Краят на Студената война – 2

<p><em><strong>Писмо от Хелмут Кол до Джордж Буш-старши</strong></em><br />28 ноември 1989 г.</p> <p>Уважаеми Джордж, <br />Благодаря Ви, че по телефона ми поискахте информация за ситуацията в Германия във връзка с предстоящата Ви среща с генералния секретар Горбачов в Малта. <br />Приветствам това, защото е знак за германо-американското приятелство и партньорство. Същевременно съм Ви признателен и за любезните думи във Вашето телевизионно обръщение по случай Деня на благодарността. За да се възползвам изцяло от вашето предложение, моля Ви да разберете, че срещата Ви с генералния секретар Горбачов вероятно ще засегне теми, които са свързани с интересите на Федерална република Германия и всички германци.</p> <p><strong>1. Философията за срещата в Малта </strong><br />Много съм ви задължен, уважаеми Джордж, за категоричността, с която отхвърлихте всякакви паралели между Ялта и Малта. Споменавам това не от гледна точка на положението в Германия или Европа. Моята позиция по-скоро е, че историческият процес на реформи, който преживяваме в момента в Източна и Централна Европа, не само е насочен към нашите западни ценности &ndash; свобода на волята, демокрация, частна инициатива, но и се осъществява от самите хора. Лех Валенса по впечатляващ начин подчерта това неотдавна в разговора с Вас и в речта си пред Конгреса на САЩ. Точно това е причината, поради която опитите да се направлява развитието на реформите &bdquo;от горе&rdquo; или да се канализира или ограничава движението на хората не биха съответствали на изискванията на тази историческа епоха. Разбира се, това е преценка, която важи и за нас и нашите европейски съседи. В такъв смисъл разговорите в Малта не трябва да изглеждат като среща на най-високо равнище на статуквото.</p> <p><strong>2. Стабилност на процеса на реформите </strong><br />Въпросите, които със сигурност ще засегне генералният секретар Горбачов &ndash; предотвратяването на каквато и да било дестабилизация, укрепването на стабилността чрез реформи, трябва да се обсъждат от тази гледна точка. <br />С тези цели бих Ви препоръчал изцяло и напълно да се съгласите, включително и от мое име. Същото се отнася и за Вашето уверение, че Америка приветства тези реформи &ndash; при това не като противник, търсещ изгода, а като държава, която предлага подкрепа. Именно затова е важно съвместно с генералния секретар Горбачов да се утвърди дефиницията на двете понятия: <br />&ndash; Обратно на това, което някои източни пропагандатори продължават да твърдят, дестабилизацията не е резултат от влияние или намеса от страна на Запада. Нейният източник по-скоро е пробуждането след много десетилетия на насилствено потискани конфликти (например между отделните националности) или отхвърлянето на реформите и произтичащата от него реакция &ndash; или бягство &ndash; на населението. ГДР и ЧССР са последните примери в това отношение, а съдбата на Румъния е повод за сериозна тревога. <br />&ndash; Стабилността означава устойчиво развитие на реформите, което гарантира свободната воля и самоопределение на народите &ndash; по думите на генералния секретар Горбачов &bdquo;свобода на избора&rdquo;, която позволява на гражданите демократично участие във формирането на политическата воля в техните държави и открива пред хората конкретни перспективи за бъдеще в отечествата им. Накратко казано: както през 1776 г., и днес става дума за правото на живот, свобода и стремеж към щастие! [в писмото си Кол е използвал английските думи life, liberty and the pursuit of happiness &ndash; б.пр.] <br />&ndash; Не на последно място стабилност означава и благоприятна външнополитическа среда, най-вече динамичен напредък по отношение на разоръжаването и контрола над въоръжаването.<br />Ако тези дефиниции са правилни, резултатът ще е, че най-важните решения относно стабилността, респективно дестабилизацията, ще бъдат взимани от самите държави в Централна и Източна Европа. А задачата на Запада трябва да бъде да подкрепи отвън започналите реформи. Конкретните форми и условия на тази подкрепа биха могли да бъдат основна тема за обсъждане по време на разговорите ви с генералния секретар Горбачов.</p> <p><strong>3. Ситуацията в Съветския съюз </strong><br />Съгласно нашите анализи генералният секретар Горбачов ще застане пред Вас като мъж, който иска да провежда своята политика решително, последователно и динамично, но среща вътрешен отпор и в голяма степен трябва да разчита на външна подкрепа. <br />Днес икономическото положение в Съветския съюз според оценката на нашите експерти е по-лошо от всякога, откакто Горбачов е на власт. Затрудненото вече снабдяване през идващата зима може допълнително да се влоши от евентуална енергийна криза. Нашите анализатори казват, че засега позицията на генералния секретар Горбачов не е застрашена и че той продължава да се въприема като Номер 1 дори от колеги в ръководството, които гледат критично на посоката или темпото на перестройката. Не трябва обаче да се пренебрегва, че популярността му сред населението намалява заради липсата на реални материални резултати.<br />Следователно, както тържествено обявихме на срещата на върха на НАТО в края на май, след като е в наш интерес перестройката в СССР и реформите в Централна и Източна Европа да вървят успешно, теоретичният въпрос &bdquo;Да помогнем на Горбачов?&rdquo; може съвсем скоро да стане сериозен както по отношение на конкретните искания на СССР, така и на нашите реални възможности да помогнем, които са сравнително ограничени.</p> <p><strong>4. Разоръжаване и контрол над въоръжаването </strong><br />Освен това можем съвместно с генералния секретар Горбачов да работим за напредък във външната политика. Дневният ред, който държавният секретар Бейкър и външният министър Шеварднадзе разработиха в Уайоминг, има значение, излизащо далеч отвъд американо-съветските отношения. Надявам се, че Вашата среща с генералния секретар Горбачов ще даде силен тласък на текущите преговори по контрола над въоръжаването, дори и там да не се стигне до сключване на конкретни споразумения.<br />Бих приветствал, ако заложеният в Уайоминг напредък по преговорите СТАРТ се утвърди. Това ще засили надеждите, че догодина може да се постигне споразумение в тази важна и за нас, европейците, сфера, или поне че решително се приближава този момент. <br />Специален интерес за Федералната република представляват бързите съществени резултати от преговорите във Виена за конвенционалните оръжия в Европа. За това сме на едно мнение с нашите партньори от НАТО и особено с Вас. Защото става дума за основен проблем на европейската сигурност. С оглед числеността на съветските въоръжени сили в страните от Централна и Източна Европа, динамичното развитие на събитията в държавите, членки на Варшавския пакт, допълнително засили значението на тези преговори. Мисля, че е особено важно напредъкът във Виенските преговори да върви успоредно с политическите, най-общо казано, промени в тази част на Европа.<br />Затова бих се зарадвал, ако можете да разясните на генералния секретар Горбачов решимостта на Запада да постигнем един първи резултат във Виена във времевите рамки, които Вие очертахте на срещата на върха на НАТО през май. Според мен и СССР се стреми към тази цел. Той трябва да бъде подкрепен в този интерес, който не на последно място беше изразен в предложението на генералния секретар Горбачов за среща на държавните и правителствени ръководители през втората половина на 1990 г. за сключване на споразумение за конвенционалните оръжия. <br />САЩ и СССР постигнаха споразумение в Уайоминг за химическите оръжия, които приветстваме, защото те пораждат надежда за възможността скоро да се стигне до глобална, обхватна и ефективно удостоверима забрана на химическите оръжия в Женева. <br />Бих приветствал, ако отново ангажирате Горбачов с тази цел и по този начин накарате и него да се включи активно в кампанията за всестранно участие. С оглед на общия план за контрол над въоръжаването и разоръжаването на срещата на НАТО приехме ясна позиция във връзка с въпроса за ядреното въздържане и наземните ядрени системи с малък обсег. Записахме точно дефинирани преговорни рамки в тази сфера. На генералния секретар Горбачов трябва непрекъснато да му бъде напомняно, че едностранното премахване от негова страна на голямото военно превъзходство на Изток по-късно ще улесни преговорите. <br />Нека бъде ясна моята позиция: чух с радост и задоволство в телевизионното Ви обръщение по случай Деня на благодарността повтореното отново уверение, че Вие ще оставите американските войски в Европа дотогава, докато Вашите европейски приятели ги желаят и имат нужда от тях. И аз Ви уверявам: както и досега, ние приемаме присъствието на Вашите войски като жизненоважно за европейската сигурност.</p> <p><strong>5. Събитията в други държави от Варшавския договор</strong><br />Относно реформите в Полша, Унгария, България, ЧССР и не на последно място, в ГДР, ние трябва да бъдем благодарни на политическия курс на генералния секретар Горбачов. Неговата перестройка освободи, улесни или ускори тези реформи. Той подтикна правителства, които не искаха да осъществяват реформи, към откритост и към приемане на исканията на хората; и допусна да се случат неща, които в голяма степен надминаха стандартите на самия СССР. <br />Генералният секретар Горбачов малко или много обяви края на Брежневата доктрина и вместо нея санкционира правото на всяка държава и народ на &bdquo;свобода на избора&rdquo; в своята политическа и социална система (в съвместната декларация, която подписа заедно с мен през юни, както и в последното комюнике на външните министри на Варшавския договор и другаде). <br />Ще зависи от генералния секретар Горбачов да спази собствените си обещания и в частност да наблегне, че забраната за намеса важи за всички и особено за СССР там, където има разположени съветски войски. <br />Що се отнася до ситуацията в Полша и Унгария, посещението ми във Варшава и един разговор в последната минута с Немет твърдо ме убедиха, че през идващата зима и двете страни ще се изправят пред сериозни проблеми, свързани със снабдяването на населението, заради намаляването на съветските енергийни доставки и ликвидната криза. В двете страни не са изключени &bdquo;социални изблици&rdquo;, особено ако &bdquo;ортодоксалните&rdquo; партии биха имали изгода от тях. На фона на тази критична ситуация трябва да подчертая, че помощта на Запада идва прекалено бавно. В частност нито разговорите с Международния валутен фонд, нито в случая с Полша &ndash; с Парижкия клуб, са приключени, нито е осигурен стабилизационният фонд в размер на 1 милиард долара, както предложихте в началото на октомври. С изключение на САЩ и ФРГ, нито една друга западна държава не е обещала помощи. <br />Ще използвам нашата съюзническа среща на 4 декември, за да подтикна към бързо приемане на резолюция от страна на международните финансови институции, да се обърна с молба за още средства за стабилизационния фонд.</p> <p><strong>6. Ситуацията в ГДР </strong><br />Това, което казах за значението на &bdquo;свободата на избора&rdquo; и зачитането на този избор, е изключително важно за ГДР. Според наши източници и особено след разговори с ръководителя на службата на федералния канцлер в Източен Берлин, министър Зайтерс, ние стигнахме до оценката, че положението на ръководството вече не е стабилно и хората са неспокойни. Въпреки отварянето на границата и на Стената, въпреки промените в правителството и перспективите да се осъществят предложените реформи, масовите демонстрации продължават и голям брой германци бягат от ГДР във ФРГ. <br />Предстоящият партиен конгрес в средата на декември ще отговори на ключови въпроси: <br />&ndash; Комунистическата партия готова ли е да се откаже от своя монопол върху властта и да промени съответстващата конституция? <br />&ndash; Комунистическата партия готова ли е да разреши свободни избори в близко бъдеще, да разреши нови и несоциалистически партии и съюзи и да инициира незабавно икономически реформи? <br />Положителните отговори на тези въпроси зависят от това дали ФРГ може да изпълни своето предложение да помогне на ГДР в новите финансови измерения. <br />В случай че генералният секретар Горбачов критикува това намерение на ФРГ като намеса, аз ще ви бъда признателен, ако можете да разясните, че както според нас, така и според Запада не може да става дума за стабилизиране на едно дискредитирано ръководство и на една нетърпима ситуация; трябва да говорим за политически, икономически и социални промени с трайни последици, които да бъдат подкрепени отвън &ndash; с грижа и без да се забравят желанията на населението.</p> <p><strong>7. Германското обединение </strong><br />Нека Ви благодаря от името на всички германци за Вашата ясна позиция, че САЩ приветства германското обединение и че това е въпрос, който трябва да бъде решен от германците или по-точно &ndash; от двете държави. <br />Генералният секретар Горбачов може да разглежда този въпрос в смисъл, че ние трябва да продължим да зачитаме следвоенните реалности и че по тази причина реформите в ГДР на никаква цена не могат да отидат толкова далеч, че да се променят съществуващите граници между Изтока и Запада и да се възстанови единството на Германия под каквато и да е форма. <br />Особено настоятелно ви моля &ndash; именно в духа на моята позиция в началото &ndash; не се съгласявайте с никакви ангажименти, които биха могли да бъдат тълкувани като ограничения [в писмото си Кол използва английската дума containment в смисъл на политика на ограничаване] върху политически курс, &bdquo;водещ към състояние на мир в Европа, в което германският народ би могъл да постигне отново своето единство чрез свободно самоопределение&rdquo;. <br />Тази цел повторно беше изложена от държавните глави на страните &ndash; членки на НАТО, в тяхната декларация от 30 май 1989 г., а ние вече демонстрирахме това на СССР в заключителната част на Московския договор от 1970 г. <br />Същността на въпроса обаче е и остава свободното самоопределение на германците в ГДР. Те доказаха в събитията от лятото насам, че не чувстват и не мислят като представители на отделна нация. Откакто са отворени Стената и границата, повече от половината от гражданите на ГДР &ndash; до момента повече от 9 милиона души! &ndash; са посетили Федерална република Германия и са посрещнати със сърдечност и чувство за солидарност. На масовите демонстрации в ГДР призивите за свобода, свободни избори и независими профсъюзи все повече се допълват от призива за единство. Той ще стане по-силен, когато обещаните реформи не се осъществят в пълен обем. Естествено, в общ интерес на Запада и Изтока, и на всички германци е да не се стигне до &bdquo;хаотична ситуация&rdquo; &ndash; такава, от каквато явно се страхува генералният секретар Горбачов в посланието си до Вас от 10 ноември. <br />Германците в ГДР действително проявиха респектиращо внимание, разум и умереност дори по отношение на извършените още в началото на октомври репресии. Федералното правителство по никакъв начин не използва едностранно настоящата ситуация в ГДР, за да постигне националната цел на германците чрез самостоятелен ход. Напротив, ние потвърдихме нашата нерушима преданост към Алианса и засилихме активното си сътрудничество в рамките на европейската интеграция. Това беше признато от Вас и от нашите европейски приятели и съюзници, за което на това място отново Ви благодаря. <br />Дори генералният секретар Горбачов в телефонния си разговор с мен изказа признанието си по отношение на проявената от федералното правителство сдържаност. Много се надявам, че той няма да Ви каже нещо различно. Уверих го, че федералното правителство стои твърдо зад Московския договор и задълженията, записани в Заключителния акт от Хелзинки, като това, разбира се, трябва да важи за всички. <br />Сега е важно да хармонизираме в дългосрочен план легитимните интереси в сферата на сигурността на всички европейци и оправданите интереси на германския народ и особено на населението на ГДР. <br />Това, което възнамерява да направи федералното правителство за постигането на тази цел, обобщих пред германския Бундестаг в 10 точки:</p> <p>Първо: <br />Незабавна конкретна помощ за германците в ГДР в хуманитарната и медицинската сфера и чрез финансиране на тяхната неотдавна спечелена свобода на пътуване.</p> <p>Второ: <br />Засилено сътрудничество с ГДР във всички области, които носят непосредствена полза за хората: икономика, наука и технологии, култура, околна среда, комуникации.</p> <p>Трето: <br />Разширяване на нашата помощ и сътрудничество в други области, ако се осъществи фундаментална промяна на политическата и обществената система.</p> <p>Четвърто: <br />Положително отношение към предложението от министър-председателя Модров за сключване на поредица от договори: например за създаване на съвместни институции в сферата на икономиката, транспорта, околната среда, технологиите, науката, здравеопазването, културата. Пълноценното включване на Берлин в този процес.</p> <p>Пето: <br />В момента, в който отсреща имаме налице един демократично легитимиран партньор, развиване на конфедеративни структури.</p> <p>Шесто: <br />Вграждане на бъдещата архитектура на Германия в бъдещата общоевропейска архитектура, за което Западът е проправил пътя с концепцията си за траен, справедлив и мирен обществен ред в Европа. Точно както сме описали елементите на тази архитектура със СССР: неограничавано зачитане на интегритета и сигурността на всяка една държава, правото на всяка държава свободно да избира своята собствена политическа и икономическа система, зачитане на принципите и нормите на международното право, в частност правото на самоопределение на народите и не на последно място, реализиране на човешките права.</p> <p>Седмо: <br />Откритост и гъвкавост на Европейската общност по отношение на всички рефорирани държави в Централна, Източна и Югоизточна Европа, естествено, включително и ГДР: бързо сключване на споразумения за търговия и сътрудничество; в дългосрочен план форми на асоцииране, които ще помогнат да се премахнат икономическите и социалните различия на континента.</p> <p>Осмо: <br />Енергичен тласък на процеса, свързан със заключителния акт на Конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа (КССЕ), чрез използване на предстоящите форми.</p> <p>Девето: <br />Бързи стъпки с трайни последици в разоръжаването и контрола над въоръжаването (сравни с част 4 по-горе)</p> <p>Десето: <br />Цялостно развитие към състояние, в което германският народ чрез своето свободно самоопределение ще си възвърне единството, като при това се вземат предвид интересите на всички участници и се гарантира мирното съвместно съществуване в Европа. <br /><br />Уважаеми Джордж, <br />Особено ще съм Ви задължен, ако когато се срещнете с генералния секретар Горбачов, Вие подкрепите политиките в тези 10 точки и му разясните, че в интерес на страната му не е придържането към отживели табута, а този насочен към бъдещето курс. За това ви благодаря предварително. <br />С приятелски поздрав,<br />Ваш Хелмут Кол <br /><br /><em>Източник: Deutsche Einheit: Sonderedition aus den Akten des Bundeskanzleramtes 1989/90. Eds. Hanns J&uuml;rgen K&uuml;sters and Daniel Hofmann. R. Oldenbourg Verlag, Munich, 1998. </em><br /><br />Превод от немски език: <strong>Мария ДЕРМЕНДЖИЕВА</strong></p>