Любовните думи на Анук Еме

<p>Първите й думи са на извинение: <em>Извинете ме! Извинете ме! Мразя да закъснявам. Не съм от актрисите, които обичат да карат да ги чакат</em>. Само няколко минути закъснение, но те&nbsp;дразнят&nbsp;Анук Еме, която идва от Монмартр. Дошла е в града, защото след няколко дни ще играе в театър &quot;Антоан&quot; в &quot;Любовни писма&quot; с Жерар Депардийо.&nbsp;<em>Познаваме се от много време, но никога не сме работили заедно. Възхищавам му се, той има такова присъствие</em>. Миналата година, по същото време, когато всички били срещу новия белгийски гражданин, тя вдигнала телефона:&nbsp;<em>За да му кажа, че го прегръщам, това е всичко.</em></p> <p>Той е шестият й партньор в тази американска пиеса на Албърт&nbsp;Рамсдел Гърни, романтична комедия, която само тя е играла във Франция.&nbsp;<em>Преди Жерар бяха&nbsp;Брюно Кремер, Жан-Луи Трентинян, Филип Ноаре, Жак Вебер и Ален Делон</em>. Анук Еме е свикнала по-скоро със снимачните площадки, отколкото с театралната сцена, но държи на тази пиеса:&nbsp;<em>Продуцентът, Ларс Шмит, мъжът на Ингрид Бергман, ме беше видял в началото на кариерата ми в &quot;Юг&quot; на Жюлиен Грийн, той ме убеди да се върна на сцената. За да отиваш всяка вечер в театъра, наистина трябва да обичаш ролята.</em></p> <p><strong>Всичко започва с &quot;една среща на улицата&quot;</strong></p> <p>Анук Еме се учудва, че е имала такъв късмет в професията си:&nbsp;<em>Дебютирах на 14 г. след една среща на улицата. Не исках да играя в киното, исках да бъда танцьорка. </em>От първата роля тя ще&nbsp;запази&nbsp;името си. Жак Превер я нарекъл&nbsp;&quot;Еме&quot; (&quot;обичана&quot; на френски - б.пр.) по време на снимките на&nbsp;<em>La fleur de l&#39;&acirc;ge </em>на Марсел Карне. Т<em>ози филм вече не съществува, не беше завършен и се загуби</em>. Това е първият филм за актрисата, която би могла&nbsp;да се похвали, че е снимала с най-големите режисьори. Тя не го прави обаче&nbsp;и се връща към късмета си.&nbsp;</p> <p>С любов си спомня за Фелини от времето на &quot;Долче вита&quot; и &quot;Осем и половина&quot;. Италианският режисьор казва за нея, че&nbsp;<em>тя има същата чувственост като Грета Гарбо, Марлене Дитрих и Джоан Крауфорд</em>. Убедена, че тези актриси не говорят кой знае колко на днешното поколение, Анук Еме изразява съжаление, че толкова бързо забравяме. Тя няма къса памет и цитира актьорите, на които се възхищава, от Мей Уест до Гручо Маркс, който бил на масата й по време на&nbsp;триумфа й на Оскарите с&nbsp;&quot;Един мъж и една жена&quot;.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/31734_MU11HgwcM9BRpyHVz9XsvrzMaFzk6l.png" style="height:400px; width:650px" /></p> <p><em>Жан-Луи Трентинян и Анук Еме в &quot;Един мъж и една жена&quot; (1966 г.) на режисьора Клод Льолюш</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>Любовни истории</strong></p> <p>За Анук Еме животът в киното прилича на&nbsp;семейна история. От френска страна са Клод Льолюш и Жак Деми, на които тя ще остане вярна.&nbsp;<em>Режисьорът може всичко,&nbsp;</em>казва Анук.&nbsp;<em>От него зависи крайният резултат. Докато камерата е мила с мен, аз ще бъде пред нея.</em>&nbsp;Липсват й поетичното и творческо вдъхновение на Трюфо, Кубрик или Висконти:&nbsp;<em>Има талантливи&nbsp;режисьори. Средните филми са добри, дори по-добри отпреди, но вече няма големи филми.</em></p> <p>Личният живот на Анук Еме е свързан с киното. Никос Папатакис, Пиер Барух, Албърт Фини и Ели Шураки. Две неотдавна издадени книги разказват за любовната й история с Морис Роне през 1958 г. Тя е една от жените, които са означавали най-много за него. Учудвайки се, че се споменава тази история, тя се умълчава, изглежда се колебае, след доверява с шепот:&nbsp;<em>Той беше необикновена личност, истински поет, луд, много хубав, много надарен, крайно чувствителен. Той означаваше много за мен. Срещнах го в един ресторант известно време преди да си отиде. Видях смъртта и не исках да прочете в очите ми това, което виждах</em>. Дълбоко признание, спомен&nbsp;за една любов отпреди 50 г. В този слънчев декемврийски следобед, няколко дни преди театралната премиера, Анук Еме е заета. Въпреки това тя намира време, за да помечтае, да наблюдава, както правеше Фелини: <em>Знаете ли, да играеш театър, най-напред и преди всичко означава да гледаш как другите живеят.</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>