Започвам представянето му с разтърстващия Прелюд и смъртта на Изолда от Вагнер:
Интересни факти: след дипломирането си Шолти става капелмайстор на операта в Будапеща, а малко известно е, че през 1931 г. решава да стане диригент под влиянието на Ерих Клайбер, който е гост-диригент в Будапеща. Кариерата на Шолти е светкавична – става асистент на Тосканини за постановката „Вълшебната флейта” и „Фалстаф” на Залцбургския фестивал. По ирония на съдбата самостоятелният му дебют на сцена е на 11 март 1938 г. – аншлуса на Германия с Австрия, и поради еврейския си произход е принуден да напусне родината си на следващата година и да заживее в Швейцария, където е главен диригент на Оперния театър в Цюрих до края на войната (там печели престижния конкурс за пианисти в Женева през 1942 г.).
В следвоенните години Шолти ръководи с голям успех Баварската опера в Мюнхен (като е нает след един прекрасен „Фиделио”), а следващата му покана (1961 г) е от лондонския Ковънт Гардън. Там голата глава на Шолти и суровите му изисквания при репетиции му спечелват прякора Крещящия череп. Тук Шолти си спомня: „Аз дойдох от Германия, където длъжноста General Musikdirektor значеше, че съм цар. Никой не ми противоречеше! Дойдох в Ковънт Гардън и в един момент се изясни, че това не може да правиш, онова – също! Аз изисквах желязна дисциплина и точност, защото операта е като военна операция. Наричаха ме Прусака – мен, унгарския евреин!”.
През 1968 г. идва световното признание и се ражда легендата „Георг Шолти” – маестрото става главен диригент на Чикагския симфоничен оркестър и го ръководи до 1991 г. Шолти постига съвършенство с тези музиканти с т.нар. Chicago sound – едва ли може да чуете друг по-балансиран американски оркестър през 70-те и 80-те години на ХХ век. Предлагам ви да видите този велик тандем с Мусоргски – „Картини от една изложба”:
През 1971 г. маестрото получава британско поданство и още на следващата е посветен в рицарство и приема титлата сър. През 1983 г. по случай 100 години от смъртта на Вагнер дирижира „Пръстенът на нибелунгите” в Байройт, където между 1983 и 1987 г. Шолти ръководи световния Вагнеров фестивал.
Сред най-блестящите моменти в творчеството му е и записът за Decca на Вагнеровата тетралогия „Пръстенът на нибелунгите” (с Виенската филхармония), запис, обявен за най-великия на всички времена от престижното британско списание „Грамофон”. Чуйте „Залезът на боговете” от този знаменит запис от 1964 г.:
Георг Шолти е поканен да дирижира основните симфонични и ораториални творби на Волфганг Амадеус Моцарт по време на честванията, организирани по случай 200-годишнината от смъртта на композитора във Виена (1991). Вижте култовото му изпълнение на Моцарт – Реквием, с Виенската филхармония и първокласни солисти:
За финал – по традиция ви предлагам документален филм и книга. Непременно вижте прекрасния документален филм на BBC Maestro or Mephisto: The Real Georg Solti:
Съветвам ви да си набавите и биографията му Memoirs, която бе публикувана в Чикаго през 1998 – година след смъртта му.