- 10 Sep 2020
- 22
- 7
Новините за Унгария са лоши. Има опасност тя да стане първата държава от Европейския съюз, на която ще бъдат наложени санкции по новото законодателство за икономическото управление. Орбан се провали с “неортодоксалните мерки” в икономическата си политика и не успя да овладее бюджетния дефицит. Въпреки отпуснатите милиарди финансова помощ преди 4 години, Унгария отново е изправена пред фалит. Ако не се стигне до ново споразумение с МВФ, страната ще рухне. В допълнение се очаква и становището на Европейската комисия за съвместимостта на новоприетата конституция и произтичащия от нея основен пакет закони с европейското законодателство. А то може да разрази и политическа криза, от която трудно ще се излезе, защото опозицията е слаба и фрагментирана.
<p> </p>
<p>Визията на Орбан за развитието на Унгария предизвиква реакции, вариращи от “Осанна” до “Разпни го”. Много унгарци се питат защо той се стреми да изолира държавата, защо правителството всява страх от Запада, защо внушава, че целият останал свят е лош и Унгария трябва да се защити, спасявайки се самостоятелно. Дали това изобщо би било възможно да се случи в настоящата ситуация, е тема на отделен анализ, но тези внушения връщат държавата назад в развитието й, като я противопоставят на европейските институции и изобщо на идеята за обединена Европа.</p>
<p>За това обаче вината не е само на правителството. Съвсем не са малко унгарците, които споделят антиевропейските настроения. Един от “моторите” на протестите срещу правителството на Орбан – Янош Кулка, обяснява пред “Тагесцайтунг”, че унгарското общество е силно поляризирано и фрустрирано, защото не е преосмислило хаотичното си минало и следователно не може да се освободи от него. Повечето хора имат в семействата си или комунистически партийни функционери, или роднини, убити в Аушвиц. Почти няма семейство, което от 20-те години на миналия век до 1956 г. да не е преживяло период на репресии.</p>
<p>След демократичните промени политиците и интелектуалците в Унгария влизат в окопна война, основана на историческа неприязън. Всеки вижда в другия врага, мрази го заради това, което е изстрадало семейството му, обвинява го в екстремизъм, като от своя страна проявява същите екстремистки пориви. Християнконсерваторите обединяват социалистите и ляволибералните интелектуалци, произлезли от техните среди, под общото клише “комунистически агенти”. Социалистите пък квалифицират всички консервативни като “националпопулисти и фашисти”, изхождайки от ерата на регента диктатор Миклош Хорти. И нито една от страните не приема страданията и жертвите на другата. Това личи особено, когато от политици или интелектуалци се поиска да сравнят или – не дай Боже – да приравнят националсоциализма с комунизма. Според едната група няма друг геноцид с мащаба на холокоста и той не може да бъде сравняван с никакви други геноциди. Според другата гледна точка, ако жертвите на холокоста се приемат като жертви на фашизма, те спокойно могат да бъдат сравнявани с жертвите на комунизма. Разбира се, че тези спорове са оправдани – жертвите и на двата режима не са получили възмездие, престъпниците не са наказани. Затова чувството за несправедливост е яростно и води до задънена улица.</p>
<p>Тази трайна нетолерантност към “другия” прави преосмислянето на миналото невъзможно. Резултатът е, че в началото на ХХІ век се засилват реваншистките стремежи, антисемитизмът и ксенофобията придобиват плашещи измерения.</p>
<p>В края на 2011 г. Изследователският институт “Политикъл Капитал” със седалище в Будапеща публикува свое изследване, според което одобрението на крайнодесни позиции и политики сред унгарското население над 15 годишна възраст за периода от 2002 до 2009 г. е скочило от 10 на 21%, т.е. повече от два пъти. Това в международен план е прецедент. Според индекса за радикализъм Унгария е на пето място от 33 изследвани държави. Радикализирането се изразява конкретно в антисемитски конспиративни теории и антициганизъм. Шокиращото, макар и очаквано, е, че 79% от привържениците на крайно дясната партия “Йоббик” смятат, че престъпността при циганите е генетично заложена, с други думи, непоправима. Широкото разпространение на расистки възгледи в обществото, обаче, личи от позициите на симпатизантите на другите големи партии – 61% от подкрепящите Социалистическата партия и 60% от привържениците на “Фидес” също споделят горното мнение за циганите! <br /><br />Антисемитски и ксенофобски настроения в Унгария е имало винаги. По време на комунизма темата за холокоста е табу. На унгарците е внушено, че съвестта им е чиста – те спокойно могат да казват, че нямат нищо общо с това. Но холокостът не е дело само на германците.</p>
<p>Унгарското правителство депортира през 1941 г. 19 000 евреи без унгарско гражданство, бежанци от окупираните от Германия страни, до германската окупационна зона в СССР. До влизането на германските войски в Унгария през март 1944 г. евреите с унгарско гражданство са в относителна безопасност. След това обаче се подготвя план и за тяхното депортиране. Негов “автор” е Адолф Айхман в съучастие с унгарските държавните секретари Ласло Баки и Ласло Ендре. Необходимите за целта на операцията наредби са внесени от вътрешния министър Андор Ярош, а регентът Хорти е дал свобода на правителството да се разпорежда по въпроса. По време на процеса срещу Айхман в Израел през 1960 г. той свидетелства, че хората му били стъписани от жестокостта на унгарската жандармерия при извършването на депортирането на унгарските евреи. Няма да се впускам в повече подробности, само ще кажа, че близо 450 000 евреи са депортирани до края на юли 1944 г., а след идването на власт на Ференц Салаши с неговата крайно дясна (определяна и като фашистка) Партия на кръстосаните стрели са депортирани още 50 000 евреи и са разстреляни неизвестно колко хиляди на брега на Дунав в Будапеща.<br /><br />Пред тези ужасяващи факти никой не трябва да си затваря очите. Крайно време е да бъде признато, че е имало немалко унгарци, които са колаборирали – единствено това ще помогне на младите поколения да предотвратят засилването на ксенофобските настроения. Виктор Орбан може и да не се превърне в националпопулист, както предрича евродепутатът Даниел Кон-Бендит. Но именно Орбан допуска крайнодясната партия “Йоббик”, която има 47 депутати, да използва езика на омразата в парламента без никакви последствия. Представителите на “Йоббик” правят откровено антисемитски изказвания, насъскват срещу циганите и мечтаят за Велика Унгария. Те подкрепят с две ръце всички националистически законодателни предложения на “Фидес”. Вярно е, че крайнодесни партии има и другаде в Европа, но се правят всячески опити те да бъдат маргинализирани. Докато в Унгария гласът на дясноекстремисткото малцинство твърде силно се чува в политическия дискурс. Поне за момента.</p>
<p>Известният пианист Андраш Шиф казва, че по причина на езиковата изолация светът не разбира какво всъщност се случва в Унгария. В парламента се говорят скандални неща без всякакво притеснение, защото се смята, че в чужбина няма кой да ги разбере. Шиф е убеден, че без езиковата бариера европейските институции отдавна биха реагирали и възмущението би било огромно. Той припомня как 14 държави, членки на ЕС, изолират Австрия, когато Хайдеровата Партия на свободата влиза във властта само с 20%. А Орбан има мнозинство от две трети. Според Шиф проблемът с управлението на това правителство не е само в новата конституция и в останалите нови закони, а в общата нагласа, в насъскването на обществото срещу евреи, цигани и всичко чуждо. И припомня думите на Орбан, казани на националния празник през март миналата година: “През 1848 г. ние забранихме на Хабсбургите да ни диктуват правилата. По-късно не търпяхме и Москва да ни диктува. А сега няма да допуснем, Брюксел да ни казва какво да правим”. По времето на това изказване Унгария председателства същия този ЕС, срещу който премиерът открито се противопоставя…</p>
<p>За да не звучат твърденията на Шиф за скандалния език на омразата, използван от унгарските политици, ще дам конкретен пример, цитиран другаде. Ето какво казва евродепутатът Тамаш Дойч за политическия си противник Ференц Дюрчани публично: “Съществуват коварни луди, съществуват отвратителни сперматозоиди, противна гнилоч и там някъде е и Ференц Дюрчани. Този жалък белтъчен отпадък – дано веднъж завинаги се завре отново на майка си в …”. Дойч е произнесъл думата, която тук спестявам.</p>
<p>Този биологизиран език се използва и в медиите – черно на бяло. И не само че не е санкциониран, а е насърчаван… и награждаван. Известният с антисемитските и антициганските си възгледи журналист Жолт Байер, който е сред създателите на “Фидес”, приятел на премиера Орбан и колумнист в официоза “Magyar Hírlap”, използва същия речник в статиите си. Жалбите срещу него остават без последствия, независимо от новия медиен закон, чиято официална цел беше именно да бъде инструмент за ограничаване на езика на омразата.</p>
<p>Дори напротив, през 2011 г. Жолт Байер получи журналистическа награда от местното областно управление на “Фидес” в Ноград.</p>
<p>Не е възможно да има здрава демокрация в страна, в която политици и журналисти използват и толерират такъв език и се наричат фашисти, расисти, комунисти и евреи. Недопустимо е подобно демонизиране на опонента чрез използване на подобни страховити квалификации.</p>
<p>Унгарската демокрация, вместо да създаде политическа култура, създаде култура на омразата, пораждаща огромно обществено напрежение.</p>
<p>Лепенето на етикети произтича от максимата “който не е с нас, е против нас”. Резултатът е, че не делата на хората определят като какви ще бъдат квалифицирани, а обратното – лепнатият етикет определя дали делата им се оценяват като положителни или отрицателни. Това има много пагубни последствия, както виждаме. Ако някой се изкаже против Орбановата политика, моментално го обявяват за “юдео-болшевик” “ляв”, “социалист” и пр.</p>
<p>Това се случва включително и у нас. “Вижте кои защитават протестиращите! Това са левите, ПЕС, Станишев. Следователно Орбан е готин, той е антикомунист”, пише по форумите. От другия лагер крещят “Диктатура, Чавес Орбан, унгарският Путин”. И толкова. Не се стига дори до изслушване на някакви аргументи, те са излишни, щом вече има лепнати етикети. Такива несмислени реакции показват, че в разбиранията на много хора понятията “ляво” и “дясно” вече са тотално изпразнени от съдържание, зад тях не стоят нито познания, нито очакване за конкретни политики. За антикомунистите единственото проявление на лявото е комунизмът, и то в сталинския му вариант, а за левите консервативното става все по-близко до национализма и фашизма.</p>
<p>Затова Европа трябва да се замисли кои точно европейски ценности са по-ценни – финансовите или духовните.<br /><br /><br /></p>
![Президентът се позиционира като основно "острие" на ГЕРБ](https://glasove.com/media/2020/09/10/40076/400x225.jpg?_=1644539441 "Президентът се позиционира като основно "острие" на ГЕРБ")
