Представеният аргумент: не може в свят като нашия да се банализира насилието над жени. Така че сега, ако добре сме разбрали, тя убива нападателя си, докато се защитава от него. Уф! Голямо облекчение! Това се нарича пренаписване на шедьовър от историята на операта.
Как да не бъдем очаровани от толкова глупост и политическа праволинейност? Трябва ли да разбираме, че вече можем не само да реинтерпретираме, но и да пренаписваме оперите, театралните пиеси, романите или филмите, чийто финал днес ни оскърбява?
Мога ли да пренапише финала на “Мадам Бовари”? Мога ли да пренапиша края на пиесите на Молиер? Мога ли дори да променя “Кучето, което спря войната”?
Позволено ли ни е вече да осакатяваме произведенията в зависимост от идеологическите си обсесии? Трябва ли да подчиним изкуството на нов морализаторски катехизис и да забраним представянето на онова, което му противоречи? Колко книги ще трябва да цензурираме?
Знаем, че някои активисти антирасисти и феминисти изрично искат това. Те пишат изявления във вестниците, за да кажат, че културата трябва да се подчини на правилните ценности: техните. В Квебек те присъстват все по-силно.
Може ли една художествена творба да представя все още човешката реалност с нейните желания, които могат да бъдат признати, и онези, които не могат, нейните красоти, но и нейната ужасна страна? Или трябва, както по времето на кюретата, да се явяваме пред идеологическа комисия, която ще налага на творчеството своята представа за добродетелта?
Превод от френски: Галя Дачкова