Ива Пушкарова: Борисов въвлича съдебната власт в политическите борби

<p><strong>Г-жо Пушкарова, през последните няколко дни в публичното пространство най-често звучат&nbsp; думите &bdquo;нарушения&rdquo; и &bdquo;осъдени&rdquo;. Премиерът Борисов обеща, че &bdquo;ще има бивши осъдени министри&rdquo;, тъй като по негово мнение има &bdquo;промяна в съдебната система, която е разбрала посланието на Европейския съюз&rdquo;. За каква промяна в съдебната система става дума и доколко убедително звучат твърденията за нарушения и обещанията за реални наказания?</strong></p> <p>Смятам, че никоя власт не може да обещава нищо от името на съдебната. Тя е независима и действа въз основа на закона и вътрешното си убеждение, без да се интересува от вътрешното убеждение на други лица и органи. В този смисъл обещанията на министър-председателя имат единствено политическо значение и представляват част от не много коректно говорене, което се опитва да въвлече съдебната власт в политическите борби. Премиерът може да оценява отрицателно едно управление, но дали то е престъпно, се преценява от другиго. Съдебната власт е най-консервативната част от държавата. Тя не се изменя за една нощ, нито по повод на един доклад, който при това не е адресиран към нея, а към правителството на държавата, и съвсем не е първи. Тя не се изменя и под влияние на прозрения, а в резултат на целенасочените усилия на другите две власти да й осигурят качествено законодателство и политическа ненамеса в нейната работа. Може би е разумно тези власти също да разберат посланията на Европейския съюз, които засягат техните собствени ангажименти към функционирането на съдебната власт. <br /><strong></strong></p> <p><strong>Всяко ново правителство започва работата си с обвинения срещу предишната власт и въпреки това няма нито един осъден бивш или настоящ министър. Първоначално новите министри обвиниха публично предшествениците си Джевдет Чакъров, Валери Цветанов, Асен Гагаузов, Емилия Масларова, а после от прокуратурата заявиха, че единственият висш чиновник, срещу когото е&nbsp; повдигнато обвинение, е бившият шеф на Държавната агенция по горите Стефан Юруков. Каква е опасността&nbsp; изнесените информации за далавери да се окажат просто политически фойерверк?</strong></p> <p>Това никой не може да каже, докато не приключат всички съдебни процедури. По принцип никое ново правителство не идва чак толкова неинформирано и неподготвено за управлението, та да се шокира толкова драматично от действията на предишното и да прати подире му прокуратурата с такава ярост. Това може да означава много различни неща. Може да е проява на нов стил в политиката, характерен с изключителна нетърпимост към нарушения и некомпетентност, стил който се е родил с гласуването на новото правителство. Не е много вероятно предвид предишния политически опит на премиера и част от министрите му, но не е и невъзможно. Може да е породен действително от брутални и безпрецедентни нарушения на предходното правителство. Възможно е обаче агресивността на новото управление да е проява на обикновен страх, който често се появява при политици, несвикнали да носят отговорност за действията си и изпитващи постоянната нужда някой друг да им е виновен. Бившите министри са удобни, както за прехвърляне на отговорност за бъдещи провали, които се обясняват като неизбежни при полученото политическо наследство, така и за отклоняване на вниманието от обстоятелството, че новото правителство не може да влезе в ритъм. Не на последно място кампанията срещу ,,старите&rdquo; може да е породена от политически нарцисизъм, който не търпи около себе си недисквалифицирани политически опоненти. Обясненията са много, но преди да се произнесе съдебната власт, всичките са спекулации.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Възможно ли е да бъде потърсена отговорност на длъжностни лица, които са позволили да настъпят значителни щети, след като приетият преди няколко месеца Закон за амнистията&nbsp; освобождава от наказателна отговорност онези, които са извършили &bdquo;непредпазливи престъпления&rdquo;?&nbsp; Спомняме си, че поради това съдът оневини членовете на борда на &bdquo;Топлофикация &ndash; София&rdquo;. Ако законът е пречка какво трябва да предприеме новоизбраното мнозинство?</strong></p> <p>Законите за амнистия действат с обратна сила за престъпления, извършени преди влизането им в сила, а не за бъдещи деяния. Освен това те не обхващат тежки престъпления с висока степен на обществена опасност, каквито са престъпленията, за които говорите. Искам да подчертая, че законът сам по себе си не пречи на никого в борбата с престъпността и не препоръчвам на новото мнозинство да се хваща веднага да го изменя. Това е революционна стратегия, широко използвана от предишни управления, която се проваля всеки път, защото от доста години България не се намира в революционна обстановка. Законите не са на определено мнозинство, а на държавата. Всяко отговорно управление трябва първо да покаже, че може да се справя в техните рамки, преди да започне да убеждава, че тези рамки трябва да се огънат. Всичко останало лишава обществото от стабилни ориентири за сравнение доколко отделните правителства са го управлявали законосъобразно. <br /><strong></strong></p> <p><strong>Участвате в създаването на нов Наказателен кодекс и твърдите, че многократните промени в НК са довели до непоследователност и противоречивост. Как ще коментирате изказването на новия правосъден министър, че няма да се прави нов НК, а за промените в досъдебното производство са нужни поне година-две? </strong></p> <p>Подкрепям тази позиция. Действащият НК беше обезобразен от некомпетентни&nbsp; и прибързани законодателни намеси. Това все още не е основание за изработване на изцяло нов закон, а за повече внимание при работата върху него. Самата аз съм привърженик на еволюционния подход, при който НК се приспособява към обществените процеси, а не се замества с нов и изразих тази позиция в първоначалния вариант на концепцията. Всяко влизане в сила на нов НК предизвиква сътресение в правораздавателната система, многократно надхърлящо сътресенията от текущите промени и затова е добре да се избягва. Ако са компетентно извършени, и поправки в действащия НК са напълно достатъчни, за да има България добър закон. В същото време за изработване на нов НК е необходимо много време, надхвърлящо един парламентарен мандат, и много тежка професионална дейност, за каквато държавата не е подготвена. Например, без система за единно статистическо наблюдение и оценка както на престъпността, така и на ефективността на закона, не е възможно да се мотивира убедително никаква законова промяна. Създаването на такава система се отлага повече от десет години, а изработването й изисква време. Очевидно новият министър се стреми да съобразява обещанията си с възможното, за което неговият мандат би стигнал. Накрая ще кажа, че дали да има нов НК или да&nbsp; няма е въпрос на политическо решение, а не на професионални аргументи. Предишният министър си представяше НК като нов, сегашният засега си го представя като ревизиран. Не е задължително двата подхода да си противоречат, ако не спорят по съдържанието на закона. <br /><strong></strong></p> <p><strong>Министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов, заяви че ако зависи от него не би допуснал осъдените за смъртта на Ангел Димитров &ndash; Чората полицаи да отидат в затвора, че следващата съдебна инстанция &bdquo;ще подходи много по-задълбочено&rdquo;? Не е ли това намеса в работата на съда, не оспорва ли министърът&nbsp; решението на съда?</strong></p> <p>За политиците от състава на правителството по принцип е трудно да устоят на изкушението да дават съвети на съдебната власт чрез медиите. Някои действително биха изтълкували думите на министър Цветанов като намеса чрез опит за внушение. И биха били прави. При всички положения изказването му е израз на политическа незр<strong>я</strong>лост, а това може да постави пред него неудобни въпроси, ако тези лица все пак бъдат осъдени. Ако излезе, че е взел тяхната страна в спора им с държавата, това би било много неудобно за един нов министър. Затова винаги е препоръчително да се чака окончателното произнасяне на съда, преди да се правят коментари.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Въпреки твърденията на анализатори и експерти, че щатът в българското вътрешно министерство е най-раздутият в ЕС и въпреки обещанията за освобождаване на финансов ресурс, новият вътрешен министър каза, че на този етап няма да има съкращения в МВР. Как ще се отрази това решение на необходимостта от оптимизация на работата в това министерство?</strong></p> <p>Това решение беше очаквано, защото беше най-лесно. Някак е трудно за нов министър, при това относително популярен сред служителите си, да започне мандата си със съкращения. Тук има конфликт между емоционалната потребност хората ти да те харесват и професионалната ти задача да изхвърлиш баласта зад борда, за да подобриш маневреността и скоростта си. В южноевропейските държави този конфликт обикновено се решава в полза на емоциите и затова драмите около МВР тепърва ще занимават българското общество с изкуствено поддържани проблеми. Засега изглежда, че министърът се отказва от инициатива и се подчинява на естествения ход на процесите в МВР. Проблемът е, че този ход неизбежно води към непопулярни мерки, а ,,когато нещо има да се върши, е по-добре да свършва бърже&rdquo;. В ситуацията, в която заварва МВР, министърът има да избира между две отговорности &ndash; да забави мерките и да понесе последиците или да не забави мерките и да понесе последиците.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Ще ви помоля да коментирате и скандала около разработката &bdquo;Галерия&rdquo;. Чухме изключително противоречиви твърдения за това кой и защо е бил подслушван. Смятате ли, че този път делото наистина ще бъде разсекретено и как може да стане това? Премиерът обеща това да се случи, но подобни обещания имаше и преди няколко месеца от страна на бившия шеф на ДАНС Петко Сертов. </strong></p> <p>Докато делото ,,Галерия&rdquo; не бъде разсекретено, нищо със сигурност не може да се каже. Информация се изнася от силно заинтересовани от изхода му лица, което автоматично я прави съмнителна до доказане на достоверността й. Този случай, обаче, е много показателен и е закономерен резултат от политическите грешки, допуснати при създаването на ДАНС. Действителното предназначение на тази агенция беше да се занимава с разузнаване, което разбира се е секретна дейност, но политическата класа не устоя на изкушението да я въвлече в грубата политическа игра. Към ДАНС бяха прехвърлени несвойствени функции по разследване, които по принцип не са секретни и са от компетентността на прокуратурата. Правителството тогава неловко се опитваше да обясни, че това положение само изглежда да е такова, но всъщност е друго, което е трудно за обяснение и затова всички ние не го разбираме, защото не четем правилно закона. И ДАНС взе да бълва скандали, защото това се случва, когато правителство на демократична държава злоупотребява по недемократичен начин с една институция и взривява чувството на обществото за порядъчност в управлението. Че това ще се случи, беше ясно още преди фактическото създаване на ДАНС и тогава експерти от РискМонитор го предрекоха. Потъването в изобилно обсъждане на всеки скандал с всичките му подробности измества главния проблем за дефектната&nbsp; регламентация на ДАНС и притъпява обществената чувствителност към него.&nbsp; Настоящият премиер би трябвало да обещае спешна ревизия на Закона за ДАНС, а не да спира до разсекретяване на някакви документи по пореден скандал.</p>