- 10 Sep 2020
- 21
- 7
Агентурната принадлежност към ДС на 11 български митрополити беше добър повод за обществен дебат. Въпреки широкото обговаряне на темата обаче дебатът протича плоско. Лишен от емоции и от ясни позиции. Сякаш в едно се смесват отблъскващото разбиране, че част от агентурата на ДС се е развивала и е укрепвала за сметка на Църквата и усещането, че в тоталитарната държава е било невъзможно дори БПЦ да се запази като територия свободна от комунизъм.
<p> </p>
<p>Въпросът, след като тоталитарната държава е била навсякъде, дори в личния живот на хората, можеше ли БПЦ да остане извън агентурните и доноснически мрежи, разбира се, е важен. Получи се смесица от чувство на разбиране и чувство на възмущение.</p>
<p>Все пак фактите са ясни и еднозначни, но възмущението, което всеки човек или мирянин ще изпита е лично преживяване. Ето защо срещу митрополитите доносници едва ли ще се оформи сериозен „народен отпор“. Ясни позиции срещу неканоничните им дела вероятно няма да се формират и няма да се появи публично подкрепено искане за техните оставки. Очевидно такова е и очакването на агентите от висшия клир или поне за това говори поведението им.</p>
<p>Реакциите им макар и публични остават тайнствени. Някои от митрополитите се прикриха зад канона и казаха, че са се покаяли за делата си пред Бог. Други цитираха християнски текстове, а митрополит Кирил направо заяви, че не е бил доносник и че съвестта му е чиста. </p>
<p>Поведението на висшите църковници след осветяването им като сътрудници на ДС обаче е показателно за техните нагласи и мислене. И сега, както и когато са били вербувани, те се опитват да отговорят на очакванията по най-безболезнения за тях начин. И сега, както и преди те се борят по-скоро за статута, отколкото за вярата си. Използването на канона и християнската реторика за отричане или оправдание е необяснимо. Защото християнството не предполага оправдание, а покаяние.</p>
<p>При вербуването си тези хора са търсили начин да отговорят на очакванията на ДС към тях, използвайки за прикритие канона и християнските ценности. Днес те се опитват да отговорят на очакванията на миряните относно агентурното си минало като отново използват същото прикритие. Стремежът да бъде обяснявана една нехристиянска позиция с християнско говорене води до израждане на ролята на архиереите в църквата и сред хората.</p>
<p>Можем да попитаме, защо Владиците не използваха християнските принципи при вербовката си в ДС като мотив да откажат сътрудничество на една система насочена директно срещу Бога и Църквата. И тогава, и днес обаче митрополитете не са искали и не искат да поемат рискове.<br />Убеждаването на миряните, че нищо не се е случило, е най-безболезнененият изход за владиците, които са сътрудничили на ДС. По тази логика миряните трябва да бъдат единни в убежденито си, че владицитие им са невинни и да преживяват поединично възмущението си.</p>
<p>Позициите „Това, че митрополититие са от ДС, е нормално“ и „Нищо не се е случило“ не са християнски.</p>
<p>Защото християнството е ориентирано към търсене на истината, обединение на ценностно основание и единение между хората в следването на пътя към Христа.</p>
<p>Всичко това едновременно бившите служители на ДС в Църквата със сигурност не могат да правят. Единствената им възможност сега е да се покаят и да търсят личното си духовно спасение. Но те очевидно не желаят да направят това пред макар и спокойните миряни, понасящи стоически нехристиянските дела на своите духовни водачи.</p>
<p>При непокаяние 11-те митрополити не биха могли да изпълняват служебните си задължения пред Църквата и миряните. Става дума не за формално изпълнение, а за съдържателно и истински вдъхновено от Христа служение в търсене на истината, в името на праведността и възвисяването. Засега висшите духовници предпочитат да се оправдават. А някои направо лъжат.</p>
<p>Църквата може да е полезна на хората само когато е истински независима. Само тогава тя може да е действителен последовател на Светото писание и Христовите закони. Според Християнството истината е в Христа и тя не може да бъде търсена извън Него. От момента, в който настоящите висши духовници са приели друго служене, извън лоното на църквата и в разрез с Божиите заповеди това за тях вече не е така. Убеждавайки хората в своята невинност, църковните сътрудници на ДС всъщност се опитват да обединят миряните около една неистина. Сътрудничеството на ДС няма как да представлява невинност особено от християнска и църковна гледна точка.</p>
<p>И досега БПЦ нямаше адекватно отношение към комунистическия режим в България. Тя нито осъди червения терор върху Църквата, нито разказа за жертвите си, паднали през половинвековния атеистичен режим. </p>
<p>Вместо това митрополитът от ДС Калиник оправда сътрудничеството си към репресивния апарат на комунистическата държава, като каза, че всяка власт била от Бога.</p>
<p>Едва ли отварянето на досиетата на ДС може да се разбира като изпитание, изпратено от Бог на сътрудничилите митрополити. Изпитанието за тях е било, когато офицерите от ДС са ги вербували в името на „народната власт“. Днес пред изпитание са поставени Църквата и миряните. Защото занапред свещеници и миряни ще трябва да търсят истината, да се обединяват в името Христово и да се опитват да вървят по пътя към Бога без истинска подкрепа от голяма част от духовните си водачи. За щастие Бог е дарил хората с разум. И в църквата, и сред миряните винаги ще има хора, знаещи как най-правилно да използват този Божи дар. На тях можем и трябва да се надяваме.</p>
![Президентът се позиционира като основно "острие" на ГЕРБ](https://glasove.com/media/2020/09/10/40076/400x225.jpg?_=1644539441 "Президентът се позиционира като основно "острие" на ГЕРБ")
