Дъглас Мъри е автор на книгата The Madness of Crowds: Gender, Race and Identity (Безумието на тълпите: джендър, раса и идентичност, 2019 г.), както и на бестселъра “Странната смърт на Европа” (Death of Europe: Immigration, Identity, Islam, 2017 г.), издаден и в България.
- Изследванията върху джендъра или етническата идентичност процъфтяват в университета. Но заглавието на вашата книга е за ”Безумието на тълпите”: означава ли това, че тези тези са се разпространили в цялото общество? И по какъв начин?
- Да, аз очертавам накратко нашествието на тези теми на всички обществени нива. Преди всичко американските университети попиха голяма част от философския корпус на “Френската теория” (главно тезите на Мишел Фуко). Представят го като академична дисциплина, която непрекъснато трябва да привлича нови студенти, а заедно с тях и значителни суми пари: това е истинска схема на Понци*. Университетският им престиж е сигурен, но мисленето им остава до голяма степен неразбираемо. Използването им може да бъде трансдисциплинарно: така през последните десетилетия видяхме развитието на “изследвания” от всякакъв вид: “черни изследвания” (black studies), “куиър изследвания” (queer studies) и т.н. И тъй като тези изкуствени изследователски области се саморазвиват, понеже хората, които се дипломират в тях, после получават постове в същите университети, постомодерните теории на деконструцията постепенно наводниха останалата част от културата. Днес дори ги превръщат в политически оръжия, чрез понятия като социална справедливост, политика на идентичността или интерсекционизъм** - най-грозната дума, която нашата епоха е измислила!
- Какви са вашите критики към понятието “интерсекционизъм”?
- Това е куха, противоречива идея, която не е подкрепена от никаква сериозна философска основа, никаква значима литература. Бях изумен от интелектуалната бедност на това понятие. Университетски преподаватели, като Пеги Макинтош, написаха “основополагащи” текстове, които всъщност са само дълъг списък с принципни петиции и искания; после тази мисловна система започна да се преподава на ученици по целия свят и се разпространи в предприятията. Светът не функционира по начина, по който го описват интерсекционистите. Колкото и да не им харесва, колкото и да не би се харесало на самия Мишел Фуко, “властта” не е първото и универсално обяснение на всички социални явления. Основният постулат на интерсекционизма, а именно, че всички потисничества се съединяват и образуват система, и в резултат на това, че трябва да бъдат преборени заедно, е абсурден. Ако се борите с трансфобията, например, няма да сложите край на патриархата, освен това е очарователно до каква степен борбата за правата на транссексуалните противоречи на основните постижения на феминизма. Дори виждаме, че транссексуалните поставят под въпрос някои права, завоювани от хомосексуалните движения.
- Според вас тези борби за социална справедливост са заели мястото на големите разкази, които някога служеха да “обяснят смисъла на нашето съществуване”…
- Наистина, защото нашите големи общи разкази, политически или религиозни, рухнаха. Трябваше смисълът да се намери другаде: затова бяхме склонни да слушаме учението на новите пророци, които днес идват и обясняват, че целта на нашия живот е да се бием за “социална справедливост” и да се борим, за да се дават непрекъснато нови права на малцинства, които все повече заприличват на незначителни групички…
- Защо кризата през 2008 г. ускори разпространението на тези нови борби?
- Отслабени от кризата, младите поколения неизбежно се отвърнаха от капитализма, а успехът на мисловните системи, които твърдят, че могат да сложат края на всички несправедливости в света, беше предвидим: когато икономиката е в лошо състояние, обществата са по-склонни да попаднат под властта на пагубни идеологии, тъй като имунната им система е слаба. Теориите, които са в основата на движението, което анализирам, се зародиха през 70-те или 80-те г., но те станаха доминиращи през последното десетилетие. И сега засегнатите групи не само се борят само за правата си, но използват индивидите един срещу друг за политически цели: така изправят гейове срещу хетеросексуални, черни срещу бели, жени срещу мъже, транссексуални срещу целия свят.
- Защо избрахте да изследвате заедно тези идентичности, които външно нямат нищо общо (етнически, сексуални…)?
- Поразен съм до каква степен тези теми доминират днес в дебата и то не само в университета или в Силициевата долина. В предприятията или администрацията се наемат повече хора в зависимост от идентичността на кандидата, отколкото заради професионалната му компетентност. Вече не питат кой ще се справи по-добре с тази или онази отговорност, а кой има по-добри характеристики в профила си.
Нека нещата да са ясни: аз подкрепям равенството на правата. Но привържениците на политиките на идентичността не се спират до равенството. Малцинствата, които смятат, че са били дискриминирани, днес търсят обезщетение и искат повече права, отколкото другите групи, поне за известно време. Нашата култура вече не признава хомосексуалистите (като мен) за нормални хора, а за индивиди, които са по-добри от другите… И, за съжаление, без да искаме да отричаме съществуването на расизъм в историята, виждаме как се разпространява идеята, че белият човек е по-малко ценен от черния. Следователно белите трябва “да осъзнаят бялата си привилегия”, ако използваме речника на американските кампуси. Там се носи духът на отмъщението… Но аз съм за равенството, а не за отмъщението.
- “Войната вече е спечелена”, пишете вие: какъв е този “синдром на Свети Георги”, за който загатвате, характеризирайки борбите за идентичност?
- Това е израз, който използва австралийският философ Кенет Миноуг, който почина неотдавна, но когото имах шанса да познавам. В книгата си “Либералният ум” (The Liberal Mind, 1961) той сравнява модерния либерализъм с воина св. Георги след победата му над змея: героят не се задоволява с подвига си, тръгва да броди в пустошта, търсейки нов враг, който да разсече на две. Този образ е още по-уместен ден: поради липсата на други змейове, воинът тръгва да убива и най-малкия звяр, който среща по пътя си, и, ядосан, накрая хвърля меча си във въздуха.
Ако някои окарикатуряват нашите западни общества като дълбоко расистки, хомофобски или несправедливи, то е защото те биха искали да се радват на същата слава, като своите предшественици, които са се борили преди тях срещу други форми на потисничество. Те искат свой собствен змей, за да намерят смисъл на живота си. Парадоксът е, че днес нашите общества, които никога не са били толкова справедливи, са описвани като по-потиснически от всякога.
- С риск от отстъпление от някои придобити права?
- Да. Тези, които не принадлежат към малцинствата, няма да търпят дълго така да бъдат унижавани и обиждани. Антибелият расизъм вече дразни много хора на Запад. Днешният феминизъм е толкова злобен към мъжете, че рискува да доведе до отстъпление от правата на жените. И мисля, че същото важи за ЛГБТ движението: виждайки как гей медии популяризират едва 10-годишни драг-кралици***, или повтарят по цял ден, че човек може да бъде небинарен, техните права също могат да бъдат поставени под въпрос.
- Как социалните мрежи утежняват конфликтите между идентичности?
- Икономическият модел, на които се основават социалните мрежи, като Туитър или Фейсбук, предполага, че хората се “поправят” взаимно. Платформите насърчават деморализацията на обществото; още по-лошо, те политизираха своите алгоритми: бях поразен, когато, отивайки в Силициевата долина по време на работата си, открих, че компании като Google, умишлено изкривяват резултатите от търсенето на потребителите в интернет, за да насочат мнението им, до такава степен, че деформират прочита на настоящето и дори разбирането за историята…
Силициевата долина е мястото в света, където левичарството е възтържествувало най-много: тези фирми са убедени, че нашите общества са расистки или сексистки и трябва да ги излекуват. И бавно, но сигурно, те работят, за да променят света.
- Препоръчвате да се “деполитизира” нашето съществуване. Какво имате предвид?
- Признавам, че това е контраинтуитивна препоръка, която противоречи на духа на епохата: непрекъснато подтикват най-младите да политизират всяка частица от живота си. Аз обаче съм решен да накарам читателите си, и особено многобройните си млади читатели, да плуват срещу течението. Разбира се, политиката е нещо важно, но тя не изчерпва целия смисъл на човешкия живот и много политици ще ви кажат същото като мен! Когато се политизира абсолютно всичко, включително културата или отношенията между мъжете и жените, тогава се затваряме във война на всеки срещу всеки - а това е игра с нулев резултат.
Трябва да излезем от тази бездна! Сегашните поколения са най-големите късметлии в човешката истории: имаме безкраен достъп до информация, благодарение на която сме съпричастни на всички открития по света, при условие, че сме поне малко сръчни и имаме интернет връзка. Би било ужасно, ако младите поколения прахосват времето си, воювайки с мъжете, в името на феминизма, или с белите, в името на антирасизма. Има много други битки, по-справедливи и по-полезни, които трябва да се водят, отколкото войните между идентичности, които описвам в книгата си.
* Схема на Понци - незаконна финансова операция (бел. ред.)
** Интерсекционизмът е понятие за пресичането на различни типове дискриминация. Според него различните форми на неравенство или потисничество не съществуват поотделно, а взаимно се допълват и конструират. (бел. ред).
*** Драг кралиците (drag queens) са предимно мъже, които се преобличат като противоположния пол, главно с развлекателна цел (бел. ред.)
Превод: Галя Дачкова