Възникване на идеята за Народния съд
Идеята на БКП за създаване на специален съд, пред когото да застанат виновниците за националните катастрофи, заляга за първи път 1919 г. в законопроект внесен от парламентарната им група за разглеждане в Народното събрание.
Отново през 1941 г. комунистите от името на ЦК на БКП излизат с обръщение към българите и предупреждение към институциите и политическите ръководства, че за своите деяния ще бъдат „изправени пред народен съд“. Същите послания се отправят и в края на 1942 година по радиостанцията им, която излъчва от СССР - „Христо Ботев“ През март 1943 година съдът придобива все по-ясни очертания относно създадането и целите му - той следва да се създаде при комитетите на ОФ и да се разглежда случайте на„шпионство, издайничество и провокаторство спрямо организациите на Отечествения фронт и неговите дейци“.
Създаване на Народния съд
Възникването на народен съд като орган става възможно след преврата от 9 септември 1944 година, когато на власт идва правителството на Отечествения фронт (ОФ) и България е окупирана от съветската армия. Създаден с „Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане на България в световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея“, приета на 30 септември 1944 г. и обнародвана на 6 октомври същата година. Под "виновници" са посочени регентите, министрите, депутатите от ХХV ОНС, висши духовници и военни, както и други лица, с роля в политиката ни в периода 1941 – 9 септември 1944 г.
"Народният съд" действа от декември 1944 г. до април 1945 г. Общият брой на подсъдимите е 11 122 души в 135 процеса. От тях с оправдателна присъде или прекратено дело са около 2000 дела. Осъдени са 9155 души – една изключително висока цифра спрямо аналогичните съдебни процеси в Европа. Смъртните присъди са 2730, а 1305 подсъдими са с присъда доживотен затвор. Около 200 души от осъдените на смърт са избити още преди провеждането на съдебните процеси - например екзекутираните вече Райко Алексиев и Данаил Крапчев.
Историците не са на еднно мнение относно посочените цифри, но трябва да се има предвид, че и в официалните документи има разминаване.
Кървавият 1 февруари 1945 г.
Присъдите на „Народния съд” срещу политическия, военен и интелектуален елит на България от февруари 1945 г. са съгласувани с Москва чрез Георги Димитров, който по това време е депутат в съветския парламент и води активна коресподенция с ръководството на БРП /комунисти/, по-специално с бъдещия министър-председател Вълко Червенков, както и с Трайчо Костов.
Вълко Червенков, с телеграмаписана на руски език, съобщава:
„Присъдата ще бъде изпълнена в четвъртък, 1 февруари. От състава на депутатите предлагаме да се осъдят на смърт до седемдесет процента!”
Георги Димитров, ръководил на Международния отдел на ЦК на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) пояснява и основните критерии - отмъстителност и и реваншизъм:
„Никой не трябва да бъде оправдан! И никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят каквато и да е роля!“.
Присъдите на Първи и Втори съдебен състав са обявени на 1 февруари 1945 г. в 16 часа, държавното радио предава на живо. Площадът пред Съдебната палата е пълен с множество хора, който скандира „смърт”. На смърт са осъдени тримата регенти – принц Кирил, Богдан Филов и генерал Никола Михов, осем царски съветници, 22-ма министри от правителствата след 1941 година, 67 народни представители и 47 генерали и висши офицери... Хиляди са избити без съд и присъда.
Шест камиона с бризентови покривала чакат на входа на Съдебната палата от към ул. "Алабин". Започва извеждането на осъдените, които са с вързани ръце. Въпреки заповедта да бъдат натоварени на камионите в пълно мълчание, един от затворниците се провиква "Не трябва да плачем за нас, а за България" и запява химна "Шуми Марица". Това е инвалидът от войната, министър и писател Тодор Кожухаров. Принуден е да замълчи след удар с приклад в тила. Осъдените са откарани в околността на Софийските гробища в Орландовци, където са разстрелвани един по един, а труповете са бутани в яма от бомбардировките.
Зарити са със сгурия, по-късно отгоре е направено сметище. Липса протокол от екзекуциите.
Източник: "Исторически дневник"