Фьодор Лукянов е главен редактор на в. "Русия в глобалните отношения" от основаването му през 2002 година. Председател на президиума на Съвета по външна и отбранителна политика на Русия от 2012 г. насам. Научен директор на Международния дискусионен клуб "Валдай".
Преди две години, когато Тръмп стана президент, писахме, че неговото идване на власт кардинално ще промени цялостната ни система от представи за нещата. В частност това се отнасяше най-много за руските упреци към Запада, че се е отнесъл несправедливо към Русия след края на Студената война. Тези упреци до голяма степен преобладаваха в дискусиите със САЩ, към края на мандата на Клинтън, а след това при Буш и Обама. При президентството на Тръмп всички тези спорове загубиха смисъл. Мирогледът на магната-строител е прост и цялостен. Тоест той би попитал за какво точно претендирате? Загубил ли си - не се оплаквай. Победителят взема, победеният дава. Така е устроен бизнесът, а и светът като цяло.
Тръмп внесе в международните отношения пределно утилитарен, търговски подход. Задачата е ясна. Да стане света по-изгоден за САЩ. Изгоден, в прекия материален смисъл на тази дума. Него не го интересуват, прости ни господи, религии, ценности, глобална архитектура, система от алианси и даже бойни действия, като средства за утвърждаване на първенство и прокарване на интереси. „Конят“ на Тръмп са търговските войни, методът му е сядаме един срещу друг на масата за преговори, както и в бизнеса се преговаря при трудна сделка. Иначе казано, подходът е двустранен, а не многостранен. Всъщност Тръмп въобще не го интересува какво е било преди него. Всичко предишно, той нарича „неизгодна сделка“, която трябва да бъде анулирана и забравена. Това е отблъскващо и предизвиква възмущение в целия свят.
Струваше ни се, че руската аргументация, критикуваща рязко Америка би трябвало да намери някакъв отклик. Обаче стана нещо друго. Общите оценки на Москва споделят мнозина. Но те не станаха ръководство за съвместни действия, или ако ставаха, то това беше епизодично. В действителност се получи така, че водещите страни в света, каквото и да си мислеха за похватите на Тръмп, приеха новия модел на отношения. Президентът на САЩ вкара всички във формулата „всеки за себе си“, убеден, че във формата на двустранни отношения Вашингтон доминира над всички, с изключение на малко по-особените случаи с Китай и Русия, което всъщност за него не е от кой знае какво значение.
Ще бъде опростенчество обаче да мислим, че САЩ са настроени изключително само грубо да следват своя интерес. Тръмп е опитен бизнесмен, който е наясно, че за да е стабилна сделката, колкото и тежки да са преговорите, насрещният партньор също трябва да си отиде с нещо в ръцете. Така че притискайки партньорите си, с цел да договорят по-изгодни условия за себе си, САЩ не забравят да предложат на насрещната страна и „морков“ , под формата на достъп до гигантския си пазар или услуги, гарантиращи сигурността му. Последните са значително по-търсени в Азия, отколкото в Европа, защото съседите на Китай в много по-голяма степен са обезпокоени от неговия растеж, отколкото съседите на Русия от т. нар. „руска заплаха“.
Затова мнозинството страни са на мнение, че с Тръмп може да имаш отношения, само ако правилно си изградил преговорната си стратегия, тъй като той е фокусиран върху резултата, който трябва да постигне, а не върху абстрактната хегемония или идеологическото доминиране. И ако вярно си преценил как да използваш „дупките“ в американските позиции или си направил точен анализ какви са американските интереси, тогава можеш да спечелиш това, което ти трябва. Да не говорим, че вече има не само изолирани примери със страни, които Китай по обективни причини счита за по-голям проблем, отколкото САЩ. Освен това практически никой не иска да прави остър завой в полза на някакъв твърд алианс. Напротив, стремежът е към гъвкавост при договаряне на цената.
Тръмп успя да пренастрои международната политика според ценностите на “бизнес морала“. Сантиментите, позоваващи се на миналото вече не работят. Въобще многополюсният свят е настроен към прагматичност и прокарване в живота на собствения интерес, а не към лирика и идейно-ценностно партньорство. Затова, да се оплакваш в този свят от несправедливост и най-вече от неравноправие (което всъщност никога не го е имало в международните отношения), звучи най-малкото странно. Ако можеш да си вземеш своето, вземи го, ако не можеш, не се обиждай, а търси други начини.
Руската зацикленост върху наратива от началото на XXI век, според, който обидата не може да бъде преглътната, е удивителна. Неприятно е да чуеш след реч на наш високопоставен представител от колегите си от азиатска страна коментара, че „Русия малко е изостанала…“. Това е казано без емоции, просто като констатация. И за това звучи тъжно.
Заглавието е на "Гласове".
Източник: Забыть эмоции