Крият културните ценности у нас

Крият културните ценности у нас
Едва 10% от обявените културни ценности у нас са установени и регистрирани. Когато през 2009 г. законът даде еднократна амнистия и възможност на всички колекционери да регистрират своите сбирки, големите играчи го направиха. Тогава Васил Божков, който преди приемането на закона, заплашваше, че ще изпотроши експонатите си, обяви близо 3 хиляди предмета. За невъобразими неизпълнения на закона разказва в журналистическото си разследване Екип „Инфохолици“ – Емил Янев и Кин Стоянов, за сайта Студия Трансмедия.

 

Купували ли сте си кола, особено на старо? Тогава знаете , че трябва да я регистрирате или пререгистрирате в КАТ, където най-напред ще проверят дали автомобилът не е краден. Ще видят отговаря ли двигателят на шасито, има ли превозното средство застраховка гражданска отговорност. Преди прехвърлянето на собствеността ви очакват още редица проверки, които службата за контрол по автотранспорта на МВР има необходимия административен капацитет да извърши. Но автомобилът е вещ за потребление. Серийно производство. За него не може да се каже, че е културна ценност. Освен, ако не е произведен отпреди 100 години. Тогава от обект на закона за движение по пътищата се превръща в обект на закона за културното наследство.

 

След като почти целият мандат на тройната коалиция: БСП – НДСВ – ДПС, премина в прения и пазарлъци по въпроса за употребата у нас на културното наследство, най-после този закон влезе в сила през април 2009 г. Целта му беше да хармонизира целите на държавната политика с интересите на частните колекционери и да затвори духа на иманярството в бутилка. Законодателите приеха нови процедури. Въведе се институтът на придобивната давност при обявена еднократна амнистия за частните колекции. Това трябваше да уреди, както вътрешен пазар на културни ценности, така и придобиването им от чужбина в България, а също възможността за създаване на частни музеи и регламентиране дейността на аукционните къщи. В това отношение българските законотворци бяха силно повлияни от италианския и гръцкия закон за културно наследство.

 

Така, съгласно ЗКН при закупуване на културна ценност следва тя да има своята идентификация. Това се случва в регионален или национален музей, където комисия трябва да установи произхода и обхвата на културната ценност. Кога е създадена, известен ли е творецът ѝ, от какъв материал е...

 

В страните с голяма културно наследство културна ценност е всеки предмет, носещ данните на човешка дейност от минали епохи. У нас законът дава далече по-подробно описание:

 

Чл. 7. (1) Културна ценност е нематериално или материално свидетелство за човешко присъствие и дейност, природна даденост или феномен, което е от значение за индивида, общността или обществото и има научна или културна стойност.

 

(2) Културна ценност може да бъде и нематериално или материално свидетелство за човешко присъствие и дейност, което има научна или културна стойност и е от значение за Българската православна църква и другите регистрирани вероизповедания.

 

(3) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Културни ценности са и фрагменти от археологически или други предмети, които са в разрушен вид, съставляват малка част от автентична цялост на предмета, обезличени са в значителна степен, не притежават значима културна, научна или художествена стойност и могат да бъдат определени като масов материал. Те не подлежат на идентификация, но се включват в научно-спомагателния фонд на музеите при необходимост.

 

Ето как картините създадени преди 50 години, книгите, етнографията, оръжията, машинариите, стъкмени отпреди 100 г. подлежат на идентификация и регистрация.

 

Има ли обаче Министерството на културата техническия и административен капацитет да обслужва регистрацията и идентификацията на българските културни ценности? Ако трябва да продаваш тук или да изнасяш културна ценност извън страната, ти неизбежно се сбъскваш с този режим.

 

Когато през 2009 г. законът даде еднократна амнистия и възможност на всички колекционери да регистрират своите сбирки, големите играчи го направиха. Тогава Васил Божков, който преди приемането на закона, заплашваше, че ще изпотроши експонатите си, обяви близо 3 хиляди предмета. Големите колекционери подадоха декларации за регистрация в музеите . Оттогава, та до наши дни музеите още не са обработили за идентификация и регистрация дори и 10% от обявените преди 6 години колекции.......

 

Целият текст можете да прочетете на адрес: http://www.transmedia.bg/757

 

Студия Трансмедия

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари