- Автор: Томи Вичев
- 10 Sep 2020
- 443
- 2
Завършвайки миналата седмица поредицата „20 велики диригенти на ХХ век”, се запитах какво е бъдещето на дирижирането. Има ли ярки личности на подиума през новия век? Ще се роди ли новият Бърнстейн, Караян, Клайбер? Отговорих си по-скоро отрицателно – едва ли. Запитайте се и вие – колко млади диригенти може да изброите на prima vista? Дълго се колебах дали да представя тази личност в рубриката ми, тъй като след всички титани в последните ми 40 статии да представиш 33-годишен венецуелски диригент не беше лесно.
<p>Все пак се реших да направя това изключение, защото то е за харизматичния Густаво Дудамел:</p>
<p> </p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/PA7vEIj6Lzk?wmode=transparent&jqoemcache=nwPXK" width="425"></iframe></div>
<p> </p>
<p>Кариерата на Дуда (както го наричат) е толкова бърза, толкова стремителна, че човек трудно може да си представи какво ще прави Дудамел, когато стане на смятаната нормална за един диригент възраст. Доста диригенти, които и днес все още считаме за гении, се развиваха много по-бавно във времето, а уважаемият Васил Казанджиев казваше, че диригент се става след 50-годишна възраст. Но ето фактите: 33-годишният Густаво е ексклузивен артист на „Дойче грамофон“, има над 10 компактдиска с този прочут лейбъл – записва и с оркестъра „Симон Боливар“, на който е шеф от 15 г., и с оркестъра на Лос Анджелис от 2009 г. – договор, преподписан до сезон 2017–18 г. Нещата около Дудамел са толкова трескави, еуфорични! Няколкото негови по-възрастни колеги, които са силно впечатлени от таланта му, като Ратъл, Баренбойм и Мета, силно го подкрепят до ден днешен. Злите езици твърдят, че финансово го подкрепя и венецуелската мафия, за да стане това, което е в момента. Каква е истината, можем само да гадаем, но в кръга на шегата, вижте какви хора подкрепя тамошната мафия, вижте какви подкрепят у нас...</p>
<p>Малко суха статистика: Густаво Дудамел е роден през 1981 г. в Баркисимето, Венецуела, града, който се смята за тамошната музикална столица. През 2004 г. Дуда печели престижния Международен конкурс за диригенти „Густав Малер” (Bamberger Symphoniker Gustav-Mahler-Dirigentenwettbewerb) в Бамберг, Германия. В момента Дудамел е музикален директор на 3 състава: Филхармонията на Лос Анджелис (Los Angeles Philharmonic), на Гьотеборгския симфоничен оркестър (Gothenburg Symphony Orchestra) и на венецуелския симфоничен оркестър „Симон Боливар” (Simón Bolívar Symphony Orchestra). Една от каузите, за която маестрото работи всеотдайно, са проектите El Sistema в родината му и младежкият оркестър на Лос Анджелис (YOLA), които са свързани с музикалното образование на децата, тъй като според него „класическата музика е движещата сила на социалните промени в обществото”. Диригентът консултира подобни програми още в Гьотеборг (Швеция) и в Шотландия. Световното признание идва бързо: за първи път Густаво Дудамел дирижира Виенската филхармония през 2007 г. в Люцерн, а първите му абонаментни концерти със световноизвестния оркестър се провеждат през 2011 г. Чуйте този тандем с концерта от фестивала в Люцерн през 2010 г.:</p>
<p> </p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/5eKf349WP3M?wmode=transparent&jqoemcache=BQ4B1" width="425"></iframe></div>
<p> </p>
<p>Гледайки Дудамел, човек неволно се сеща за един от менторите му – британеца Саймън Ратъл, който на свой ред е поканен да дирижира във Венецуела и е запленен от El Sistema. Усилено се говори, че Дуда ще е новият музикален директор на Берлинската филхармония от сезон 2017/18 г. Какво съвпадение – точно тогава и Ратъл анонсира, че се оттегля, а Густаво анонсира, че тогава приключва ангажимента си в Лос Анджелис. Лично за мен това ще бъде решение, което няма да се посрещне радушно в Берлин – хората едвам преглътнаха британец, а сега, ако дойде и латиноамериканец в бърлогата на Фуртвенглер, Караян и Абадо... Все пак вижте бъдещия тандем и преценете сами – <span style="background-color:rgb(247, 247, 247); color:rgb(62, 69, 76); font-family:helvetica,arial,lucida grande,tahoma,verdana,arial,sans-serif; font-size:12px">Сен Санс - Вахканалията от Самсон и Далила: </span></p>
<p> </p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/9XT72VAk1M0?wmode=transparent&jqoemcache=xl9VP" width="425"></iframe></div>
<p> </p>
<p>За финал ви предлагам да видите документалния филм на EuroArts, който разтърси западния музикален свят преди 5 години – El Sistema. Филмът е доказателство, че няма нищо невъзможно – кой би могъл да си представи, че в комунистическа Венецуела има такъв гигантски разцвет на класическата музика? Дори Густаво Дудамел да спре да дирижира на 35, той ще остане в историята на музиката като диригента, когото боготворят хиляди деца на 3 континента – а това е едно неоспоримо световно признание:</p>
<p> </p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/wpag87e1tos?wmode=transparent&jqoemcache=rN8QZ" width="425"></iframe></div>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
