Зигмунд Фройд за пържолките

<p><br />Всеки психолог ще ви го каже: Нормалните хора не изпитват потребност да властват над другите. Нормалното е човек да се занимава със своя живот, не с чуждия. Нормалността е възможно най-отдалечена от халюцинацията, че мисията ни на този свят е да ръководим, уреждаме и контролираме живота на другите. Който се бърка в живота на другите, то е защото нещо се е объркало в собствения му живот. Който не може да се справя със себе си, започва да се справя с другите &ndash; компенсаторно. Точно както комплексите за малоценност компенсаторно се изявяват като комплекси за пълноценност.<br /><br />Самата ненормална природа на властта притегля към себе си подобните. Властта привлича хората с проблеми, тя им създава лична легенда, че ето на, щом са там горе, значи нямат проблеми. Властта анулира всички предишни неуспехи, тя е компенсация за съзнавани и несъзнавани&nbsp; недоимъци. Душата, тялото, сърцето могат да бъдат утолени с неща извън властта. Гладното его обаче може да бъде заситено само с власт &ndash; власт над другия. Всички ние много искаме да изберем най-добрия човек, но на него и през ум не му минава да се кандидатира.<br /><br />&bdquo;Съжалявам, ако съм бил разбран неправилно и нека да бъда извинен от близките, както и от всички, които са се почувствали засегнати.&rdquo; Това са думите на премиера Бойко Борисов след радостната препоръка да бъде нахранено с три-четири пържолки кучето, което намери тялото на убитата Мирослава от Перник. Да оставим това, че той не каза &bdquo;тялото&rdquo;, а &bdquo;трупа&rdquo;&nbsp; &ndash; усетът коя от тези две думи да избереш предполага чувствителност, която не е дадена всекиму. Да оставим и това, че дори когато се извинява, премиерът всъщност заповядва&nbsp;&nbsp; &ndash; &bdquo;нека да бъда извинен&rdquo;. Не &bdquo;моля&rdquo;, а &bdquo;нека&rdquo;. Премиерът обаче съжалява. Не за това, което е казал, а за това, че е бил неправилно разбран. Цялата работа е малко като във вица, в който психолог се жалва на колега: &bdquo;Днес имах невероятно потвърждение на теорията на Фройд за неволните грешки на езика. Исках да кажа &bdquo;подай ми захарта, скъпа&rdquo;, а се получи &bdquo;провали ми живота, кучко такава!&rdquo;<br /><br />Борисов е точно това, което е имал предвид Гручо Маркс, когато е казал: &bdquo;Тайната на живота се крие в искреността и честността &ndash; можете ли да ги имитирате, смятайте, че сте се справили.&rdquo; Да бъде разбран премиерът Бойко Борисов само изглежда лесно. Това не е Георги Първанов, чиято оразмерена до милиметър усмивка и подгрята до точно определен градус тържественост те кара да подозираш, че зад думите му има втори, трети, десети план. Дори да говори точно това, което мисли и чувства, Георги Първанов винаги ще бъде заподозрян. При Борисов е точно обратното, той&nbsp; винаги говори с включено лице, приказва с удивителни и изрича думите така, като че ли са написани с курсив. И по тази причина изглежда прозрачен до сърцевината. Само че, като всеки останал човек, и той не е. От външното поведение на човек до намиращата се в сърцевината мотивация има много люспи. Борисов е възприеман от много хора със симпатия точно защото те си мислят, че са допуснати до тази сърцевина: &bdquo;Ето го искрения човек, непритворния, незатрудняващия да бъде разгадаван. Той например сам си казва, че ако БСП го били оставили да си работи като главен секретар на МВР, и досега е щял доволен да марширува на плаца и да не им се пречка &ndash; какво повече от това може да признае човек?&rdquo; Така изглеждат нещата от пръв поглед.<br /><br />Има една група добре тренирани хора, които виждат Бойко Борисов от втори поглед. Това са сливенските журналисти. В подължение на осем години журналистическата колегия в този град е присъствала всеки понеделник от 10 до 11 часа на психотерапевтичните сеанси на бившия кмет Йордан Лечков. За приличие те бяха наричани брифинги. Брифингът се състоеше в това, че в 10 часа Йордан Лечков започваше да говори за себе си, за другите, той срещу другите, другите срещу него и т.н. до 11 ч. Всеки понеделник в продължение на осем години.&nbsp; Бойко Борисов го прави малко по-разхвърляно &ndash; по&nbsp; малко във всеки телевизионен канал, по всяко време на денонощието. Но иначе монолозите на двамата си приличат като две нощни шкафчета от един спален комплект. И понеже са с няколко обиколки напред от колегите си от други градове, сливенските журналисти тези дни направиха прогнозата, че репликата с пържолките няма да е последната изцепка. Това вече е играно в Сливен &ndash; чувството за неуспех на премиера ще расте, а заедно с него тревожността, агресията и съответно арогантността.<br /><br />Две години и половина след спечелването на парламентарните избори в едно от коледните си интервюта Бойко Борисов обясни, че е бил принуден да стане премиер, защото БСП са му отнели любимото занимание да бъде главен секретар на МВР. Долу-горе толкова време след като стана кмет на Сливен Йордан Лечков обясни, че е решил да се захване с цялата тази работа една нощ, когато ченгетата дошли в дискотеката му да се заяждат за шума по сигнал на граждани и от заяждане на заяждане го отвели в полицията. Такива изявления се възприемат като откровеност, но повече приличат на нещо съвсем друго. За да го разберем, налага се да си припомним какво е защитен механизъм.<br /><br />Властта привлича хора със силно его. Силното его е толкова ненаситно, така неутолимо, че може да се засити само с нещо недвусмислено като властта. Егото е вътрешна сила. Върху нея обаче противодейства външната сила на суперегото &ndash; то се състои от &bdquo;всички норми на поведение, табута, ограничения, които регулират поведението, то е социалната компонента от човешкото поведение и изпълнява основно рестриктивни функции&rdquo;. Зигмунд Фройд го е казал сложно, а всъщност е просто. Нечие его силно копнее за власт, а отвън натискът говори: не се ли виждаш, че не ставаш за това, не си учил достатъчно, закъде си тръгнал с една прочетена книга, я си играй футбола&hellip; Между вътрешното желание и външните ограничения се нагнетява такова напрежение, че човек ще гръмне, ако не го преформулира . Начините, по които го прави, се наричат, защитни механизми. Много от нещата, които виждаме и чуваме в политиката, са именно защитни механизми.<br /><br />В мига, в който се уплаши, че се е захванало с нещо наистина не по силите му, егото може да преведе в действие защитният механизъм &bdquo;рационализация&rdquo;. Тоест да си потърси&nbsp; смислено обяснение на постъпката си. &bdquo;Ако БСП не бяха ме принудили, нямаше да го направя, щях да си марширувам по плаца.&rdquo; &bdquo; Ако полицаите не бяха се заяли тогава с мен, нямаше да искам да им покажа какво мога.&rdquo;&nbsp; Така вината е прехвърлена, намерен е смисъл в безсмислието, парата е изпусната.<br /><br />Сред защитните механизми на премиера Бойко Борисов номер 1 е свръхкомпенсацията. Да компенсираш означава да усвояваш неща, в които се чувстваш малоценен &ndash; това впрочем се очаква от всеки на ръководна позиция. Да свърхкомпенсираш означава да ставаш все по-добър в това, в което вече си добър. Бойко Борисов, в пълен разрез с поста, който заема, не компенсира, не става по-добър в това, което не може: &bdquo;С английския го докарах до под кривата круша&rdquo;. Но затова пък хвърля все повече усилия в свръхкомпенсирането, в надграждането на собственото си можене: &bdquo;Аз съм си най-добър футболист.&rdquo; Оттук и комично-драматичното разминаване&nbsp; &ndash; ако един спортен типаж е влязъл в политиката, от него се очаква да става все по-добър в политиката, а не в спорта. Оттук и все по-голямото фокусиране на премиера върху футбола &ndash; колкото повече расте чувството му за неуспех като премиер, толкова повече ще има нужда да си набавя чувство за успех от футбола.<br /><br />Властта е прелъстителка, която само се преструва, че се отдава на силните. Тя остава най-дълго в обятията на слабите, които искат да изглеждат силни. Колкото по-дълбоки са тайните гънки в душата на човека, толкова по-големи са шансовете му пред прелъстителката. Колкото по-малко подходящи за изричане на глас са думите, които човек си мисли, докато се гледа в огледалото, толкова по-голяма е съблазънта да си вземе лице назаем от властта.<br /><br />Всички известни личности във властта са хора със сложни проблеми и потайни мотивации. Въпросът оттук нататък е как се справят с напрежението между вътрешното его и външния натиск. То е ясно, че със защитни механизми, но с какви?&nbsp; Големият проблем на Бойко Борисов е, че защитните механизми, които се включват при него, не са тези, които се очаква да избере личност с неговата позиция. Това му носи все повече симпатии и все по-малко авторитет. Да вземем случая с &bdquo;три-четири телешки пържолки за кучето&rdquo;.<br /><br />Ако гледаме на Борисов като на премиер, тези думи плюс нахилена физиономия са възможно най-неадекватната реакция при откриването на тялото на убито момиче и те заслужено предизвикаха буря от омерзение и гняв. Ако обаче се погледне на Борисов като на човек с огромен сблъсък между собственото му его и публичния външен натиск, ако се прибави в сметката увеличаващото му се чувство за неуспех и огромната тревожност от този неуспех, нещата изглеждат така: включил се е защитният механизъм &bdquo;регресия&rdquo;.&nbsp; Фройд: &bdquo;Понятието за регресия приема, че когато е изправен пред конфликт, стрес и особено фрустрация, човек може да се върне към по-ранен етап от живота, в който е имал сигурност, както и&nbsp; за да получи удовлетворение от обект (или човек), може да се върне към този обект/човек.&rdquo;<br /><br />Регресия &ndash; приютяване в спокойните времена на кучкарството, завръщане към обект на преданост и обич: &bdquo;Като кучкар знам, че пържолите са най-добрата награда за кучето.&rdquo; В деня, в който получава генералско звание, по собственото му признание, Борисов отива в Банкя и храни кучетата с хубави пържоли, да разберат как храни генерал. Ето ви тема за дисертация, последователи на Фройд: &bdquo;Кучетата като обект на регресия, при които можеш да бъдеш толкова слаб, че да се скриеш, и толкова силен, че да се похвалиш.&rdquo; А съща така и тема за социални антрополози: &bdquo;Как кучето, като символ в митологията на злото, което може да победи още по-голямото зло, премина в политиката.&rdquo;<br /><br />Всички тези процеси се движат от мотивацията, за която казахме, че е скрита в сърцевината, а ние сме на много люспи разстояние от нея. Ако се върнем към аналогията с Йордан Лечков, неговата мотивация бяха парите. Правилото, че човек полага големи усилия да скрие истинските си мотиви, при него се изразяваше в това, че не получаваше заплата. Мотивацията обикновено е кодирана в това, с което кокетираш. &bdquo;Аз пътувам с лична кола &ndash; повтаряше Лечков, &ndash;&nbsp; аз не ползвам командировъчни, аз съм дал лични пари за общината&hellip;&rdquo; За най-тайното&nbsp; намерение обикновено се говори като за лишение. Борисов очевидно не е мотивиран от парите. Неговото кокетиране, неговото споделяно с публиката лишение е самотата. &bdquo;Стоя сам като куче&rdquo;. Заради кого &ndash; пак заради кучетата. &bdquo;Кучетата ми са страхотни, но са като българите &ndash; трябва да се държат здраво.&rdquo; Самотата като мисия, самотата като вик. Хората, които влизат във властта, понякога успяват да нахранят егото, но никога сърцето.<br /><br />Премиерът Бойко Борисов поиска при извинението си да бъде разбран правилно. Опитах се с помощта на психология. Щеше да е наистина лошо, ако се налагаше да е с помощта на психиатрията.<br /><br /><em>Коментарът е публикуван в сп. &bdquo;Тема&rdquo; и в сайта <a title="http://www.reduta.bg/?p=2485" href="http://www.reduta.bg/?p=2485">reduta.bg.</a><br /></em></p>