- Автор: Анастас Добрев
- 10 Sep 2020
- 3299
- 28
Снимка: svobodnoslovo.eu
- Завръща ли се към същността си на социална партия БСП с управленската алтернатива „Визия за България“?
- Нека първо направим някои терминологични уточнения. Те са важни, макар да изглеждат абстрактно-теоретични.
Това, което е същността и най-голямото предимство на инициативата да се разработи „Визия за България”, е желанието да се очертае една обща рамка на желаното и възможно бъдеще на нашето общество. Става дума за дългосрочна, стратегическа перспектива, която би трябвало да се осъществява в продължение на десетилетия. Това е идейно-политическият и моралният фундамент, на който е възможно да се търси съгласие и сплотяване на нацията, тъй като ще бъде необходимо колосално общонационално усилие. Това е предназначението и жизнената необходимост на всеки национален стратегически документ. Стратегията винаги тръгва от желаното (и постижимо!) бъдеще, за да се „върне” към настоящето. Анализирайки настоящето, разбираме защо – ако не направим съществени промени – е невъзможно да попаднем в желаното бъдеще.
От тази гледна точка представеният документ страда от една съществена слабост – той смесва няколко политически жанра (стратегически документ, управленска програма и дори елемент от предизборна платформа). Тези неща трябва да се разделят – първо е необходима „голямата политическа картина”, после на нейна основа ще бъдат разработвани управленски програми и проекти.
Но самата инициатива да се разработи такъв документ и най-вече да се представи за широка обществена дискусия, е положителна и заслужава подкрепа. Това е напълно в традицията на левите партии и в този смисъл БСП се завръща към корените си, като прави опит да се откаже от късогледия, „пълзящ” прагматизъм и да предложи голяма цел, каквато единствена е способна да мобилизира националните способности.
Разбира се, в частност документът включва доста нови (и позабравени) идеи, които подхождат на една социална партия с корени в народа. Но те трябва, първо, да бъдат прецизирани, и второ, ефективно обсъдени с обществото, за да не остане впечатление за декларативна социалност. Без идейна и морална алтернативност не може да има управленска алтернативност. Големите различия между партиите произтичат от идеите, а не от технологията на управлението, колкото и важно да е тя.
- Изпълнима ли е тази управленска алтернатива? Поправими ли са дефектите на неолибералната икономика, стимулирана в продължение на четвърт век?
- Всяка стратегия, ако е добре разработена, е изпълнима в определена степен. Въпросът е – с какви ефекти и на каква цена, а също в полза на какви интереси. На тази основа – ако има ясен, обоснован и честен отговор – е напълно възможно да се разработят управленски програми и проекти, които наистина да бъдат съществено различни от досегашната практика.
Да се твърди, че нищо друго, освен компрометирания неолиберален буламач, не е осъществимо, е не само невярно, но и интелектуално демоде. Разбира се, това не означава, че натрупалите се негативни процеси и болести на обществото могат да бъдат лесно преодоляни, вкл. заради съпротивата на много мощни интереси (тук и извън България). Но това е истинската дилема пред БСП и пред всеки друг, който иска да промени България – осъществяването на тези и други нови идеи ще придобие формата на тежка и продължителна битка. Ще победи този, който привлече на своя страна обществото, а това ще стане, ако успее да представи убедителни аргументи, че целта е реалното подобряване на живота на мнозинството от българите.
- Ще успее ли БСП да преодолее натрупаното недоверие към себе си, от страна на собствените си привърженици, които не одобряват плоския данък? Сега партията пледира за отмяната му. С други думи – колко убедителна е управленската алтернатива на БСП?
- Проблемът не е само в плоския данък, а и в много други грехове на БСП, която дълго време бе по-дясна от десните партии. Именно затова стигна до окаяното си положение, в което я остави Станишев. Партията загърби електората си и той я наказа. Сега ще трябва да се възстановява доверието, а това е много тежка задача. Ще бъде необходимо не само да се изготви нова стратегия и на тази основа управленска алтернатива, но и да се вдъхне убеденост, че новият курс ще бъде следван честно и смело. Ако не се разсее съмнението, че върхушката на БСП обслужва единствено своите интереси, нищо няма да се получи. Затова са важни не само идеите, но и хората, които ги създават и после ще носят отговорността да ги осъществят, вкл. на висока лична цена.
- Кое от предложенията в проекта „Визия за България“ Ви се струва фундаментално – онова, от което трябва да се започне?
- Има редица добри и смели идеи, въпреки че на този етап са в относително насипно състояние. Най-добро впечатление прави осъзнаването на необходимостта от радикална промяна, без каквато бъдещето на нацията е мрачно.
Вероятно ще трябва да се преосмисли логиката и структурата на документа. Сега той е построен, общо взето, като традиционна управленска програма - на секторен принцип. Според мен трябва да има формулирана генерална стратегическа цел в хоризонт от 25-30 г., тя да бъде конкретизирана в шест-седем взаимосвързани приоритета. Чак след това трябва да се мисли как конкретно ще се реализират приоритетите във времето, чрез една или друга управленска програма в конкретен мандат (което означава и в различни възможни управленски конфигурации).
Добра е идеята за коренното преобразяване на начина, по който функционира държавата, но той се нуждае от внимателно доработване. Важна е същността – държавата е инструмент, който служи на обществото и се отчита пред него. Вярно е, че това е мощен, стратегически фактор, който е бил в основата на всички известни национални „чудеса” – германското, китайското, южнокорейското, японското и т.н.
- Разполага ли БСП с професионално подготвени и достатъчно решителни кадри, които биха довели докрай изпълнението на подобна управленска програма, ако им се удаде такава възможност?
- Не само БСП, България разполага с подготвени, компетентни, решителни и почтени хора, които са способни да управляват страната ни стократно по-добре от днешните управляващи. Големият въпрос е дали и как тези хора ще заемат решаващите позиции. Тъй като говорим за БСП, това е част от проверката – налага се да се покаже кои са хората, които ще реализират новите политики.
- В кои сектори трябва да се завърне държавата и какви са гаранциите, че тя ще е по-добър стопанин от частника?
- Държавата трябва да се завърне преди всичко в ролята си на ръководен стратегически център, който познава и управлява силите в обществото, вкл. пазарните сили. Подчертавам – разбира и контролира в някаква степен процесите, а не господства над тях. Във всеки конкретен сектор трябва да се предложи специфична конфигурация на партньорството между държавни институции, бизнес и структури на гражданското общество. Това зависи от поставените цели и възприетата приемлива цена.
Между другото, няма гаранции, че държавата ще бъде по-добра от „частника”, но такива няма и в обратната посока. Добре известно е, че както държавата, така и пазарът имат своите „провали”. Идеята, че държавата е по презумпция лоша, а пазарът – добър, бе една измама или в най-добрия случай заблуда. Тази догма работи в полза на определени интереси, но цената плащаме всички ние.
- Възможно ли е БСП да спечели изборите с тази визия за България, която със сигурност ще срещне съпротивата на онези „малко хора с много пари“, чиито интереси неминуемо ще бъдат засегнати?
- С добре разработена управленска (респ. предизборна) програма на базата на визията БСП може да спечели най-важното – доверието и подкрепата на голяма част от народа. Ако има решимост и почтеност да реализира това доверие, макар и след трудна борба, може да бъде преодоляна съпротивата на всеки егоистичен интерес, независимо с колко милиарда разполата.
- Смятате ли, че управленският проект ще затвори устата на вътрешнопартийната опозиция в БСП, която претендира да е по-лява от ръководството?
- Смятам, че този стратегически проект е добра възможност да се дискутират идеи и да се консолидират първо лявото, а после и по-широки обществени среди. Всеки има правото и задължението да предлага идеи и корекции, като ги аргументира с оглед на ефективността и ефикасността. Т.е. опозиционните критики трябва да бъдат мотивирани и конкретно свързани с проекта и неговото усъвършенстване. Но в същото време, би било трагична грешка, ако този или друг идеен проект се използва за затваряне на нечии усти или просто да укрепване на властови позиции. Това е може би последният голям шанс на БСП да се докаже като реална алтернатива и ако този шанс бъде пропуснат или проигран, всички ще загубят.
- Има ли проблем БСП с крайно лявото си крило от симпатизанти, което е за излизане от НАТО и дори от ЕС.
- Според мен, както в БСП, така и в обществото, има все по-силна неудовлетвореност от посоката на промяна на тези организации и особено – от начина, по който България участва в тях. И ЕС, и НАТО са изправени пред екзистенциална криза и ако не бъдат намерени верните отговори, нищо добро не ги чака. Силните настроения у нас (за разлика от други страни) са породени и от лакейското поведение на голяма част от българските политици, които се опитват да компенсират липсата на подкрепа и доверие тук с патронаж отвън. С приятели като тях НАТО и ЕС нямат нужда от врагове (у нас).
Точно това е смисълът от националната стратегия – тя разглежда участието ни в международни съюзи като важен аспект на постигането на жизнените ни национални интереси, а не обратното. Можем да бъдем сериозни и лоялни партньори единствено като следваме реалните си интереси, а не като ги жертваме.
- Как трябва да лавира ръководството на партията между членството си в ПЕС, от една страна, и антиевропейските настроения на своите избиратели, от друга. Пример - Истанбулската конвенция и колизиите, които се създадоха между европейските социалисти и ръководството на БСП.
- Според мен трябва не да лавира, а да заема обоснована позиция, вкл. като аргументира съгласието или несъгласието си с едни или други „европейски указания”. В случая с въпросната конвенция ръководството на БСП зае правилна позиция и нека се надяваме, че ще удържи натиска от ПЕС и нейния лично амбицирал се по темата председател.
- Има ли риск от маргинализация на партията, ако се вслуша в крайнолевите си привърженици от една страна и от разцепване, ако остане част от днешното европейското статукво, което очевидно си отива, от друга страна?
- Ако се води интелигентна и честна политика, основана на аргументи, няма опасност нито от едното, нито от другото, поне доколкото зависи от нас. Друг е въпросът, че в света и в Европа настъпват големи промени, които несъмнено ще поставят и нашата страна пред труден избор. Между другото, това е проблематика, която също трябва да бъде засегната по определен начин в стратегическия проект;
- Каква е цената на евентуална коалиция с ГЕРБ?
- Смъртоносна. ГЕРБ е отмиращо политическо явление в процес на бърза дегенерация, да не говорим за другите му „прелести”. Мисля, че едва ли някой (независимо какви интереси влияят) в БСП ще направи подобен самоубийствен ход. Но въпросът за желаните и възможни управленски коалиции и политически партньорства е открит въпрос пред БСП. Важно е той да бъде решаван на принципна, програмно-политическа основа. Тук бих добавил, че според мен предстои съществено преобразуване на българската партийно-политическа система и темата за коалициите тепърва ще става актуална в нов контекст.
- Можете ли да направите аналогия на сегашното състояние на БСП с предишни периоди в историята на левицата от началото на прехода?
- Буквална аналогия – не. БСП премина през сложни и дори на пръв поглед безизходни ситуации и оцеля, макар и на много висока цена. Ако говорим за прехода, БСП е длъжник на България. Сега е моментът да покаже, дали може да направи нещо повече от това да оцелее. Ако наистина предложи необходимата на България алтернатива, има добри перспективи. Ако не – ще отстъпи място на друг. Ляво е имало, има и ще има. Впрочем – и дясно.
