- Автор: Томи Вичев
- 10 Sep 2020
- 601
- 5
„Бруно Валтер бе личност с огромен авторитет в музикалния свят”, твърди Микеле Селвини, дългогодишен изследовател на творческото наследство на Валтер. „Концертите му с най-прочутите оркестри и солисти остават в музикалната памет на поколенията. Записите му не са покрити с прах. Много от тях имат историческа стойност. Носят аромата на велика епоха, свързала ХIХ с ХХ век.” Наистина малцина са диригентите, успели да вплетат в артистичния си път подобен замах, традиции и открития.
<p>В началото на кариерата си Бруно Валтер работи с придворните оперни театри на Кайзер Вилхелм ІІ и Франц Йозеф – съответно в Берлин и Виена. Десетилетия по-късно, през 50-те години на ХХ век, следи отблизо развитието на свръхмодерните тогава звукозаписни технологии в студията на CBS в Ню Йорк. В ерата на диригентите диктатори Валтер е едно приятно изключение – той общува много приятелски с оркестъра. Оркестранти свидетелстват, че работата с Бруно Валтер е едно от най-релаксиращите занимания в живота им – нечувано твърдение, що се отнася до диригенти. </p>
<p>Композиторът, който е тясно свързан с Валтер, е Густав Малер. „В края на живота си мога да потвърдя: срещата с Густав Малер бе най-знаменателното събитие в моя земен път”, пише Бруно Валтер в книгата си за Малер, която за щастие излезе и на български. Интерпретациите му на Малеровите симфонии са крайъгълен камък в историята на интерпретацията до ден днешен. Чуйте „Песен за земята” с Виенската филхармония с легендарната британска певица Катлийн Фериър, творба, чиято премиера е видяла бял свят под палката на Бруно Валтер в Мюнхен през 1911 г.:</p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/plPriJ3NY3U?wmode=transparent&jqoemcache=laSaw" width="425"></iframe></div>
<p> </p>
<p>Интерпретациите му на Моцарт и Малер са отправна точка за поколения музиканти. В графата „особени предпочитания” маестрото включва и партитурите на Бах, Верди и Брамс, както и тези с модерна музика на Рихард Щраус, Пфицнер и Корнголд. Бруно Валтер е близък приятел с Рахманинов, Барток, Тосканини, със Зигмунд Фройд и Макс Райнхард, с писателите Артур Шницлер, Стефан Цвайг, Томас Ман – какви личности само! Както казваше един мой познат – „с такива приятели няма как да не дирижираш гениално!”. Видеото, което винаги ме е впечатлявало, е репетицията и изпълнението на Брамс – Втора симфония, със световно неизвестния Фестивален оркестър на Ванкувър. Забележете как Валтер спокойно обяснява на оркестъра замисъла си за интерпретацията, пълен антипод на истериците Тосканини и Клемперер:</p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/e2MDj0PC_IY?wmode=transparent&jqoemcache=op1gw" width="425"></iframe></div>
<p> </p>
<p>Представям ви още една негова премиера. След смъртта на Малер, Бруно Валтер дирижира във Виена през 1912 г. премиерата на неговата Девета симфония. Това е един от последните записи на маестрото през 1961 г. с оркестър „Колумбия”, с който изпробва новите звукозаписни стереотехнологии:</p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/EUA1A4TukRI?wmode=transparent&jqoemcache=dIGZP" width="425"></iframe></div>
<p> </p>
<p>В днешно време Бруно Валтер е изключително ценен и популярен в Европа и зад океана. В Ню Йорк има фондация на негово име, също в Америка преди 8 години излезе неговата биография, която горещо препоръчвам: <em>Bruno Walter: A World Elsewhere</em> от Ерик Райдинг. </p>
<p>За запалените почитатели на Маестрото препоръчвам абсолютно всеки от записите, осъществени в края на живота му от оркестър „Колумбия” и CBS, сега преиздадени от Sony в периода 1958–1961 г. Насладете се на прекрасните темпа в Пасторална симфония на Бетовен, запис от 1958 г.:</p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/R3YfBGR-WSo?wmode=transparent&jqoemcache=TpOdi" width="425"></iframe></div>
<p> </p>
<p>През 2002 г. по повод 40 години от смъртта на Бруно Валтер австрийската телевизия излъчи уникални кадри. Тогава бе премиерата на филма на Янош Дарваш за прочутия маестро – <a href="http://www.darvas.de/brunowalter.htm">http://www.darvas.de/brunowalter.htm </a> - Мигове по време на запис, репетиции, концерти, оперни спектакли. А Микеле Селвини (консултант на филма) насочи вниманието на изпълнители и изследователи към безценния архив на Бруно Валтер в библиотеката на Виенската музикална академия.</p>
<p>Бруно Валтер – диригентът, който по думите на Селвини успя да обедини в уникална сплав достиженията на два века.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/34539_ruT0hYdpfmgpfisrh4OXonYtE1tJay.jpg" /></p>
