- 10 Sep 2020
- 41
- 0
Страните, станали известни като PIIGS – Португалия, Ирландия, Италия, Гърция и Испания – са натоварени с нарастващо нестабилни равнища на публичен и частен дълг. Някои от най-силно засегнатите – Португалия, Ирландия и Гърция – през последните седмици рязко увеличиха разходите си за обслужване на дълга до рекордни нива дори и след затварянето на достъпа им до пазарите, довело до необходимостта от предоставянето на спасителен пакет от страна на Европейския съюз и Международния валутен фонд. Испанските разходи за обслужване на дълговете също нарастват. Гърция е в несъстоятелност. Въпреки драконовските мерки за намаляване на разходите, стигащи до 10% от брутния вътрешен продукт (БВП), публичният й дълг ще достигне до 160% от БВП.
<p>Португалия – където растежът е минимален поне от десетилетие – преживява мъчителна фискална криза, която ще доведе до банкрут публичния сектор. В Ирландия и Испания прехвърлянето на огромните загуби на банките върху бюджетния баланс – точно по времето, когато публичният им дълг нараства значително – ще доведе до правителствена несъстоятелност.</p>
<p>Според официалните анализи, или „План А”, тези икономики не страдат от липса на ликвидност и нямат проблем с несъстоятелността, а осигуряването на спасителен заем – паралелно с фискалното затягане на коланите и структурните реформи – може да възстанови дълговата стабилност и оттам достъпа до пазарите. Този подход от типа „разсрочвай и искай още” или „заемай и се моли” е обречен на провал, понеже, за нещастие, повечето от възможностите, които задлъжнелите страни използваха в миналото, за да се измъкнат от нарастващите дългове, не са налични.</p>
<p>Например дълбокоуважаемото решение да се печатат пари и да се топи дългът чрез инфлация е невъзможно за PIIGS, защото те са в капана на усмирителната риза, нахлузена от Еврозоната. Единствената институция, която може да задвижи печатарските преси – Европейската централна банка – никога няма да прибегне до монетаризация на фискалния дефицит.</p>
<p>Дали можем да очакваме един силен ръст на БВП да спаси тези икономики? Дълговото бреме на PIIGS е толкова голямо, че такова силно икономическо представяне оттук нататък е невъзможно. Нещо повече, какъвто и икономически растеж в някои от тези страни да бъде регистриран, няма как да се предвиди действието на политически непопулярните реформи, които биха проработили само в дългосрочен план, и то с цената на още по-големи ограничения в краткосрочен план.</p>
<p>За да се възстанови растежът, тези страни трябва на всяка цена да възстановят конкурентоспособността си чрез постигане на реално обезценяване на валутите си, което да обърне търговските им дефицити в излишъци. Но поскъпващото евро – бутано нагоре от прекалено ранното затягане на монетарната дисциплина от страна на ЕЦБ – предполага по-скоро още поскъпване, което ще подкопае допълнително конкурентоспособността.</p>
<p>Германското решение на тази главоблъсканица – запазване на ръста на заплатите под този на продуктивността, като по този начин се намаляват разходите за труд – взето преди повече от едно десетилетие, даде резултати. Ако обаче PIIGS започнат този процес днес, ползите от него ще дойдат бавно и няма да помогнат за възстановяването на конкурентоспособността и растежа.</p>
<p>Последната възможност – свиване на заплатите и цените – да се намалят разходите е да се постигне реално обезценяване, което да възстанови конкурентоспособността, но това е навлизане в още по-дълбока рецесия.</p>
<p>Реалното обезценяване, необходимо за възстановяване на външнотърговския баланс, ще тласне нагоре реалната стойност на дълговете в евро, правейки ги още по-нестабилни.</p>
<p>Слабото частно и публично потребление заедно с огромния ръст на частните спестявания и изработването и изпълнението на програми за затягане на фискалната дисциплина в опит да се намали частният и публичния дълг са несъвместими. Частният сектор може да харчи по-малко и да спестява повече, но това ще доведе до непредвидени разходи, известни като парадокса на Кейнс за пестеливостта: спад на икономическата производителност и нарастване на дълга като дял от БВП. Последните проучвания на Международния валутен фонд и други показват, че увеличаването на данъците, орязването на субсидиите и намаляването на правителствените разходи – дори и неефективните – би задушило растежа в краткосрочен план, влошавайки значително дълговите проблеми.</p>
<p>Ако PIIGS не могат да провокират инфлация, да растат, да обезценяват или да защитят собствените си възгледи за излизане от собствените си проблеми, “План А” или вече се е провалил, или му предстои да се провали. Единствената алтернатива е да се премине бързо към „План Б”, като методично се преструктурират и намалят дълговете на правителствата на тези страни, на домакинствата и на банките.</p>
<p>Това може да се случи по няколко начина. Единият е, като се разсрочат плащанията по публичните дългове на PIIGS, без да се налага да се намалява основата на дълга. Това означава увеличаване на срока на падежа по дълга и намаляване на лихвата по новия дълг до нива, далеч по-ниски от сегашните нестабилни пазарни нива. Това решение намалява риска от зараза и потенциални загуби, които финансовите институции могат да понесат, ако стойността на основата на дълга бъде намалена.</p>
<p>Политиците също така трябва да се обърнат към иновативните методи, използвани при решаването на дълговите проблеми в развиващите се страни през 80-те и 90-те години. Например кредиторите могат да бъдат насърчени да подменят сегашните дългови книжа за такива, обвързани с растежа на БВП, които предлагат допълнително възнаграждение при бъдещ икономически растеж. Всъщност тези финансови инструменти превръщат кредиторите в акционери на икономиката на съответната страна, възнаграждавайки ги с дял от бъдещите печалби, като същевременно се намалява и дълговото бреме на страната.</p>
<p>Намаляването на номиналната стойност на ипотеките и осигуряването на предимство – в случай че цените на имотите нараснат в дългосрочен аспект – на банките кредиторки е още един начин да се обърнат ипотечните дългове отчасти в равностойни акции. Банковите дългови книжа също могат да се преобразуват в акции, което би намалило зависимостта на правителствата от банките и би предотвратило правителствена дългова криза в случай на национализация на банковите загуби.</p>
<p>Европа не може да си позволи повече да продължава да прахосва пари за решаване на проблема и да се моли растежът и времето да донесат спасение. Няма кой да се спусне отгоре като deus ex machina, за да спаси МВФ или ЕС. Кредиторите, които даваха пари назаем, на първо място трябва да поемат своята част от товара в интерес на PIIGS, на ЕС и най-накрая в техен собствен интерес.</p>
<p><em>*Нуриел Рубини е професор по икономика в Stern School of Business към Нюйоркския университет . Нуриел Рубини и Стивън Мим са съавтори на книгата „Икономики в криза”. <br /></em></p>
<p><em>Текстът е публикуван в сайта на „Project Syndicate”.<br /></em></p>
<p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>
