцензура, с няколко достойни изключения. Реабилитация на силно подозрителни хора в ДАНС. Уволнен директор на дирекция от екипа на Сертов събщи в bTV, че в ДАНС са работили платени сътрудници на чужди разузнавания. Други говорят за покровителство на амфетаминовата мафия. Никаква реакция на главния прокурор, на председателя на комисията за контрол на ДАНС, на премиера. Вместо това – бой по Станишев, защото загубил документ с измишльотини от ДАНС, целящи дискредитация на неудобни лица. Авторът на измишльотините е реабилитиран. Нищо му няма. Край на разговора за „олигарсите”. В България няма мутри, а бивши партньори или просто сродни души. Отлитане на темата за олигархията и организираната престъпност в абстракцията „тройна коалиция”. Доган и Кобургготски са дръпнати встрани на завет. Тройната коалиция се превръща в единична. Сто дни публичен ажиотаж, вербално наводнение, НАТФИЗ. Над всичко е нащастната пица на Дянков, която не знам защо ми напомня чинията на Черни... <br /><br /><strong>Свърши ли преходът?</strong><br /><br />Какъв преход след „Бойко”? Това е краят. <br /><br /><br /><br />
