Необходим е План „Маршал” за арабския свят

<p>И случващото се там, в това число и израелско-палестинският мирен процес, се отразява в значителна степен и на традиционно близките ни отношения с нашите глобални партньори &ndash; най-важният измежду които са Съединените щати.</p> <p>Настоящите събития, не само в Либия, но също така в Тунис, Египет, Сирия, Йемен и Бахрейн, са отражение на сложността на политическите процеси в тези страни. Те са провокирани от най-разнообразни фактори, като например гнева срещу растящите цени на храните и широкоразпространената корупция, съчетани с исканията за повече демокрация, намаляване на икономическото и социалното неравенство и създаването на работни места.</p> <p>Отговорността на Европа в този процес трябва да бъде въплътена в целта за постигане на бърз и мирен преход. Предложенията за своебразно &bdquo;партньорство за трансформация&rdquo;, базирани на осъществяването на политически реформи и уважение към човешките права и основните свободи, трябва да се опират на предположението, че политическата ситуация в региона ще остане нестабилна и напрегната и в следващите месеци.</p> <p>Не е изненадващо в такъв случай, че регионалната стабилност стана основен приоритет за европейците. Хаосът, съживяването на тероризма, възраждането на радикалния ислям и огромната вълна от емигранти, заляла Европа, са само част от потенциалните заплахи за Европейския съюз, върху които трябва да се съсредоточим. Имайки предвид това, ЕС трябва да направи всичко по силите си да предотврати каквото и да е влошаване на обстановката, застрашаващо регионалната сигурност.</p> <p>Както следвоенният (след 1945 &ndash; б.пр.) План &bdquo;Маршал&rdquo; предвиждаше пакети от финансови помощи, имащи за цел преустройството и възраждането на икономиките на Западна Европа, подпомагането на демократичните промени и създаването на политическа стабилност, така трябва да се предвиди подобен план и за сегашната ситуация, защото страните от &bdquo;арабското пробуждане&rdquo; са изправени пред същите предизвикателства и нужди. Трябва да дадем възможност на страни като Египет и Тунис &ndash; и вероятно на една умиротворена Либия &ndash; да укрепят политическата си стабилност чрез демократизация.</p> <p>Планът &bdquo;Маршал&rdquo; беше придружен от партньорство за преустройство, в което Съединените щати и страните, получателки в Европа, вървяха рамо до рамо. Помощта засили сътрудничеството и създаде последвалия дълготраен мир. Ситуацията в средиземноморския регион е в доста по-напреднала фаза. Вече е налице програма за партньорство, затова сега е нужно да прехвърлим интеграционните процеси, случващи се в Европа, и към нашите южни съседи.</p> <p>Ето защо Италия предложи нов европейски План за Средиземноморието, целящ да подкрепи преходните процеси и на базата на настоящите институции и финансови инструменти да снабди региона с необходимите ресурси.</p> <p>Съюзът за Средиземноморието, стартиран от френския президент Никола Саркози през 2008, трябва на всяка цена да бъде съживен и пренасочен към разработването на проекти, приоритетно подредени, като се започне с магистрали и пристанища и се стигне до създаването на малки и средни предприятия.</p> <p>Но също така е необходима реализацията на повече икономически инициативи за мобилизиране на критична маса европейски и международни финансови ресурси за привличане на инвеститори в региона и за модернизиране на неговата инфраструктура и услуги. Нека заедно със Съединените щати да премахнем търговските и икономическите бариери, задушаващи тези икономики. Нека също така дадем на някои от средиземноморските страни статут на асоциирани членки, което ще им позволи да се интегрират постепенно във вътрешния пазар на ЕС и да участват в европейските програми.</p> <p>За постигането на всичко това са необходими ясни принципи на работа. Ние европейците трябва да защитим стабилността, да създадем истински дух на партньорство и да поемем политическа отговорност. В тази нова рамка ЕС трябва да се опита да предотврати нежелано развитие на ситуацията, особено в периода на преход.</p> <p>Твърдата подкрепа на Европа за икономическото развитие на региона трябва да си остане основен приоритет, докато арабските страни проведат необходимите реформи. Нещо повече, трябва да бъдат изградени финансови институции за подпомагане на постигането на поставените цели. Едно от възможните решения е да се надградят и да се разширят функциите на Европейската инвестиционна банка в дейността на Евро-средиземноморската организация за инвестиции и партньорство, която да стане автономна институция със седалище или в Близкия изток или в Северна Африка и в която дялове да имат правителствата на страните от региона (или други институции), както и други желаещи.</p> <p>Базираната в Лондон Европейска банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) може да подкрепи тези усилия чрез разширяване на дейностите си в региона, които биха могли да вървят паралелно със създаването на подходящите служби за подпомагане на нарастването на броя на предприятията, отварящи работни места. ЕБВР имаше важен принос в процеса на икономическия преход в Източна Европа. Тя е добър пример за наличието на опит и експертиза, които да бъдат използвани в страните от Южното Средиземноморие.</p> <p>В същото време ЕС трябва да започне &bdquo;равнопоставен диалог&rdquo; по въпросите на сигурността и политическите предизвикателства, с цел да изгради доверие в целия регион. Конференцията за сигурност и сътрудничество в Средиземноморието и Близкия изток бързо трябва да стане основен инструмент за прокарване на политиките по сигурността и развитието. Накратко, трябва да направим така, че средиземноморските страни от създаващи нестабилност да бъдат превърнати в проводници на стабилността в целия регион.</p> <p>Ние европейците не можем да си позволим да обърнем гръб на нашите арабски приятели от бреговете на &bdquo;mare nostrum&rdquo; (&bdquo;нашето море&rdquo; &ndash; б.пр.). Те са част от нашата обща история и заслужават по-добро бъдеще, което можем да им помогнем да изградят.</p> <p><em>*Франко Фратини е външен министър на Италия и бивш еврокомисар по правосъдието и вътрешния ред.<br /></em></p> <p><em>Текстът е публикуван в сайта на &bdquo;Project Syndicate&rdquo;.<br /></em></p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>