Украинската матрьошка

<p>За да си представим по-добре днешното състояние в Украйна, трябва да си отговорим на два въпроса. Първият е защо се стигна дотук, а вторият - кои са силите, които имат интерес от задълбочаването, или обратно, от решаването на кризата в страната.</p> <p>Срещата във Вилнюс трябваше да маркира успеха на десетгодишните усилия на европейските институции по отношение на инициативата &bdquo;Източно партньорство&rdquo;. Бе планирано венецът на този проект да бъде подписването на споразумение с Киев за асоцииране и изграждане на зона за свободна търговия с ЕС.</p> <p>На договореностите с Грузия, Молдова и Азербайджан бе отредена ролята на декорации, които само да подсилят ефекта от спечелената битка за Украйна.</p> <p><strong>Но вместо очаквания дипломатически триумф се стигна до оглушителен провал.</strong></p> <p>В очакване да прозвучат дежурните дитирамби за това как Европа е направила решителна крачка в постсъветското пространство, как е успяла да приобщи една страна с територия от 600 хил. квадратни километра, с население повече от 45 млн. души и не на последно място, с разклатено политическо и икономическо статукво, ние станахме свидетели как лидерите на водещите европейски страни и маститите чиновници от Брюксел отнесоха един тежък дипломатически шамар.</p> <p>Въпросът не е в това, че образно казано, Киев &bdquo;избяга&rdquo;, а в начина, по който се стигна до това бягство.</p> <p><strong>За първи път една източноевропейска страна реши да затръшне вратата си към Европа.</strong></p> <p>И което е още по-непоносимо за западната дипломация - направи го поради натиска на Москва.&nbsp;<span style="line-height:1.6em">Така само седмици след като Обаме бе притиснат в ъгъла от Путин по отношение на сирийските химически оръжия, сега и Брюксел влезе в ролята на жертва, попаднала в капана на Кремъл.&nbsp;</span><span style="line-height:1.6em">При това Брюксел извърши грешки от същото естество като тези на Обама в сирийската криза. Не успя да дефинира за себе си ценността от приобщаването на Украйна, не избра верния подход за нейното реализиране и не оцени уникалния момент, в който това събитие можеше да се случи.</span></p> <p>Въпреки днешните декларации, че за Киев движението на запад си остава стратегическа цел и че Европа е готова да подпише във всеки следващ момент споразумение за асоцииране, провалът във Вилнюс може да се окаже с дълготрайни последици.</p> <p>Макар и днес да изглежда, че е достатъчно Янукович да бъде сменен (или поне вразумен) и Украйна отново ще бъде вкарана в европейските &bdquo;релси&rdquo;,</p> <p><strong>Европейският съюз също ще трябва да коригира днешната си политика.</strong></p> <p>До Вилнюс тя се заключаваше в прилагането на стария изпитан метод, който доказа своята ефективност в досегашния модел на разширяване на общността. Брюксел разчиташе, че и с Украйна той ще проработи.</p> <p>От една страна, създаването на зона за свободна търговия трябваше да еманципира страната от Русия в икономически план, а поставянето на конкретни политически изисквания, от друга страна, да наложи в местния политически елит разбирането, че занапред Брюксел ще изпълнява не просто ролята на страничен наблюдател, но ще бъде и ментор на вътрешнополитическите процеси в страната.</p> <p>Този формален подход, израз на западния рационализъм, не просто се провали, той и в бъдеще може да се окаже</p> <p><strong>фактор, трайно разделящ Украйна от Европа.</strong></p> <p>При това, ако днес се акцентира върху политиката на властите в Киев да преформатират геополитическата ориентация на страната си, неизбежно в бъдеще и Западът ще бъде принуден да вложи много по-голям скепсис в отношенията си с Украйна.</p> <p>Само преди дни &bdquo;Ройтерс&rdquo; публикува материал, в който след дежурните обвинения към Янукович и Путин прозвуча тезата, че неподписаното споразумение съдържа в себе си този позитив, че няма да трасира острите украински проблеми на запад.</p> <p>Но смисълът на всяка една геополитическа борба опира именно до това как участниците в нея дефинират собственото си разбиране за сигурност и развитие.</p> <p>И ако Европа не погледне от този ъгъл украинската проблематика, тепърва ще се изправя пред</p> <p><strong>тежки предизвикателства в постсъветското пространство.</strong></p> <p>Тя не просто ще трябва да се примири със създаването на аморфна и нестабилна периферия на източната си граница, но и че този процес рязко ще усили капацитета на Русия да влияе върху териториални и тематични области, които досега европейците разглеждаха като свой монопол.</p> <p>Европа най-вече не осъзна, че в Украйна липсва онази категоричност в обществото (или поне в елитите) по отношение на посоката на развитие на страната.</p> <p>Автентичните прозападни сили се намират в опозиция и Брюксел попадна в илюзията, че може да се договори и с правителството на Янукович. Такава възможност наистина съществуваше, но най-малко в Еврокомисията е трябвало да са наясно, че за днешните управляващи в Киев</p> <p><strong>интеграцията със Запада е въпрос на опортюнизъм.</strong></p> <p>Подписването на споразумение за асоцииране с Европейския съюз за тях бе ценно дотолкова, доколкото можеше да обслужи днешните им политически и икономически интереси.&nbsp;<span style="line-height:1.6em">В&nbsp;Брюксел предпочетоха да си затворят очите пред този факт, докато Путин го превърна в изходна точка на политиката си.</span></p> <p>А наистина, подписването на договора от Янукович съдържаше в себе си уникален шанс за Европа. Така проруските сили в страната също щяха да са обвързани със западния вектор на развитие, който ставаше по същество безалтернативен. Този ефект занапред трудно може да бъде вече постигнат.</p> <p>Може би най-дълготрайният ефект от проваленото асоцииране е именно в това - за в бъдеще в Украйна няма да съществува стабилен фундамент, около който да се гради тройното й обвързване със Запада. Подобно обвързване ще бъде</p> <p><strong>обект на постоянна политическа атака.</strong></p> <p>На следващо място, самата Европа има разконцентриран фокус по отношение на постсъветскотто пространство. За нея приобщаването на страни като Украйна, Грузия и Молдова има подчинено значение както от гледна точка на развитието на самия ЕС, така и на отношенията с Москва.</p> <p>Затова в Брюксел решиха да &bdquo;икономизират&rdquo; приобщаването на Украйна, като се намери баланс между силите, които са дезинтересирани от постсъветското пространство, и онези, които настояват за максимално политическо ангажиране с бившите съветски републики.&nbsp;<span style="line-height:1.6em">Стигна се до вариант, при който акцентът на бъдещото взаимодействие с Украйна се постави върху изграждането на съвместна зона за свободна търговия, при това напълно подчинена на съществуващите европейски правни и технологични норми.</span></p> <p>Обективно погледнато, това начинание, макар и да звучи модерно и престижно, съдържа в себе си</p> <p><strong>значителен риск за Украйна.</strong></p> <p>Последната едва ли бе готова да встъпи в една открита конкурентна борба не само на пазарите на Европа, но и на собствената си територия.&nbsp;<span style="line-height:1.6em">Нейната постсъветската икономическа база иманентно не бе в състояние да изпълни наложените изисквания в рамките на планираната свободна икономическа зона.</span></p> <p>В този смисъл офертата на Еврокомисията съдържа в себе си огромен риск за украинската икономика, и то за именно тази нейна част, която е съсредоточена в проруската половина на страната. Европа се опита да се наложи един път посредством налагането на политически контрол над властите в Киев и втори път - чрез налагането на икономически правила, които подриват икономическите основи на днешната украинска власт.&nbsp;<span style="line-height:1.6em">Подобно геополитическо уравнение можеше да бъде вярно само ако в Украйна имаше власт, готова да поеме пасивите от подобно споразумение с цената на собствената си гибел. Правителството на Янукович не можеше да влезе в подобна схема.</span></p> <p>Както споменах по-горе, за него евроасоциацията имаше ценност дотолкова, доколкото спомага за политическото му бъдеще. Но офертата на Брюксел не само не съдържаше подобни опции, но бе натоварена с допълнителни тежести.</p> <p>Европейската дипломация обвърза постигането на споразумение и с освобождаването на бившия премиер Тимошенко от затвора. Така, полагайки мина в социално- икономически аспект, тя</p> <p><strong>изиска от украинските власти да капитулират и в политически план.</strong></p> <p>Нещо, което дойде в повече за Янукович и обкръжението му.</p> <p>Следващият фактор, който Брюксел недооцени, беше конкурентната среда, в която се водеше битката за Украйна. В края на краищата, фиаското във Вилнюс разкри елементарния факт, че Москва надигра европейските дипломати в една мащабна геополитическа партия. Това вече се превръща в нещо като запазена марка за руската дипломация: разбирайки ограничеността на своите ресурси, тя се стреми да използва максимално слабостите на своите противници и да концентрира в една точка всички свои усилия.</p> <p>Путин успя един път да наложи в украинското медийно пространство идеята, че асоциирането на Украйна в ЕС поставя пред огромен риск украинската икономика, и втори път - да внуши на Янукович, че политическите рискове от провалянето на споразумението са по-малки в сравнение с тези, които влече неговото подписване.&nbsp;<span style="line-height:1.6em">И за да бъде по-убедителен, руският президент в рамките на последните няколко месеца демонстрира и нагледно за украинските си партньори </span></p> <p><span style="line-height:1.6em"><strong>какво означава за страната им затварянето на руския пазар.</strong> </span></p> <p><span style="line-height:1.6em">Дотук стратегията му сработи перфектно и Путин няма как да не е изпитвал лично задоволство от начина, по който унижи западните лидери във Вилнюс.&nbsp;</span><span style="line-height:1.6em">Избухналите масови протести в Украйна създадоха усещането, че е възможно да бъдат разстроени плановете на Янукович и Путин</span><span style="line-height:1.6em">. За първия това е вярно, но за втория - не. Една от силните черти на руския държавен глава е неговият реализъм. Той добре разбира, че в този си вид Украйна е &bdquo;несмилаема&rdquo; за политикономическите му проекти на постсъветското пространство.</span></p> <p>В нея има прекалено много русофобия, за да се превърне тя в някаква съзидателна част на една интегрирана около Русия общност. Напротив, дори и да бъде вкарана там насила, тя ще се превърне в източник на такова напрежение, че бързо ще взриви подобно обединение отвътре.</p> <p><strong>Затова действията на Кремъл спрямо Украйна преследват две основни цели.</strong></p> <p>Първата е Украйна да бъде в състояние на трайна политическа нестабилност. Това предопределя невъзможността тя бъде надежден външнополитически партньор и се превръща в една територия, където се води нескончаема битка за влияние между Запада и Изтока. Дори и скоро в Киев да дойдат на власт проевропейски настроените партии, те няма да са в състояние да консолидират страната, а напротив, бързо ще станат жертва на собствения си успех и ще се дискредитират като неспособни да решат острите социаилно-икономически проблеми на държавата.</p> <p>Нещо повече, за Москва ще бъде къде-къде по-удобно да води търговска война с евентуално бъдещо правителство на Тимошенко, отколкото с днешното - на Азаров.</p> <p>Така че</p> <p><strong>за Путин няма нищо страшно, ако днешната украинска опозиция дойде на власт.</strong></p> <p>Той вече е калкулирал бъдещия й провал. В допълнение ще има удобно алиби за вътрешната си политика, където провалите и нестабилността на Украйна ще бъдат представяни като закономерен резултат от сближаването с Европа.</p> <p>Втората цел е много по-комплексна. Ако Украйна не е в състояние да изгради консенсус по отношение на цивилизационната си ориентация и механизмите, по които ще функционира политическият й живот, дезинтеграцията на страната може да добие и формални измерения.</p> <p>Ако Москва не е в състояние да интегрира към себе си цяла Украйна, то за част от Украйна тази опция е налице. Молдова и Грузия &bdquo;плащат&rdquo; и в момента по този начин поради избрания си път на развитие.</p> <p>Затова и Путин нагнетява допълнително напрежение. Коментарът му, че събитията в Киев са метеж, говори, че той не се интересува толкова от развоя на конкретната ситуация, а търси допълнителна ескалация на кризата.</p> <p><strong>Русофилските среди също се активизираха.</strong></p> <p>Властите в Крим поискаха официално силово премазване на протестите, а в Донбас се рекрутират здрави момчета, които да усмирят &bdquo;немирната&rdquo; столица. Националните и международните медии биват постоянно тествани с информация за придвижване на войскови единици и предстоящо обявяване на извънредно положение. Засега изглежда невероятно Янукович да прибегне до подобно нещо, но ако това се окаже единственият път да запази властта си...</p> <p>В условията на масиран руски натиск Европа трябва да преосмисли своята досегашна политика. Заемайки позата на измамен партньор, тя е изправена пред опасността все повече да се изолира от украинската проблематика.&nbsp;<span style="line-height:1.6em">Придържайки се към досегашното си поведение, тя не може да бъде равностоен партньор на Путин и нищо чудно да продължи да инкасира провали в източната си политика.</span></p> <p><strong>Затова в ЕС е необходимо да изгради един нов подход към Украйна.</strong></p> <p>В сърцевината му трябва да бъде положена грижата за запазване на политическата и икономическата стабилност в страната. В момента е необходимо Брюксел да наложи свикване на украинска кръгла маса, която да примири страните и да излезе с пътна карта за развитието на страната. Не става въпрос кога да се подпишат съглашенията, а как да бъде върнато функционирането на политическия живот в едно нормално русло.</p> <p>На следващо място, колкото и да е тежко, трябва да бъдат положени усилия бъдещото асоцииране на Украйна да е плод на вътрешнополитически консенсус. Защото неуспехът от едно провалено подписване е нищожен спрямо провалена асоциация на страната. Последното е в състояние да разкъса нейната цялост.</p> <p>Лансираната идея от Янукович за тристранни преговори ЕС - Украйна - Русия не е чак толкова лоша. Тя може да въвлече Москва в един процес, който обективно да доведе до стабилизиране на Украйна. Това би и обезсърчило евроскептиците в страната, т.е. би имало и значим вътрешен ефект.</p> <p>Нужно е Еврокомисията много по-задълбочено да разгледа</p> <p><strong>последиците от създаването на общ пазар с Украйна.</strong></p> <p>Разбираемо е, че ако тя подобри днешните условия, това ще означава признаване на значима грешка, но този факт е за предпочитане пред развитието на различни катастрофични сценарии в Украйна.</p> <p>Най-малкото е необходимо да се ходатайства пред международните институции за отпускане на нови кредити за Янукович, които сигурно ще означават предателство спрямо каузата на протестиращите на майдана, но ще допринесат да бъде запазена държавността. Не бива заради днешното управление да се поставя на риск функционирането на институциите.</p> <p>И накрая ми се ще да цитирам малка част от анализа на Сергей Шелин в <a href="http://rosbalt.ru/" target="_blank">rosbalt.ru</a>- &bdquo;За Украйна пътят към Европа е нещо напълно нормално. И не защото Европа е рай, а защото този път е разбираем за една страна с европейски корени, жителите на която започват да се самоусещат като нация&rdquo;. А това ще означава, че няма да се стигне до последната фигурка на матрьошката, която е напълно празна.</p>