Поредица „Световните оркестри” - Берлинска филхармония

<p>Нека започнем с Артур Никиш. Той наследява легендарния Ханс фон Бюлов и превръща Берлинската филхармония в световно признат оркестър още преди 101 години, когато осъществява първия пълен запис на Бетовен &ndash; 5-а симфония. За щастие записът е оцелял и можем да му се насладим:</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/Gn7Wk5w25oM?wmode=transparent&amp;jqoemcache=21vvc" width="425"></iframe></div> <p>След Никиш идва може би най-добрият диригент в историята на Берлинската филхармония &ndash; легендарният Вилхелм Фуртвенглер. През март ще имам специална статия за Фуртвенглер, тук само ще спомена, че едва ли има по-коментиран изпълнител в историята на музиката &ndash; като човек, музикант и композитор. Предлагам ви да видите едно рядко видео от 20 април 1942 г., рождения ден на Хитлер. Тук Фуртвенглер дирижира 9-а симфония на Бетовен:</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/2itdv1aEpG4?wmode=transparent&amp;jqoemcache=2PHSA" width="425"></iframe></div> <p>След войната Фуртвенглер е в немилост по обясними причини и тук се намърдва напористият румънец Серджу Челибидаке. Аз имам особено мнение за този диригент поради ред причини, но заради историята на Берлинската филхармония е редно да го спомена. Челибидаке не издържа дълго като главен диригент и след реабилитацията си Фуртвенглер се завръща триумфално и дирижира до смъртта си през 1954 година. След него идва и втората (последна) легенда в Берлин &ndash; титанът Херберт фон Караян, направил музикална империя от оркестъра. Той е записал почти всичко, което е композирано в историята на музиката,щедро подпомаган от Deutsche Grammophon. Караян прави от оркестъра една добре смазана машина, която помита всички световни концертни зали с триумфален успех, за който сегашните диригенти могат само да си мечтаят. Предлагам ви един запис от 1966 г. на последната част от симфония &bdquo;Из новия свят&rdquo;, Дворжак. Вижте тези оркестранти, те свирят сякаш за последно:</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/CQmsesSde-o?wmode=transparent&amp;jqoemcache=8WDZo" width="425"></iframe></div> <p>След смъртта на Караян през 1989 година нещата с добре смазаната Берлинска филхармония сякаш се разклащат. За поста кандидатстват евреинът Баренбойм и италианецът Абадо. Малко известен факт е, че първият, който получава официална покана за главен диригент, е... Карлос Клайбер. Той отказва светкавично и Клаудио Абадо поема нещата в свои ръце. В интерес на истината, Абадо прави много силни концерти за тези 12 години начело на оркестъра. Скептиците са се отдръпнали и са дали път на харизматичния италианец. Ето едно прекрасно видео &ndash; Недовършената на Шуберт, запис от 1989 година:</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/cdhBumzco8g?wmode=transparent&amp;jqoemcache=ZVA25" width="425"></iframe></div> <p>&nbsp;</p> <p>След доброволното оттегляне на Абадо през 2002 г. поради здравословни причини за вакантния пост изненадващо избират британец &ndash; Саймън Ратъл, направил революция в Бирмингам, където от един провинциален оркестър сътворява чудо. Но Бирмингам не е Берлин и Ратъл усеща много скоро това. В началото критиците са безмилостни. Мануел Бруг, мастит музикален критик от Die Welt, нарича Ратъл &bdquo;най-лошия диригент в историята на Берлинската филхармония&rdquo;. Но постепенно нещата се уталожват и Ратъл остава на поста до ден днешен.&nbsp;</p> <p>Ето вижте Europakonzert 2013 с Ратъл, съвсем прясно видео отпреди 9 месеца, и преценете дали Мануел Бруг е прав:</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/IaO0963mbsk?wmode=transparent&amp;jqoemcache=aavFS" width="425"></iframe></div> <p>&nbsp;</p> <p>В заключение искам да ви препоръчам и един документален филм от 2001 г., който проследява цялата история на тази велика филхармония: <em>The Berlin Philharmonic Story. Die Geschichte eines gro&szlig;en Orchesters.</em> Dokumentarfilm, 2001, 60 Min., Режисьор: G&uuml;nter Atteln, EuroArts/Naxos.&nbsp; Има и една прекрасна книга (на немски и английски), която успях да си взема и също горещо препоръчвам: Annemarie Kleinert: <em>Berliner Philharmoniker. Von Karajan bis Rattle</em>. Jaron, Berlin 2005 / Annemarie Kleinert: <em>Music at its Best: The Berlin Philharmonic. From Karajan to Rattle</em>, BoD Publishing Company, 2005.</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>