„Разказвам ви историята на моето семейство, защото тя до голяма степен е предопределила моя живот и моето самосъзнание“, пише Карлос Гон в една от статиите за живота си, публикувана през 2017 г. Разказвайки за раждането си в Бразилия през 1954 г., за емиграцията в Ливан с майка си, когато е едва шестгодишен, за йезуитското училище в Бейрут и студентските си години в Париж, бившият ръководител на Рено-Нисан стига до небивали за бизнесмен от неговата величина откровения.
Автобиографията му е издадена на японски и френски език, появяват се цяла поредица от книги, дори манга анимация, при подготовката на която бизнесменът беседва с авторите 24 часа, семейни фотоархиви летят към редакциите... За Гон историята му е неговата сила: по собствените му признания тъкмо на нея дължи разбирането си за механизмите на глобализацията и уменията да ръководи мултикултурни колективи.
Малкият Карлос Гон
В разказа за своя живот Гон винаги подчертава примера на дядо си Бишар, който напуска Ливан 13-годишен бзе пукнат грош в джоба, за да търси щастието си в бразилска Амазония (бил търговец на полезни изкопаеми). Никога не пропуска да каже добра дума и за майка си Роза, наричана галено Зетта, която оказва „огромно влияние“ в живота му.
В същото време бизнесменът избягва да споменава подробности за баща си, Жорж Гон. От собствените му разкази разбираме само, че е роден в Бразилия, наследява с братята си семейния бизнес, „обичал да живее красиво“ и починал през 2002 г. Нищо повече. Тази тайна предизвиква интереса на медиите, но така и не е разгадана. Докато преди дни френското издание „Нувел обсерватьор“ не осветли случая.
Карлос Гон като студент в Париж
Изчегъртания от живота му баща е осъждан. Получава смъртна присъда, но наказанието не е приведено в изпълнение и той лежи дълги години в затвора в Ливан – през 60-те и 70-те години. Децата, разбира се, не са отговорни за постъпките на родителите си. И всяко сравнение със сегашното съдебно преследване срещу Гон в Япония би било спекулативно. Но самият факт, че в собствения му разказ липсва този важен пласт от детството, говори недвусмислено за тежка травма.
В Бейрут, където някои още помнят съдбата на бащата на Карлос Гон, се говори, че без да се знае тази история, е невъзможно да бъде разрбран наистовия му стремеж да бъде признат за най-големия бос и да демонстрира успеха си, най-вече в Ливан, където минава детството му.
Историята започва през 1960 година, когато семейство Гон пристига в Ливан. По онова време Карлос е едва 6-годишен. На 18 април край пътя до Маждел-Баана, недалеч от Софара, е намерено безжизнено тялото на свещеника Булос Масаад от село Ашкут, разположено на север от Бейрут. Установено е, че мъжът е починал през нощта от две огнестрелни рани. Предишната вечер случаен минувач забелязал наблизо автомобил „Пежо“ в кремав цвят. Изяснява се, че колата принадлежи на на съпругата на бизнесмена и брокер Жорж Гон. Той е задържан, заедно със съучастника му Абдел Халекум.
Следствието изгражда следния сценарий. Свещеникът бил съучастник на Жорж Гон в контрабандата на африкански диаманти, но се оказал твърде алчен: вечерта преди убийството Гон му платил 850 ливански фунта, но той поискал 1000. Освен това отказал да даде на Гон разписка за предварително предоставените му 40 000 фунта. Тогава брокерът, под предлог, че иска да се сдобрят като отидат заедно на казино, го закарва с колата си до Маждел-Баана, където ги чака Салим Абдел-Халед, местен жител. Двамата с Гон се запознали при покупка на земя. С времето се сближили и обсъдили проблемите, които създавал отец Масаад. „Аз ще го принудя да ми даде разписката, може да разчитате на мен“, заявил Абдел-Халек пред Гон, ако се вярва на показанията на последния пред полицията. По думите на бизнесмена, целта била само да сплашат отец Масаад. Но в един момент нещата се объркали. Абдел-Халек носел револвер, свещеникът тръгнал да бяга и получил куршум в гърба. После още един в главата. Кой точно е стрелял? Двамата обвиняеми, под заплахата от смъртно наказание, си прехвърлят взаимно вината. На 9 януари 1961 г. и двамата са осъдени на смърт чрез обесване.
Именно този важен факт от детството на Карлос Гон е причина за практическо пълното отсъствие на баща му от разказите за онези времена. Майка му Зетта отглежда сама четирите си деца – Карлос и трите му сестри, докато Жорж Гон е зад решетките. Абдел-Халек успява да избяга, като изпилва металната решетка на килията (някои твърдят, че операцията е финансирана от някогашния му авер). От затвора бягат една дузина затворници, но Жорж Гон не е сред тях.
През март бизнесменът внася касационна жалба. Изслушването е през декември 1962 г. Списание „Магазин“ описва така появата му в съдебната зала, воден от двама полицаи: „Нисък и набит, с двойна брадичка и бягащ поглед. Изглежда сломен от изпитанието“. Питат го кой е направил смъртоносния изстрел. „Салим Абдел-Халек уби отец Масаад“, заявява той. „А вие откъде знаете?“, пита съдията. „Убийството беше извършено пред очите ми“, признава Гон.
На 20 декември съдът заменя смъртната му присъда с 15 години изправителен труд. За по-нататъшните събития не се знае много. В Бейрут се говори, че Жорж Гон бил амнистиран през 1970 г., но не след дълго отново попаднал зад решетките по обвинение за фалшифициране на пари. Излиза на свобода някъде през 70-те, когато вратите на затворите се отварят по време на гражданската война. Самият Карлос Гон категорично отказва да коментира този въпрос.
От няколко месеца „Нетфликс“ се опитва да се свърже с падналия автомобилен магнат, за да му предложи сериал по историята на неговия живот. Нещо като римейк на „Гражданинът Кейн“ в трагичен лад. Първи сезон: шокиращото задържане на известния бизнесмен и бягството му в калъф за контрабас от Япония. По-нататък следват спомените на момчето, отгледано от самотната си майка в Ливан, преди да е избухнала гражданската война. Карлос навестява баща си в затвора и се заклева да изтрие унижението чрез собствения си успех...
Превод от френски: Гласове