Вигенин: Най-чувствителният проблем между Скопие и София е историята

<p>&nbsp;&bdquo;Връщането на България като активен фактор в политиката в Югоизточна Европа бе основен приоритет в работата на Външно министерство през тази година. &ndash; казва министър Вигенин, запитан за промените на българската външна политика през 2013г. &nbsp;&ndash; Скорошните ми визити до столиците на съседните страни и срещите ми с представители на техните правителства са</p> <p><strong>доказателство за нашите намерения за активизиране на българската дипломация. </strong></p> <p>Надявам се тази тенденция да намери ново поле за развитие по време на започващото от първи януари догодина българско председателство на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество.&ldquo;</p> <p>Кристиян Вигенин коментира причината за това да отложи посещението си Великобритания така: &bdquo;Ако не беше Европейската комисия, британските предложения за налагане на ограничения върху свободното придвижване на български граждани щяха да бъдат още по-крайни. Преценихме с британската страна, че планираното ми посещение в края на годината ще се изгуби в шума около отпадането на ограниченията за наемане на български граждани на британския трудов пазар. Отложихме визитата за януари, когато се надявам в Лондон да има по-голяма чуваемост за българските послания. Ще използваме всички възможности, за да защитим българските интереси.&ldquo;</p> <p>По думите на Вигенин фундаменталният въпрос, който стои между България и Македония, са продължаващите преговори за подписване на договор за добросъседство, приятелство и сътрудничество. &bdquo;На македонската страна сме дали ясно да се разбере, че без такъв договор България няма да даде зелена светлина за започване на</p> <p><strong>преговорите между Скопие и Брюксел за членството на Македония в Европейския съюз. </strong></p> <p>Навремето поставих под съмнение българската позиция, когато след няколко години безрезервна подкрепа за начало на преговори за членство, внезапно София промени мнението си и поиска първо подписването на договор за добросъседство. Такъв договор обаче е необходим, но подписването му не е предстоящо&ldquo;, къзва външният министър и обяснява:&nbsp; &bdquo;Причините за това са три, като по-лесно решим е проблемът за формулата за езиците, на които договорът ще бъде подписан. Нашата позиция е, че намерената в Декларацията на министър-председателите от 1999-та формула за официалните езици, според конституциите на двете страни, е работеща и няма причини тя да бъде ревизирана. Този подход е използван досега при подписването на около 60 споразумения между София и Скопие. Друг проблем е настояването ни македонската страна да се ангажира с текст в договора за добросъседство, че конституцията на Македония, която задължава държавата да се грижи за &quot;македонските&quot; малцинства, не е предпоставка за намеса във вътрешните работи на България. Подобна формулировка има във Временното споразумение между Република Македония и Гърция и тя определено е от ключово значение и за България. Най-чувствителният проблем пред договора за добросъседство е свързан с историята.</p> <p><strong>Българската страна предлага създаването на съвместна комисия по историческите въпроси,</strong></p> <p>която да потърси общоприета интерпретация на събития от общата история на двете съседни държави. Предлагаме и двустранни ангажименти при отбелязването на общи и за двете страни паметни събития от историята.&ldquo;</p> <p>Дали скорошната реч на турския премиер премиер Ердоган в град Кешан и казаното от него по отношение на съседите на Турция ще се отразят на българо-турските отношения и подкрепата на България за турското еврочленство? Според Кристиан Вигенин: българското външно министерство е реагирало достатъчно сдържано, но ясно на думите на турския премиер. &bdquo;В същото време не бива да преувеличаваме значението на подобен тип говорене. Трябва да съдим Турция не по думите, а по делата. По време на визитата ми в Анкара през октомври турската страна прояви разбиране по редица наши проблеми, в това число и по бежанския въпрос. Всичко, за което се договорихме тогава, се случи или вече се случва.</p> <p><strong>Нашата бдителност към казваното от най-високата трибуна в югоизточната ни съседка остава, </strong></p> <p>но не бива да се изражда в проява на мнителност&ldquo;, анализира Кристиан Вигенин.&nbsp;<span style="line-height:1.6em">На въпрос защо се стигна до компрометиращите кадри от бежанските лагери по българо-турската граница, които не допринесоха за добрия имидж на България, Вигенин отговаря: &bdquo;Над единайсет хиляди бежанци са много голям проблем, още повече, че до средата на август броят им се увеличаваше плавно в рамките на 500-600 души месечно. Този брой започна рязко да расте и България просто не беше подготвена за това. Изведнъж се озовахме в положение, когато центровете за настаняване на имигранти вече бяха препълнени. Но сега вече можем да кажем, че кризата е овладяна и това дава възможност да подобрим условията за живот на бежанците. Не се гордеем със сегашните условия, но аз лично се интересувам от скоростта, с която те се променят. Мога да ви уверя, че&nbsp;</span><span style="line-height:1.6em">много скоро няма да има такива гледки, каквито имаше в репортажите за бежанците&nbsp;</span><span style="line-height:1.6em">през последните седмици.&ldquo;</span></p>