Бъдещето на силата

<p>Дали ще се промени обаче поведението на Китай и Индия в процеса на израстването им като велики сили? По ирония на съдбата и трите държави &ndash; Съединените щати, Китай и Индия, страните с най-многобройно население &ndash; за които някои предричат, че в средата на века ще бъдат в основата на един триполюсен свят, са сред най-яростните защитници на своя държавен суверенитет.</p> <p>Някои твърдят, че настоящите ни глобални институции са достатъчно отворени и пригодени, за да може Китай да открие в тях собствения си интерес и да стане, както президентът на световната банка Робърт Зелик го нарече, &bdquo;световен касиер&rdquo;. Други вярват, че Китай, като велика сила с нарастваща мощ, ще поиска да наложи свой собствен почерк и да създаде своя собствена система от международни институции.</p> <p>Страните от Европейския съюз, за разлика от споменатите горе, са по-склонни да експериментират с ограничения върху държавния суверенитет и могат да дадат тласък за налагане на повече институционални нововъведения. Но е малко вероятно да допуснем, че светът ще стане свидетел на нов &bdquo;конституционен момент&rdquo; (ако не включваме в сметките повторение на катастрофа от мащаба на Втората световна война), какъвто се опита да създаде със системата от институции на Обединените нации след 1945 година.</p> <p>Днес Организацията на обединените нации, като универсална институция, играе ключова роля в легитимирането на действията на международната сцена, в кризисната дипломация, в мироопазването и в хуманитарните мисии, но прекалено неясните правомощия и големият й размер се оказват пречка пред изпълнението на много други функции. Както показа срещата на върха на Обединените нации за климатичните промени в Копенхаген, събирането на едно място на 192 държави и координирането на позициите им често е много трудно и създава предпоставки за блокиране на решения и разиграване на тактически ходове предимно от незаинтересовани играчи, които всъщност нямат какво да предложат за решаването на същинските проблеми. Както държавният секретар на Съединените щати наскоро се изрази, &bdquo;Обединените нации остават единствената и най-важна глобална институция... но постоянно ни се натрапват нейните ограничения... Обединените нации досега нито успяха да се справят с глобалните предизвикателства, нито да ги предотвратят&rdquo;.</p> <p>Всъщност главното предизвикателство, пред което международната общност е изправена днес, е как от една страна, да включи всички, а от друга, да е способна да действа. Отговорът вероятно може да бъде открит в това, което европейците са нарекли &bdquo;променлива геометрия&rdquo;. Ще има много мултилатерални и &bdquo;минилатерални&rdquo; конфигурации, които ще варират в зависимост от разпределението на силите.</p> <p>Пример за подобна &bdquo;променлива геометрия&rdquo; в областта на монетарната политика е Конференцията от Бретън Уудс, създала през 1944 година Международния валутен фонд, в който се включват 186 страни. Но глобалното превъзходство на долара като характерна особеност на монетарното сътрудничество продължи до 70-те години на миналия век. След силното поевтиняване на долара обаче президентът Ричард Никсън взима решение да сложи край на конвертируемостта му в злато, което кара Франция през 1975 година да свика лидерите на пет държави в библиотеката на Шато де Рамбуйе, за да обсъдят възникналите монетарни проблеми. Групата от пет държави скоро нараства до седем, а по-късно се разширява и като обхват на обсъжданите въпроси, и като членство &ndash; включвайки Русия с огромния й бюрократичен и репресивен апарат &ndash; и става Г-8.</p> <p>Впоследствие Г-8 въвежда практиката да кани допълнително по пет гостуващи страни с бурно развиващи се икономики. А по времето на финансовата криза от 2008 година форматът се разширява до Г-20, което е признание и чест за много от членовете.</p> <p>В същото време срещите във формат Г-7 продължиха с обсъждането на конкретните валутни проблеми, а двустранните разговори между Съединените щати и Китай изиграха решително важна роля за създаването на нова институция като Съвета за финансова стабилност. Както посочи един опитен дипломат: &bdquo;Няма значение дали се опитваш да договориш промяна на обменните курсове или финансова помощ за закъсалата мексиканска икономика, когато го правиш с двадесет държави, както стана в началото на първия президентски мандат на Клинтън. И в двата случая никак няма да ти е лесно. Ако страните са повече от десет, малко вероятно е да свършиш каквато и да е работа&rdquo;.</p> <p>Разбира се, той е напълно прав. Защото с три държави имаме три възможни двустранни връзки, с десет държави те стават 45, а със сто тези връзки вече набъбват до около 5000. Разбира се, по въпроси като климатичните промени Обединените нации ще продължат да играят своята роля, но интензивни и резултатни преговори по темата е възможно да се получат само в малки групи, както това става по време на световните икономически форуми, където по-малко от дузината държави участнички са отговорни за повече от 80% от вредните емисии газове изхвърляни в атмосферата. За по-голямата част от работата на глобалното правителство в бъдеще ще се разчита на формални и неформални мрежови структури. Мрежовите организации сега (каквато е Г-20) са натоварени със задължения за оформяне на дневния ред на различни форуми, за постигане на консенсус, за координиране на политики, за обмяна на идеи и създаване на правила. Както Ан-Мари Слотър, отговаряща за планирането в Държавния департамент на Съединените щати, каза: &bdquo;Силата, която генерира подобен тип мрежови структури, не е привнесена нито наложена отвън. В този смисъл мрежите са не толкова насочвани и контролирани, а са по-скоро управлявани и дирижирани. И по този начин общите действия дават значително по-добър резултат от сбора от действията на отделните участници&rdquo;.</p> <p>С други думи, мрежите спомагат за постигане на желания резултат само когато има сътрудничество между отделните играчи, и обратно, няма да бъде постигнато нищо без такова сътрудничество.</p> <p>За да се справи с наднационалните предизвикателства, характерни за ерата на глобалните комуникации, международната общност ще трябва да продължи разгръщането на поредица от взаимнопреплитащи се мрежови структури и институции, които да допълнят общата рамка, създадена от ООН. Но ако няма разбирателство между големите държави, ще бъде невъзможно дори за мрежови организации като Г-20 както да поставят на дневен ред тези предизвикателства пред Обединените нации, така и да накарат да работят новосъздадените финансови институции заменили тези от Бретън Уудс.</p> <p>В отговор на проблемите, възникнали в резултат на световната финансова криза през 2008 година, Г-20 видя възможност да помогне на правителствата да координират действията си, за да се избегне неконтролируем протекционизъм. Но днес светът отново е в тревожно очакване на това какво ще се случи на следващата среща в Сеул през ноември.</p> <p><em>*Джоузеф Най е бивш помощник-секретар по отбраната на Съединените щати, професор в Харвардския университет и автор на книгата &bdquo;Бъдещето на силата&rdquo;, която скоро ще излезе от печат.<br />Текстът е публикуван на сайта на &ldquo;Project syndicate&rdquo;</em></p> <p><em>Превод от английски Георги Киряков</em></p>