Претворяваща Америка

<p>Свободата на изразяване е тяхното верую, масовите протести са техни вдъхновители. Те се опитват да представят света такъв, какъвто е, но това, което представят, не е светът според повечето хора &ndash; тяхната работа зависи от съсипването на &bdquo;всекидневния&rdquo; бизнес, затова те редовно подценяват желанието на хората за законност и ред (но преди всичко за ред).</p> <p>Както изглежда, повечето хора биха приели умерените политически репресии, включващи тайна полиция, мъчения и корупция, ако те гарантират сигурност и минимален просперитет и справедливост. Иначе не би имало никакво обяснение за продължителността на диктаторски управления като тридесетгодишното на Мубарак. Няма обяснение и фактът, че при проведения референдум, сложил край на шестнайсетгодишно управление в Чили през 1990, генерал Аугусто Пиночет, при който са измъчвани и безследно изчезнали хиляди и хиляди, излиза с предизборна платформа за закон и ред и получава 44% от гласовете.</p> <p>Повечето западни лидери естествено мислят в категориите на &bdquo;прехода към демокрация&rdquo;. Именно това искат да се случи в Египет, надявайки се, че демокрацията няма да изложи на опасност египетското мирно споразумение с Израел. Но западната демократична комбинация от свобода и ред &ndash; най-скъпоценният дар на запада за света &ndash; е продукт на наслагвания на исторически събития, които не могат да бъдат копирани за кратко време.</p> <p>Незападните политически системи са изключително архаични, това са системи, при които добрите господари могат да спят спокойно през нощта, а лошите господари са под постоянна заплаха от сваляне от власт чрез армията или улицата. Повечето незападни хора разчитат на индивидуалните добродетели на господарите, без институционални ограничения пред тяхната власт, за да направят живота им поносим. Позволяваме си да тълкуване като желание за демокрация нещо, което за тях е традиционен начин за отърваване от лошите господари.</p> <p>Разбира се, всичко това се представя като възможност за промяна и по-специално промяна, повлияна от претворяващата роля на Съединените щати в света. Представата, че Съединените щати са като останалите велики сили, е заблуда, налагана от експертите по международни отношения. Разбира се, във всекидневието си те се държат като обичайна велика сила. Защитават своите интереси, а това често е съпроводено с подкрепа за жестоки режими. Но дългосрочният проект на Америка е да претвори света според своите представи.</p> <p>Америка винаги насочва своите усилия натам, накъдето има възможност да променя нещата. И въпреки възхода на Китай и придвижването към многополюсна международна система Съединените щати все още притежават властта да влияят на &bdquo;събитията на Земята&rdquo; в по-голямата част от света и по-специално в Близкия изток.</p> <p>Експертите винаги са оценявали погрешно експанзионистичния характер на американската външна политика, защото те си представят експанзията в нейните стари рамки &ndash; завоевание, империализъм и колониализъм. Съединените щати едва ли искат да създават империя в стария смисъл на думата. Америка иска и преследва империализъм на ценностите, които тя смята за значими и важни.</p> <p>Ако всички страни споделят същите ценности, традиционният империализъм ще стане излишен. Въпреки че това лишава великите сили от възможността да налагат своите ценности с оръжие, Съединените щати все още притежават огромен арсенал от възможности да променят установеното статукво, като се тръгне от привлекателността на американския начин на живот, което ще рече с &bdquo;убеждаване&rdquo;, и се стигне до &bdquo;демонстрация&rdquo; на сила.</p> <p>Бях един от малкото, които се противопоставиха на ръководената от Съединените щати инвазия в Ирак през 2003 година. Сега се чудя дали съм бил прав. Част от действията по инвазията и окупацията определено бяха неуспешни за Америка и доведоха до много по-големи загуби от предварително мисленото. Но от днешна гледна точка някой съмнява ли се, че инвазията имаше разтърсващ ефект не само за Ирак, но и за целия регион на Близкия изток?</p> <p>А пък и изобщо не съм сигурен, че уличните протести в Египет, последвали тези в Тунис и сега разпростиращи се из останалите предимно мюсюлмански страни могат да бъдат тълкувани само като традиционни форми на протест срещу лошите господари. В целия мюсюлмански свят има усещане за нови възможности, особено сред младите: повече от половината от 80-милионното население на Египет е на възраст под 25 години. Без съмнение протестите може да са продължение на нахлуването на Съединените щати и насилственото сваляне на Саддам Хюсеин.</p> <p>В своята велика поема &bdquo;Фауст&rdquo; Гьоте отправя предизвикателство към човека, изпращайки дявола на земята (олицетворен от Мефистофел), който да внесе смут. Намеренията му са пределно ясни: &bdquo;Човек притихва лесно в леност празна и дири несмутения покой, затуй аз спътник давам му &ndash; да дразни и като дявол да твори и той&rdquo;.</p> <p>Мефистофел е преди всичко изкусител. Затова и Америка винаги изкушава ленивите общества, изкарвайки ги от тяхната вцепененост &ndash; роля, която играе още от времето на капитан Матю Пери, &bdquo;отворил&rdquo; Япония за света през 1854 година. Ако искаме да подкрепяме безусловно всеки порив за прогрес, няма как да не играем такава роля, а днес само Америка може да я играе. Не Китай, която може да я играе, но само на приказки. А Америка, която винаги се е ангажирала с най-трудните роли и се е опитвала да им вдъхне от своята жизненост.</p> <p>Разбира се, намесата на Америка в Близкия изток укрепва позициите на екстремисткия ислям и подклажда негативни настроения. Но поглеждайки напред в бъдещето, виждаме, че в него няма място за организации като &bdquo;Мюсюлманско братство&rdquo;. Демонът на религията е далеч по-малко привлекателен от Чичо Сам. И рано или късно &bdquo;Братството&rdquo; ще последва участта на всички зли сили.</p> <p><em>*Робърт Скиделски е член на Камарата на лордовете във Великобритания и почетен професор по политическа икономия на Университета в Уоруик.<br /></em></p> <p><em>Текстът е публикуван в сайта на &bdquo;Project Syndicate&rdquo;.<br /></em></p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>