Лени Кравиц: кафявият евреин, който смесва поп и рок

<p><strong>- Певец, декоратор на вътрешен дизайн, актьор... Имате много таланти.</strong></p> <p>- Тези различни дейности просто ми позволяват да се изразявам. Винаги през свободното си време съм се занимавал с декорация, на дома ми например. Превърнах това хоби в професионална дейност, когато създадох&nbsp;<em>Kravitz Design</em>.</p> <p><strong>- Къде живеете сега?</strong></p> <p>- В Париж и на Бахамите. На Бахамите живея в нещо като подвижен дом заедно с кучето си. Карам стар джип, нося едни и същи дрехи и се храня само с това, което расте в градината ми. В Париж живея в специален хотел, където водя охолен живот. Обичам да редувам едната крайност с другата, така намирам равновесие.</p> <p><strong>- Какво ви харесва във Франция?</strong></p> <p>- В Париж за първи път дойдох през 1989 г. По онова време американците не знаеха какво да правят с мен. Бях евреинът с кафяв цвят на кожата, който смесваше поп и рок. Искаха да правя&nbsp;R&rsquo;n&rsquo;B или хип-хоп. Французите бяха първите, които харесаха моята музика. У вас аз се чувствам свободен. Хората не са толкова повърхностни, колкото в САЩ.</p> <p><strong>- Говорите ли езика ни?</strong></p> <p>- Разбирам френски, но ми е трудно да говоря. Много хора владеят английски днес. Уви, това не ме подтиква да правя усилия.&nbsp;</p> <p><strong>- Вие сте определян като &quot;кафявият&nbsp;евреин&quot;. Страдахте ли от расизъм&nbsp;в младостта си?</strong></p> <p>- Като се съберат произходът и религията ми, аз имах всичко, за да бъда жертва! Но благодарение на майка ми и баба ми много бързо се научих да се гордея с корените си и да извлека полза от тях. Да растеш между две култури, две религии... Да празнуваш Ханука, но и Коледа, Великден, както и бармицва... Това е богатство.</p> <p><strong>- Лесно ли преживяха своята връзка баща ви, американец от руски произход, и майка ви, афроамериканка с бахамски корени?</strong></p> <p>- Дори и в Ню Йорк смесените връзки се приемаха трудно. Бащата на майка ми живееше с мен в Маями Бийч през трите последни години от живота си. Не му идваше на ума, че може да гледа залязващото слънце над морето, защото преди на черните е било забранено да ходят на плажа след 18 часа... На мен самия все още ми е трудно да осъзная, че имаме чернокож президент...</p> <p><strong>- Какво дете бяхте?</strong></p> <p><strong>-&nbsp;</strong>Непокорно. На 15 г. напуснах дома&nbsp;и училището. Родителите ми биха предпочели да продължа образованието си. Аз избрах да стана артист.</p> <p><strong>- През май ще станете на 50 години...</strong></p> <p>- Имам чувството, че започвам живота си. Имам желание за толкова неща: да чета, да пътувам за собствено удоволствие, което не ми се е случвало през последните 25 години... Имам късмет, че имам добри гени. На 90 г. дядо ми изглеждаше, сякаш е на&nbsp;60.</p> <p><strong>- Каква връзка изградихте със&nbsp;Зоуи, единствената ви, 24-годишна дъщеря?</strong></p> <p>- Журналист и музикален продуцент, баща ми беше интелигентен и чаровен мъж, но неспособен да изразява чувствата си. Опитвам се да не се държа&nbsp;като него със Зоуи. Окуражавам я да се отличава.</p> <p><strong>- Значи, противно на слуховете, не сте скарани?</strong></p> <p>- О, не! Казваме си всичко. Тя е млада, много интуитивна жена, има тази дарба от баба ми. Ние сме колкото приятели, толкова и баща и дъщеря. Тя никога не се е оставяла на когото и да било да й влияе. Тя ме удивлява!</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>