Действително засега няма никаква сигурност как човечеството ще завърши дните си. Някои виждат в тази переспектива нещо ужасяващо, но фактът си е факт: 99 процента от всички съществували досега видове на Земята са измрели. Хората, за кратък период от началото на нашето съществуване, са били на косъм от пълно унищожаване. От това, което ни е известно, три пъти нашето население драстично е намалявало, като последния път това е било преди 70 хил. години, когато в резултат на глобално климатично разместване хората са били на „самата граница на изчезването“, както казва палеонтологът Мив Лики.
В началото на този месец взехме интервю от учения-астробиолог Луис Дартнел за причините, способни да повлекат след себе си нов апокалипсис (който най-вероятно ще бъде глобална пандемия). Този учен не само изучава нашия произход и вероятните причини за неговия край, но освен това е написал и книгата „Да научим как да построим нашия свят след апокалипсиса“. В нея се предлага интересното наблюдение, че за разлика от нашите предци, занимаващи се с лов и събиране на растения, които успели да надхитрят планетата, когато тя е била най-враждебно настроена, днес мнозинството от нас биха били много малко приспособими към подобен обрат на събитията. А малцината останали живи с неимоверни усилия биха се опитали да възстановят нещата, както са били преди. Но нека да видим как биха се развили нещата при най-лошото стечение на обстоятелствата.
Как ще се случи това?
Пет години преди появата на коронавируса, Дартнел почти пророчески предположи, че „невероятно заразният щам на птичия грип ще мутира и ще зарази хората, или ще бъде пуснат умишлено, като биологично оръжие от терористи. Заразяването ще се разпространи със светкавична скорост още в днешния век, в гъстонаселените градове и чрез междуконтиненталните превози. Новият щам ще унищожи значителна част от световното население, докато не бъдат осъществени реални мерки за имунизация и даже въвеждане на карантина. На известния ни досега свят идва краят. Какво следва след това?".
Как ще се справим?
Лошо. Дартнел казва, че „хората, живеещи в развитите страни ще се окажат откъснати от цивилизационните процеси, поддържащи тяхната жизнена дейност. Всеки от нас е толкова невеж що се отнася даже до основите на производството на хранителни продукти, жилища, дрехи, лекарства и други жизнено важни неща“. По-нататък той казва: „Ако хората в съвременния живот не биха могли да се примирят с отсъствието на храна в магазините или вода от крана на чешмата, те съвсем скоро ще започнат да напускат жилищата си и ще преминат към насилие, съперничейки си за ресурси. Всъщност, теоретично погледнато, от масови безредици тогава ще ни делят само три дни“. Очевидно е, че в случай на масово измиране на хората, когато на планетата ще остане само незначителна част от населението, съдбата на човечеството ще зависи от професията на оцелелите хора. „Ако разполагате с голямо количество счетоводители и консултанти по въпросите на управлението, вие завинаги може да се простите с шанса да построите отново обществото. Но ако разполагате с лекари, медицински сестри, инженери и механици, от тях, разбира се, би имало значително по-голяма полза, отколкото хората с теоретични професии“, казва Дартнел. Себе си, като учен, и мен, като журналист, Дартнел отнася към последната, безполезна категория хора.
Селско стопанство
На първите съвременни хора, homo sapiens, са им били необходими почти 200 хи години за изобретяване на селското стопанство и оттогава досега те са изминали труден път. Да вземем цивилизацията на маите. Едно невероятно сложно устроено древно общество, изградено в Централна Америка. През VIII век маите не срещали големи трудности и сами постигнали невероятен прогрес в селското стопанство. Това се оказало достатъчно да ги доведе до крах на цивилизацията им. Бурното изсичане на горите за кратко време предполагало наличието на голямо плодородие, с което можело да се изхранват хората и съответно довело до голям прираст на населението, което повлякло след себе си други проблеми. Някъде около Х век представителите на цивилизацията маите внезапно напуснали градовете си. Никой не знае точно защо, но модната сега сред много учени теория е, че крахът на маите е бил ускорен от локалните климатични промени предизвикани от унищожаване на тропическите гори, съчетано с пренаселеност, глад и вероятна война.
Днес ние наблюдаваме своего рода повторение, особено що се касае до пренаселеността, подчертава Дартнел: „Много проблеми от прекомерното използване на ресурси и щетите, което това нанася на обкръжаващата ни среда, като окисляването на океаните, замърсяването на околната среда и пластмасовите отпадъци, по своята същност се свеждат до това, че прекалено голямо количество население живее, нарушавайки екологичните стандарти“, казва той. „В случай на масово намаляване на населението, следвайки тази съмнителна логика, много проблеми ще бъдат решени“.
И така, вие сте един от оцелелите и е време да се замислите за възобновяване на селското стопанство. Откъде ще започнете? Сигурно ще се доберете до Норвегия и нейните снежни простори. На северния архипелаг Шпицберген, далеч от очите на света, е скрито световно хранилище за семена. Целта на неговото създаване е да съхранява достатъчно количество семена за обезпечаване на генетичното разнообразие на реколтата по целия свят в случай на апокалипсис. Повече от 860 хил. образци, примерно на четири хиляди вида растения, се съхраняват надеждно в херметично запечатани пакети в този далечен, арктически склад. Тук дори са предвидени мерки за сигурност в стила на Бонд. В случай на изключване на енергоснабдяването, хранилището ще остане херметично затворено. Охлаждането му ще се подържа за сметка на вечния студ на тази територия. А особените условия на действащите мерки за сигурност гласят, че намиращите се на съхранение семена може да получи само тази държава, която ги е положила в хранилището, с цел да не може никой друг да трупа печалби от селскостопанската криза на дадена страна. Преди апокалипсиса вие, разбира се, не можете да разгледате хранилището само от любопитство, но на Шпицберген има множество забележителности за пътешественици и в частност в селището Лонгийър, странно градче, което 100 дни в годината не вижда слънчева светлина и където всеки човек на света може да живее без виза, но на никого не е разрешено да умира в града.
Как ще преживеем следващия ледников период?
Ако той поне малко прилича на последния, завършил преди около 12 хил. години, то тогава ще замръзне цяла Северна Америка, Европа и Азия. Значително понижение на нивото на моретата ще отреже морските пътища за връзка в такива региони, като Средиземно море или пък пролива Торес в Австралия. Тогава цивилизацията във вида, в който я познаваме, ще рухне. Някои от малкото оцелели в последния ледников период са се укривали на едно от единствените места на Земята, останали все още пригодни за живот. Става въпрос за този отрязък от сушата, на южното крайбрежие на Африка в Кейптаун, любимия град на читателите на The Telegraph. Какъв ще бъде животът, ако настъпи екстремално охлаждане? Ние не знаем, но може да се поучим от мъдростта на жителите на Оймякон, който към днешна дата се смята за най-студеното населено място на планетата. Когато фотографът Амос Чапли посетил този руски населен пункт, където температурата могат да паднат до минус 67 градуса, а покритите със скреж ресници са ежедневие, местните жители му разказали, че за да подържат силите си, прибягват до „руски чай“, както наричали водката.
А какво ще стане, ако бъде прекалено топло?
Най-стремителното повишаване на температурата на Земята е станало преди около 55 млн. години и е известно като периода на Палеоцен, еоценов термичен максимум. Период, когато природните парникови газове, точната причина, за които е неизвестна, са повишили температурата на планетата от пет до осем градуса по Целзий, вероятно в продължение на няколко хиляди години, до ниво, което би било със седем градуса по-високо от сегашното. Тогава са измрели множество видове морски животни, но това е било от полза за биоразнообразието на Земята. Млекопитаещите се множали и именно в този период е станала еволюцията на приматите. Фазите на затопляне, много близки до днешно време, при което температурата на нашата планета е била малко по-висока, отколкото сега, обичайно са съвпадали с разцвет, а не с труден период за човечеството. Добър пример за това е Римският климатичен оптимум.
Съвсем наскоро, през 2001 г., когато журналистите от "Лос Анджелис Таймс" анкетираха жителите от Калифорнийската долина на смъртта, която днес се смята за най-горещото място на Земята, те възторжено говорели за нея, като за невероятно добро място за живот. Всичко това, разбира се, не означава, че затоплянето ще има благоприятно влияние върху всички. За нас повишаването на температурата ще доведе до топене на ледниците и увеличаване нивата на морските басейни. А, ако това се случи, би било по-мъдро да намерим някое място, практически недостижимо за последствията на затоплянето. За това ще бъдат подходящи Хималаите, макар че там на върховете е доста хладно. По-добре би било да изберем високопланинското плато Алтиплано в Боливия, което е най-обширното високопланинско плато в света след Тибет. Целият този регион е разположен на височина 3750 м и освен това е най-прекрасното място в света.
Но може ли на нашата планета да стане по-топло, отколкото е било по времето на Палеоцена? Теоретично е възможно. Според списанието Scientific American това може да стане, ако се сблъскаме с „неконтролируем парников ефект“ на климатичните процеси, който никога не се е случвал на Земята (но е възможно да е имало такъв на Венера). За да настъпи такъв процес на Земята, ще е необходимо да изгорим десет пъти по-големи количества изкопаеми горива от откритите в момента на планетата. С една дума, колкото и хората да мислят за себе си, че са могъща и деструктивна сила, съществува предел на способността ни реално да влияем върху климата.
Свръхбогатите хора вече се подготвят
Хората отдавна вече си строят бункери в случай, че настъпи краят на света. Обичайно това са ексцентрици и привърженици на теорията на заговора, но през последните години това безумие се разпространи и върху елита. Например Питър Тил, милиардер и собственик на Pay Pal, един от многото гиганти в Силициевата долина, обхванат от манията за убежище, където може надеждно да се скрие по време на апокалипсиса, купи 500 акра земя за 13.5 млн. долара на брега на езерото Ванака в Нова Зеландия, след което получи и местно гражданство. Двама учени наскоро изготвиха рейтинг на най-безопасните места за бягство, в случай на крайна форма на пандемия и естествено островите се оказаха основен център на внимание. В списъка с подходящи места Нова Зеландия зае второ място след Австралия. Изолирани по естествен начин от разпространяване на заболявания, такива места бяха определени като превъзходни за избягване на пандемии и други съществени екзистенциални заплахи. Привържениците на теорията на заговора ще останат крайно учудени, когато узнаят, че от всички големи играчи в корпоративния свят, именно технологичните гиганти най-много от всички желаят да придобият подобни бункери (може би на тях им е известно нещо, което ние не знаем?), но ние не сме тук, за да задаваме неудобни въпроси.
Какъв ще бъде светът без хора?
Много приятен, ако на вас не ви се наложи да бъдете един от тях. Когато Грег Дикинсън от Telegraph Travel посети Фукушима осем години, след като в резултат на ядрената катастрофа населението беше евакуирано от територията, той видя безлюден, но обнадеждаващ пейзаж, който описа по следния начин: „Това място, вероятно най-много от всяко друго такова на планетата, ни дава възможност да видим какво се случва, когато хората напуснат нещо и природата се оказва оставена сама на себе си. В пукнатините на асфалта са прораснали зелени растения. Територията, където домовете на хората са били унищожени от земетресението, са потънали в листа, а един от тях е напълно погълнат от пълзящи растения“. Точно така, както в Чернобил 30 години след най-страшната ядрена катастрофа в историята, диви животни и птици бродят по най-голямата в Европа пуста територия, превърнала се в стихийно създаден резерват. Днес под надзора на екскурзовод може да посетите отделни участъци от Чернобил, но все пак не се задържайте много, там все още е доста радиоактивно.
Превод: Никола Стефанов
Източник: How would we rebuild the world after an apocalypse?