- Анатолий Борисович, у нас всичко минава под знака на утрешното встъпване в длъжност на Тръмп и мога да кажа, четейки западните издания, с които сме свикнали, от CNN до “Файненшъл Таймс”, “Уолстрийт Джърнъл”, че Тръмп го критикуват хора от прогресивния елит. Какви са вашите впечатления? Поучават го, че протекционизмът е нещо лошо, че трябва да се борим с глобалното затопляне, че бъдещето не е на индустриалната икономика, а все пак на новите технологии и т.н. Учат го на всичко това. Такова е впечатлението, ако четете тази преса. В Давос по същия начин ли критикуват Тръмп, или гледат по-различно на него?
- Мисля, че “темата Тръмп” е важна, разбира се, имайки предвид утрешната клетва. Но честно казано, според мен е важен не толкова той самият, колкото като отражение на общата картина, и даже не отражение, а може би концентриран образ на тази картина. Затова, ако позволите, ще отговоря малко по-широко на въпроса ви, разглеждайки Тръмп цялостно.
Бих започнал с това, че такъв ужас, който в момента изпитвам, с абсолютното мнозинство участници в Давос – за всичките години мое присъствие там, помня само веднъж. А тъй като познавам Давос – с ужас пресметнах, че вече от 25 години съм тук, това е дълъг исторически период, в който имаше само още един Давос със същото усещане на ужас. Това беше Давос от 2009 г., когато се разгръщаше глобалната световна финансова криза, всички се чудеха какво е това, криза в системата или криза на системата? Оказа се, че все пак е криза в системата. Някак го преживяхме.
Днес, през 2017 г., степента на ужас е същата като тази от 2009 г. Всичко това се изразява с формулите: светът, построен след Втората световна война, се руши, вече го няма. Ето ви проста, но много добра илюстрация: Давос беше открит от генералния секретар на Комунистическата партия на Китай – г-н Си Дзинпин, с великолепна реч, ода на пазарната икономика с ярки призиви за нуждата от премахване на междудържавните търговски бариери, за намаляване на митата и в заключението си той заяви, че Китай отваря редица пазари, които досега бяха закрити. Това беше суперлиберална реч, изградена в най-добрите традиции на Чикагската школа.
Това се случи преди два дни и в същото време Тръмп в свое интервю заяви, че всички обиждат Америка, че той ще увеличава вносните мита, че ако германските или други автомобилни концерни построят заводите си в Мексико, ще им се наложи да плащат гигантски вносни мита, които той ще въведе. Светът се обърна наопаки.
Ето още една-две илюстрации за това какво представлява Тръмп. Както спомена една от най-големите американски участнички, Тръмп като президент има само две опции: или се отказва от всичко казано досега, или ни довежда до катастрофа.
И още един любопитен детайл – промяна има не само в тоналността, промени се терминологията. Авторитетни световни лидери, аналитици, журналисти използват в обяснението на сегашната ситуация термини, забранени доскоро в публичната реч: “идиотско решение”, “решение на идиоти”, “дебили” и т.н. Може би най-точното описание на сегашния Давос е усещането за ужас от глобална политическа катастрофа. При това, обърнете внимание, няма катастрофа на икономиката, глобалната икономика имаше ръст миналата година, очаква се такъв от 3,7% и през 2017 г., оттук и цялата сегашна катастрофа – това е чисто политическо явление за първи път от 25 години. [2009 г. кризата е икономическа, сега е политическа, оттук и 25 г.]
- Какво е вашето лично отношение по темата? Вие също ли възприемате това като катастрофа, или може би като неочакван ефект, уплах, с който ще свикнем и осмислим – не е толкова страшно?
- Ще се опитам още веднъж сбито да опиша позицията си. Ако говорим накратко, става дума за глобален исторически процес. Сега не е възможно да проумееш какво се случва. В историческия процес, в който 70-те–80-те г. на миналия век бяха апогеят на либерализма и крахът на комунистическата система, “тачеризъм”, “рейгъномика”, а като опаковка съответстващата идеологическа работа, в това число Франсис Фукуяма с книгата си “Краят на историята”, чийто смисъл е в това, че историята е приключила с победата на либерализма навсякъде и повече нищо няма да има.
След което ние виждаме, че се случва напълно противоположното: ценностите на националната идентичност, на държавните национални интереси, приоритетът на националната култура и т.н. Тук точно присъствах на гореща дискусия, на чиято сесия един от участниците нападна Русия на Путин за това, че Путин строи нов свят, основан на националните интереси. На което отговорих, че може и да е прав, но той не го прави сам, а с добри партньори, например народа на Великобритания.
Казвам го, защото това е голям цикъл и в цялата днешна глобална криза на либерализма може да съзрем или края му, както на мнозина им се иска, или обратно, рестарт за обновяването му. Аз смятам, че светът демонстрира готовност и нужда от обновяване на фундаменталните либерални ценности. Това е изискване не само към глобалния либерализъм, но и към руския либерализъм, който извървя подобна история за същите 25 г.
Дълбоко съм убеден, че първо, днес пред либералите при цялата тежест на ситуацията се очертава очевидното предизвикателство, очевидното търсене, очевидната нужда от преоценяване на фундаменталните либерални ценности. Мисля, че ако световните либерали, както и руските, бъдат адекватни на това предизвикателство, ще могат да преосмислят нещо от догмите, които не работят, и тогава целият този негатив ще се обърне в позитив.
Още повече че трябва да си даваме сметка, че покрай тези идеологически, културни процеси, разбира се, най-важно значение имат технологиите, които пред очите ни глобализират целия свят. Ние с вас говорим по телефона от Давос с Москва, което даже преди 20 г. нямаше да е толкова лесно. В този смисъл технологиите правят света по-близък, става дума, струва ми се, не толкова за катастрофа, колкото за криза на либерализма. А това са различни неща. Ако либералите успеят да направят правилните изводи, значи не само ще я преодолеят, но и ще овладеят и оглавят новата вълна.
- Парижкото споразумение, глобалното затопляне – във всяко отношение важна тема за вас като шеф на “Роснано”. В Русия, в Новосибирск, или е разгърнато, или се разгръща мащабно производство на нанотръби, което технически не ми е много ясно, но ще има голямо значение в процеса на намаляване на изхвърлянето на отровни газове – глобален проект от международно значение, който може да има търсене от цял свят. Ако го бъде, ще изпълнява Парижкото споразумение. Това е преамбюл, за останалите подробности кажете вие.
- Наистина темата за Парижкото споразумение и глобалното затопляне е една от централните в Давос, дори на фона на всичките тези политически страсти, за които ви разказах. Буквално вчера бяха обнародвани данните от НАСА, че изминалата 2016 г. е най-горещата на земното кълбо в историята на наблюдение на климата. Помня, че 10-15 г. по-рано това беше спорно: някой беше “за”, друг “против”. Пред очите ми ситуацията радикално се промени. Днес сред сериозните учени, сериозните политици и бизнесмени няма такива, според които такъв проблем не съществува. За съжаление положението в Русия е друго, у нас този проблем изобщо не се повдига пред обществеността и не е осъзнато в това число и от т.нар. демократична част. Това е доста обидно, защото вчера присъствах на сесията, на коята премиерът на Бангладеш заяви, че те са много бедна страна, но правят всичко възможно, и невъзможното дори, за да внесат лептата си в борбата с глобалното затопляне, като изграждането на алтернативна слънчева енергетика и други стъпки.
- В Бангладеш е горещо, а у нас – студено, затова и обществеността, както знаете, мисли, че със затоплянето ще стане само по-добре.
- Това е така. Взехте ми думите. Но ето, премиерът на не толкова южна страна, която се нарича Норвегия, заявява, че Норвегия, чието благосъстояние е основано на износа на нефт и газ, не само ще развива алтернативна енергетика, но я смята за национален принос и приоритет на действащото правителство в борбата с глобалното затопляне.
Там е работата, че диапазонът е от Норвегия до Бангладеш. И в този диапазон Русия не само има свое място, тя има своя мисия. Тази мисия, както ми се струва, се очертава все по-ясно, особено с оглед на това, че Русия все пак се реши да подпише Парижкото споразумение и президентът Путин беше в Париж, което политически е извънредно важно.
В какво може да се състои тя? Казано общо, всичко, което върши човечеството като противопоставяне на глобалното затопляне, се дели на две части. Едната – енергоефективност и алтернативна енергетика. Тук Русия започна да се оттласква от мъртвата точка. Националният стартап на възобновяема енергетика в Русия се развива. Това е добре, но тук няма да сме лидери. По-скоро ще въвеждаме готови технологии, вместо да създаваме нови.
Втората част е не по-малко важна от енергетиката и алтернативната енергетика – това са новите материали. Даже на нивото на здравия смисъл, без да съм специалист, е ясно, че ако човечеството успее да изобрети нови материали с трайни свойства, надвишаващи сегашните, това би означавало намаляване на въздействието върху околната среда, защото автомобилите могат да се произвеждат по-леки, къщите също, по-малко ще се харчат материали и енергия за производството.
Проведохме специално изследване, което показа, че наномодифицирани материали са способни да допринесат в борбата с изхвърлянето на въглероден двуокис повече от цялата алтернативна енергетика на земното кълбо.
Именно в това второ направление, направлението на материалоефективността, ако може така да се каже, ние наистина можем да се придвижваме напред. Един от нашите водещи проекти е производството на въглеродни нанотръби. Смятаме, че създадената промишлена технология от новосибирски учени е най-добрата в света. Надминали сме конкурентите си минимум за три-четири години, вече четвърта година ежегодно утрояваме производството. Миналата година произведохме повече от три тона, тази ще произведем над седем, а след година ще открием нов реактор с мощност 50 тона. Няма аналог на земното кълбо. Смятаме, че в тази част с борбата с глобалното затопляне Русия ще може да представи на света своя собствен принос и да съдейства за разпространението му.
- Какво представляват тези въглеродни нанотръби?
- Това е просто. В училище ни учеха, че въглеродът може да бъде във формата на графит, един от кристалите, с които пишем с молив, а може и да бъде в друга форма – кристална решетка, и тогава се превръща в свръхздрав елмаз. Така са ме учили в училище.
- Сега има и графен, също позната дума.
- Съвършено вярно. През 1990 г. стана ясно, че освен тези две има още няколко кристални форми на въглерода. Едната от тях са въглеродните нанотръби, открити от японски професор, другата – именно графенът, за чието изобретение руските учени, живеещи в Лондон, Гейм и Новосьолов, получиха Нобелова награда. И въглеродните нанотръби, и графенът притежават уникални механически свойства на здравина и добавката им в части от процента в основни материали радикално променя свойствата им. Не става дума за свръхуникални материали като устойчиви на горещина за защита на апарата на кораба по време на излитане през плътните слоеве на атмосферата. Става дума за основни материали. Добавката в алуминий го прави по-здрав, отколкото титана, добавката в пластмасата не я прави здрава, но затова пък електропроводима, и става дума са добавки в части от процента.
- В милиарди долари как бихте изчислили създаденото в Русия производство, за което хората трябва да знаят?
- Ако ситуацията се развива според плановете ни, някъде към 2025 г. капитализацията на компанията ще се изчислява на няколко милиарда долара, а към 2030 г. може вече да бъде най-голямата в Русия и да надвиши пазарната капитализация на “Газпром” и може да стане най-големият износител от Русия, но за това е нужна още много работа.
- Можете ли да назовете имената на хората, чийто научен и технологически принос е бил решаващ?
- Да, разбира се. Това са Юрий Коропачински, сибирски предприемач, много силен професионалист, и Михаил Предтеченски, когото можем да поздравим с избора на академик на РАН.
Превод от руски: “Гласове”