С душа от смътен страх обзета
стоим пред твоите врати -
о, деветстотин и десета,
кажи, какво ни носиш ти?
На наште родни небосклони
какъв ти блясък ще дадеш? -
На царя нови ли корони
от кръв и пот ще изплетеш?
На Такев - фокуси ли нови,
а на Малинов - сън блажен?
И ти ли в златен съд отрови
ще ни поднасяш всеки ден!
През теб Иванчо ли ще сключи
в далечно Немско заем нов,
а Ляпчев ритник ще получи
за свойта пламенна любов?
През тебе пак ли ще се сбират
витии смели цял рояк
да мислят средства, да прибират
на Пижа сетния петак?
О виж, три сорта либерали
и народняци чакат ред -
към тях, печални, изгладняли,
не ще ли он да свърне глед?
На "Дневник" носиш ли машини -
ил машинации - на "Час",
на "Реч", на "Ден" - богати мини,
на "Поща" - вятър от Парнас?
А "Сбирка" с брани-неотбрани
все жълт байрак ли ще държи?
А Вазов пак ли ще ни храни
с патриотически лъжи?
Не ще ли Пенчо крак да метне
върху Пегаса, в пот облян,
и да зацвърка "неприветно"
за някой "сън" и "виден блян"?
Стоянчо тъй ли ще се носи
все горд, от труд несъкрушен,
и ще изпълня с людокоси
колоните на вестник "Ден"?
И ние тъй ли ще живеем
кат сянка в есенна мъгла
и в суха жажда ще копнеем
за нови родни светила?
Пред тебе в таз земя проклета
жив огън ще ли затрепти,
о, деветстотин и десета,
кажи, не носиш ли го ти?!