Бенисио дел Торо е в Кан за представянето на филма "Джими Пи – психотерапията на индианец от прерията" на режисьора Арно Деплешен. В лентата той се превъплъщава в травматизиран войник след края на Втората световна война, който страда от личностни смущения. Пред „Фигаро” актьорът разказва за отношението си към психоанализа и за снимачния процес.
<p><strong><br /></strong></p>
<p><strong><br /></strong></p>
<p><strong><br /></strong></p>
<p><strong><br /></strong></p>
<p><strong>- Имахте ли забавни сънища по време на снимките на филма?</strong></p>
<p>- Да, наистина, и накрая открих, че те са свързани с трудностите по време на заснемането на филма на Арно Деплешен. Снимахме близо шест седмици. Това беше много бързо. Накрая сам разтълкувах съня си. Той ми казваше: <em>Играй, както го чувстваш. Дръж се така сякаш ти самият си в тази ситуация. Бъди честен, искрен с това, което чувстваш</em>. Този сън беше свързан ясно с героя, който изпълнявах във филма, и със стреса, породен от прекалено бързото заснемане. Моето подсъзнание просто ми каза, да имам доверие в себе си.</p>
<p>- <strong>Вярвате ли в психонализата?</strong></p>
<p>- Да, вярвам. Мисля, че подсъзнанието ни изпраща послания, говори ни постоянно, най-вече по време на сън. Дали съм по-скоро от школата на Фройд, или от тази на Юнг, е друг въпрос. Но аз съм убеден в ефективността на психоаналитичното лечение. Впрочем аз редовно правя вид самоанализ на сънищата си, за да се опозная по-добре.</p>
<p><strong>- Кога започнахте да тълкувате сънищата си?</strong></p>
<p>- Мисля, че това датира от началото на актьорската ми кариера. В тази професия има нещо, което е в дълбока връзка с психоанализа. Неизбежно всеки актьор е длъжен да си зададе куп въпроси за героя, в който ще се превъплъти, да потърси дълбоките му мотиви, да разбере защо той действа по този начин, а не по друг. Това е изследователска работа, която се родее с психонализа.</p>
<p><strong>- Кой епизод със сън от филма беше най-труден за заснемане?</strong></p>
<p>- Този с лова на мечки, сигурно, защото го снимахме на няколко части.</p>
<p><strong>- А този, който ви е любим?</strong></p>
<p>- Без колебание, епизодът с палатката, защото е лесен за тълкуване и е свързан ясно с оздравяването. Харесвам ми как моят герой тича разтревожен в това поле, което е почти ожънато. Той влиза в палатката. Вижда ранената си сестра. Но всъщност става дума за самият него. Когато излиза и вижда насред полето пъстроцветни цветя, това означава, че той е добре, че е на път да се излекува, че ще разцъфти...</p>
<p><strong>- А вие разцъфтяхте ли?</strong></p>
<p>- Ще ви направя едно признание. Неотдавна станах баща. Малката ми дъщеря ще стане на 20 месеца. Повярвайте, това промени живота ми. Вече всеки ден, който живея, изглежда по-реален. Сега се чувствам по-отговорен, мисля за бъдещето на едно малко създание, в което съм дълбоко влюбен. И съм много горд, че изиграх ролята на Джими Пи, този индианец от прерията, който търси спасение чрез психоаналитичното лечение. Тази роля представлява откриване на пътя, който води до оздравяване. Не търсим ли всички ние този път?</p>
<p> </p>
<p><img src="/uploads/editor/BENICIO.jpg" alt="" width="626" height="351" /></p>
<p><em><strong>Бенисио дел Торо</strong></em></p>
<p> </p>
<p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>