Род Дреер
Доналд Тръмп участва в петък в “Поход за живота” във Вашингтон, а във Върховния съд на САЩ преобладават консервативно настроените съдии. Означава ли това политическа промяна? “Фигаро” потърси отговора от американския есеист Род Дреер, един от основните автори в американското списание The American Conservative. Дреер е автор на книгата «The Benedict Option - A Strategy for Christians in a Post-Christian Nation» (“Бенедиктинската опция - стратегия за християните в постхристиянска нация”), която постигна голям успех в САЩ.
- Доналд Тръмп присъства в петък на Похода за живота във Вашингтон. За първи път американски президент участва в него. Преди няколко години обаче той се обяви за правото на избор…
- Участието на Доналд Тръмп е напълно опортюнистично. Не мисля, че той има солидни морални убеждения. Тръмп откри, че консервативните християни протестанти го подкрепят, те самите са за правото на живот, така че той им дава това, което искат. Може би е лицемер за правото на аборт, но това, което трябва да запомним, е, че назначи във Върховния съд съдии, които са за избора на живот. А аз предпочитам да имам президент лицемер, който остава последователен в политиката си за аборта, отколкото президент, който искрено е за правото на живот, но не е достатъчно ангажиран с тази кауза…
- Наистина ли той е “най-силно подкрепящият живота президент в историята”, както обясни Ръсел Т. Воут пред “Дейли Уайър”?
- На знам отговора на този въпрос. Може и така да е, но Джордж У. Буш също беше твърдо ангажиран за правото на живот. Не бива да забравяме, че съюзниците на Тръмп, както и враговете му, обожават преувеличенията, когато говорят за него… И още веднъж, главното е какво прави, а не искреността на действията му.
- Нова разделителна линия ли в американската политика ли е правото на аборт?
- Не, абортът не е ново разцепление, това е разделителна линия от 80-те г., от времето на първата предизборна кампания на Роналд Рейгън. Особено интересен е фактът, че абортът остава разделителна линия през всичките тези години: страната много се промени, дори по отношение на сексуалната освободеност.
Един доклад от 2003 г., публикуван в The Atlantic от Томас Б. Едсал, озаглавен Blue Movie, красноречиво показва как въпросите на сексуалността, включително аборта, позволяват да се прогнозира с точност партията, за която ще гласуват анкетираните. Оттогава Съединените щати станаха по-либерални по тези въпроси. Порнографията се разпространи и стана широко достъпна. Хомосексуалният брак спечели подкрепата на мнозинството със светкавична скорост и особено сред младите. След решението по делото “Обергефел”, което обяви конституционното право на хомосексуален брак, за християните въпросът за правата на хомосексуалистите вече не е фокусиран върху самата хомосексуалност, а върху конфронтацията между правата на ЛГБТ и свободата на съвестта на вярващите. Всички стари културни битки по въпросите на сексуалността бяха загубени от десницата, с изключение на аборта. Странно, общественото мнение по въпроса за аборта наистина не се е променило от 1973 г. досега. Повечето американци са благосклонни към аборта, който е легализиран, но с ограничения. Докато през 1973 г. решението по делото “Роу срещу Уейд” предвиждаше аборт без ограничения.
Това, което е особено интересно, е, че дори “милениалите”* да са доста по-свободни по сексуалните въпроси, отколкото предишните поколения, и въпреки факта, че те са най-светското поколение в историята на САЩ, сред тях остава силна съпротивата срещу неограничения аборт. Не съм сигурен, че имам обяснение за това явление, но мисля, че технологията е елемент от разбирането му. Напредъкът на ехографията позволи на хората наистина да видят за първи път какво се случва в утробата и да осъзнаят, че виждат не просто парче плът, а развиващо се човешко същество. Чудесата на днешната медицина, която спасява живота на много недоносени бебета, са по-красноречиви за това поколение от проповедите на свещениците.
- Ще се опита ли Доналд Тръмп по време кампанията за преизбирането си да обедини дълбоко консервативния електорат?
- Очевидно да, вече няма много хора, които да бъдат убеждавани. Вероятността за преизбиране на Доналд Тръмп зависи от способността му да сплоти своята електорална база и да убеди консерваторите, които отказват да гласуват за демократите, но не са гласували за него през 2016 г. заради дълбоките съмнения към личността му.
Тръмп не беше толкова зле, колкото се опасявах. Не мисля обаче, че беше добър президент. Въпреки това със сигурност ще гласувам за него през 2020 г. и то поради една основателна причина: Демократическата партия е изключително враждебна към религиозните и обществени консерватори, но и към нашите основни свободи. Тяхната битка за теорията за джендъра и максималното разширяване на правата на ЛГБТ общността са основните стълбове на програмата на демократите. Активистите прогресисти посочиха като свой основен враг консервативните християни. По тези въпроси и за защитата на свободата на изразяване не можем да им имаме доверие. Те станаха врагове на свободата.
Ясно е, че намалява броят на американците, които са съгласни с традиционалистите по тези въпроси. Вярвам, че в следващите месеци и десетилетия консервативните федерални съдии, които Тръмп назначи, ще бъдат единствените, които ще предложат истинска защита на религиозната свобода в САЩ. Републиканците в Конгреса и Белия дом не реагираха истински за засилване на религиозната свобода срещу претенциите за ЛГБТ права. Те са ужасени от идеята да ги сметнат за прекалено набожни. За съжаление, много американски християни имаха напразни надежди в Голямата стара партия, смятайки, че е достатъчно да гласуват за републиканците, за да спечелят по тези въпроси. В действителност във всички области, академични, медицински, юридически, корпоративни, възтържествуваха ЛГБТ правата и джендър идеологията. Гласуването за републиканците е единственият начин да забавят този прогресистки “блицкриг” и може би по юридически пътища да го прекратят в бъдеще. Не е много, но това е всичко, което можем да направим за момента на политическия фронт.
- Според френските вестници САЩ живеят в момента в упадъка на прогресизма. Такова ли е и вашето усещане?
- Това не е вярно, но мога да разбера, че нещата изглеждат по този начин за някой, който се интересува само от политическата власт. Вярно е, че Тръмп има президентството, републиканците държат мнозинството в Конгреса и поради тези две причини републиканците назначават определен брой федерални съдии. Това е важен елемент, но не е достатъчен пред огромната културна власт, която имат прогресистите. Те контролират най-големите информационни и развлекателни медии, контролират училищата и университетите, медицината и правото, а също, по доста невероятен начин, големите компании. Появата на woke capitalism (буден капитализъм), прогресистки капитализъм, е един от най-многозначителните факти на десетилетието. Мнозинството от консерватори не са наясно с тяхната сила, нито с начина, по който ясно се позиционираха срещу социалния консерватизъм. Те все още са привързани към епохата на Рейгън и илюзията, че светът на бизнеса е консервативен.
Когато Роналд Рейгън беше избран за президент през 1980 г., той отвори нова ера в американската политика, доминирана от десницата, по-точно от неолибералите на десницата. Тази ера приключи с Обама и Тръмп, но бъдещето не е предначертано. Ако бяха казали на един консервативен избирател в момента на встъпването в длъжност на Рейгън, че 30 г. по-късно християнството ще залязва в Америка, че хомосексуалният брак и осиновяването ще бъдат законни, че необузданата порнография ще бъде еднакво разпространена и достъпна за всички, включително и за децата, благодарение на смартфоните, че на лекарите ще бъде разрешено да отстраняват женските гърди на млади момичета, за да станат транссексуални мъже, мисля, че този избирател не би повярвал и за секунда, че една страна, която позволява това, наистина е консервативна. И все пак това е реалността в днешна Америка.
Ако ние сме консервативна страна, защо нямаме движение като “Демонстрация за всички” (Manif pour tous), което във Франция, в страната на секуларизма, изведе стотици хиляди хора по улиците на Париж, за да протестират? Имам чувството, че ние сме по-скоро Уелбекова страна, дори и консерваторите да не искат да го признаят. Традиционните християни, католици, протестанти, православни, загубиха културната война. Трябва да се подготвим за дълъг период на окупация и съпротива. Това наричам избор на бенедиктинската опция. Въпреки че книгата ми се продава добре в САЩ, пропорционално тя имаше по-голям успех в Европа. Във Франция, Италия, Испания и в други европейски страни читателите ми са католици под 40 години. Когато сте толкова млади и все още ходите на богослужение, не е нужно да сте убедени в истинността на моята диагноза за днешната културна болест. Също така няма нужда да сте убедени в безсилието на Църквата след 68-а в тази криза. В Америка християните все още не са осъзнали напълно тази истина. Това ни чака през новото десетилетие. Това ще бъде болезнен шок, но докато не приемем тази реалност, няма да можем да организираме истинска съпротива. След Тръмп и потоп.
* Поколението Y, наричано още милениали, е демографска група, за която няма точен период кога започва и завършва. Обикновено се използва за ориентир началото на 80-те г., като отправна точка (година на раждане), и завършва средата на 90-те г. до началото на 2000-те години - бел. ред.
Превод от френски: Галя Дачкова