Реноар, Рене, Деми, Мелвил, Бунюел, Годар, Хичкок, Ферери: Мишел Пиколи е работил с най-големите режисьори, но същевременно никога не е спирал да открива и да се ангажира с млади автори, преди самият той да се впусне в режисурата на 70-годишна възраст.
20-годишен той се потопява в кипежа на Сен Жермен де Пре, среща се със Сартр, Борис Виан, Жюлиет Греко, за която се жени през 1966 г. "Един ден тя ми каза: "Върви си". Почти по този начин. Беше болезнено, поне за мен", ще признае Мишел Пиколи.
Известно време той следва пътя на Комунистическата партия. Ангажимент вляво, от който никога не се отрича, демонстрирайки подкрепата си за Франсоа Митеран през 1981-ва и за Сеголен Роаял през 2007 г., припомня "Фигаро".
Широката публика открива Мишел Пиколи в "Презрение" на Жан-Люк Годар (1963 г.) с Брижит Бардо. "В онзи момент, в началото на 60-те г., аз не съществувах, бях млад, слабо познат актьор", припомня той.
"Презрение" бе сред най-хубавите мигове, които съм изживял с режисьора и партньорите ми. Всички - Фриц Ланг, Бардо, техническият екип, всички ние работехме с радост, но същевременно изключително строго. Рядко се случва един филм да предизвика толкова радост и такава концентрация".
Впоследствие Мишел Пиколи се снима в 150 филма, играейки включително и папа в Habemus Papam на Нани Морети (2011 г.), продължавайки едновременно и театралната си кариера, където е режисиран от Питър Брук и Патрис Шеро.
Сред любимите му режисьори са Бунюел ("Дневникът на една камериерка", "Дневна красавица", "Млечният път", "Дискретният чар на буржоазията") и Клод Соте ("Нещата от живота", "Макс и железарите", "Сезар и Розали").
Най-големият му страх? "Да бъда претенциозен". Мишел Пиколи сочи като модел Марчело Мастрояни: "Той често казваше пред мен: "Да бъда актьор? Няма нужда да се опиянявам, просто трябва да го направя".
"Правя" е станало малко трудно с възрастта и паметта: "Аз съм като химикалка, останала без мастило, и започвам да ръмжа като луд: "Къде ми е мастилото?".