Най-голямото перо от приходите на големите туроператори е от организирането на чартърни полети, които превозват стотици хора едновременно към една дестинация, а местните хотели посрещат на конвейр гостите и най-често с пакети, в които всичко е включено в цената. Този тип пътувания обаче са обвързани както с националния манталитет, така и с възрастта на пътуващите. Колкото по-млади са потенциалните туристи, толкова по-малка е вероятността да желаят да пътуват под строй и да се настаняват само на едно място. Малките локални екскурзии, които се предлагат, отдавна не са търсеното разнообразие.
Заявката за предстоящата кончина на туроператорите се появи още с докладите на Световната организация по туризъм, която пред десетина години съобщи, че около 90 на сто от всички, пътуващи във ваканция по света, първо търсят информация в мрежата.
За изминалото десетилетие технологиите позволяват на всеки човек от телефона да купи сам всеки елемент от пътуването, да намери най-изгодните оферти и без ничие посредничество да отиде точно там, където иска и да не се интересува от още 10, 20 или 50 непознати човека. Услугите на туроператори и екскурзоводи се използват само локално, когато поради местни правила или транспортни и маршрутни трудности, човек няма друг избор, освен да плати за водач.
Междувременно най-голямата „верига за настаняване“ в света се оказа Airbnb – частните квартири, които предлагат домашни условия, освободени от всички досадни условности на хотелите.
От друга страна, хотелските комплекси също се разделиха на бизнес-ориентирани и семейни. Също толкова мощна е вълната от ръст в интереса към семейните и малките хотелчета, където отношението е лично и условията лесно се адаптират.
Къде са нашите туроператори? Краткият отговор: загиват. И големите, и малките.
Причината е, че само единици от регистрираните около 3000 у нас, знаят разликата между посредничество при пътуване и създаване на уникален продукт, който се продава, защото гарантира преживяване.
Независимо кога и какъв ще бъде изходът от кризата с Ковид, потенциалните клиенти научиха няколко основни урока:
- Ако резервираш през туроператор толкова рано, че да хванеш големите намаления, парите не се възстановяват;
- Ако разчиташ на ваучер от туроператор, няма никаква гаранция, че той няма да фалира, докато дойде време да го ползваш;
- Ако си направиш застраховка за отложено пътуване, тя не е валидна при форсмажорни обстоятелства;
- Ако искаш да се разбереш човешки с проклетия туроператор, нищо чудно той да си смени телефона или никога да не ти вдигне.
Другата част от изводите:
- Когато резервираш настаняване през онлайн платформи, можеш да избереш само тези места, които приемат плащане при пристигането или можеш да откажеш резервацията до три дни преди пътуването. Предвид сегашните обстоятелства, гъвкавите хотели светкавично въведоха тази възможност, за да бъдат привлекателни за индивидуалните гости;
- Когато резервираш сам и не си обвързан с никакви групови правила, можеш да потърсиш съвет от познати или информация в мрежата за най-интересните места, които да посетиш и да се разбереш директно с местните екскурзоводи, ако е нужно водачество.
- Самостоятелното пътуване дава свобода в избора на прехрана – може да си носиш салам и лютеница или да избираш чаровни местни заведения.
Как реагират авиопревозвачите?
Съвсем не от сега, малки и по-гъвкави туроператори запазват блок места в самолетите, които запълват с малки групи, до 15-20 души. Така са освободени от тежкия ангажимент да пълнят над 100 седалки във всеки самолет с еднакво непретенциозни клиенти. Оттук насетне всеки хотел, който е вписан в съответната резервационна платформа, може да е свързан с офертите на самолетните превозвачи. Много от платформите работят по този начин успешно от десетилетия. Човек търси полет, но получава оферта за хотел, намира хотел и веднага получава изгодни предложения за коли под наем и в същото време информация за туристическите обекти в близост. Формира се пакетна цена, която е или идентична, или малко по-ниска от онази, която дава туроператорът.
След фалита на "Томас Кук", заради видимата засилка към фалит, германското правителство отпусна помощ от 1,2 млрд. евро на TUI, съобщи "Ройтерс" на 12 август. Но колкото и пари да се наливат в туроператорите-мастодонти, моделът на пътуване никога вече няма да е същият. Никога вече самолетите няма да се пълнят един след друг и да излитат до гигантските курорти, които да се пълнят с еднотипни гости. Това е валидно както за България, така и за Испания и всички курорти тип „мега спалня“.
Повече от сигурно е, че след мъчителен процес на съкращаване на офиси и служители (TUI вече съкрати 10 хиляди), именно най-големите, които притежават и собствен авиационен парк, ще изпаднат от пазара.
Туроператорът-посредник, който организира пътуване и настаняване, е вече ненужен – туристите се убедиха, че могат по-добре.
В началото на ноември традиционно се провежда световното туристическо изложение в Лондон WTM. Организаторите съобщават, че то ще бъде осъществено. На този етап, макар таксата за участие на туроператорите да е намалена наполовина за българските изложители от страна на Министерство на туризма, нито един представител на бранша не е отправил дори запитване за условията, при които ще може да се участва. Самите мастити изложения с всяка година посрещат все по-малко изложители за сметка на „бродещи“ представители на туристически фирми, които предварително уреждат срещи с партньори, но не вадят и лев, за да запазят своя маса на националния си щанд.
В света на туризма се случва и още нещо: огромните, всеядни челюсти на дигиталния свят с лекота сдъвкват всички физически съществуващи фирми и техните архаични оферти с картинки, залепени по витрините.
Виртуалните рекламисти преминават на директно договаряне с търговците на услуги.
Крайните потребители получават възможно най-опростен достъп до избор на пакетна оферта. Платформата Booking първоначално предлагаше само хотели. След това разшири портфолиото си с фамилни хотелчета и къщи за гости с профил селски и екотуризъм, след това премина на квартири, а сега предлага и локален автомобилен превоз на конкурентни цени, на принципа на Убер, но още по-неуловимо.
Google се превръща в туристически кит, който вече обвързва оферти за пътуване с най-богатата илюстративна база и възможността да извежда напред рекламите на онези, които са платили най-добре за тях. Затова, ако в друга държава напишете „Туризъм в България“ на съответния език, никога няма да излязат сайтовете, които на нас би ни се искало да са там. Излизат или местни новини, или мнения на туристи, но не и наша реклама.
Резервацията на преживявания , резервирани през платформата Viator например, е значително по-скъпо отколкото човек би платил на място, но фирмата гарантира връщане на парите, ако стане гаф; съдействие по всяко време на денонощието; променят резервации за атракции, ако се наложи и не взимат още пари за това.
В същото време, когато човек се записва за екскурзия през туроператор, там е описано, че може да се резервира посещение на един или друг атракцион, но само ако се запишат още 20 туристи или още 50 туристи. А ако пътуващият не желае да бъде с цял керван хора? Ще се обърне към Viator или ще изготви свой собствен маршрут в Offline Google Maps или Waze. Тогава кому е нужен туроператорът, ако човек сам купува самолетните билети, резервира хотел и през TripAdvisor решава къде да отиде?
Началото на края на казионната туроператорска дейност
бе предвидено в серия конференции още през 2017 г, а през 2019 г. излязоха заглавия от рода на „Смъртта на туроператорството е факт“. Това се случи преди да започне Ковид кризата.
В същото време, в България, само за последните десетина дни, бяха учредени две нови сдружения на туроператори, които се надяват по някакъв магичен и явно извънпазарен начин държавата да им осигури клиенти и да пълни самолети, в които вече големите групи нямат намерение да се качват.
В България съществува тясна взаимосвързаност между оцеляването на туроператорите и хотелиерите: цели курорти са построени като огромни спални с основна задача да пълнят легла с чужденци. Това е и причината основните отчети за туризма у нас да започват и свършват с броя на чуждите туристи – на всички е ясно, че няма как българските клиенти да запълнят гигантската леглова база. Дългогодишната липса на държавна политика за количеството хотели, които гарантират оптимална и здравословна експлоатация на бреговата ивица, доведе до необратим срив в общото качество. А туристите пътуват все повече, знаят все повече, изискват задължително ниво на обслужване и разнообразие.
Какво е бъдещето на туроператорите – не само тук, а навсякъде по света?
То е в осигуряването на ексклузивна, местна услуга за индивидуални клиенти, като маркетирането на тази дейност и разкриването на разнообразието от оферти отново минава през световни платформи за преживявания.
Viator е вече в жестока конкуренция с лавина от подобни платформи и българските туроператори, които са наясно как се създава специализиран и бутиков (не в смисъла на цена, а на съдържание) продукт, работят успешно дори в месеците на драматичен спад на туристите по Черноморието.
Туроператорите вече няма да бъдат питани за самолетни билети и настаняване, а за предложения за интересни и вълнуващи преживявания на място. В същото време дигиталните платформи, които предоставят ориентация не само в градска, но и в природна среда, са най-опасният съперник на онези, които ще предлагат услугата с разкриване на интересното и вълнуващото. Затова оттук насетне, личният контакт ще се превърне в съставна част от продукта – работата на екскуроводи ще могат да вършат само магьосници на разказа, вдъхновители, но също душеприказчици, носачи, помагачи. Нито един гид, който знае наизуст датите от Х век преди Христа та до днес, няма шанс, ако не облече всеки исторически факт в магия.
И докато традиционните туроператори могат да си спестят нерви и финансов колапс, като затворят веднага вече ненужните си офиси и преминат в дигиталното пространство, живите придружители на туристите да се готвят за най-изтощителния труд – работа с хора, в която всеки път да влагат фантазия, сърце и безгранично търпение.