- 10 Sep 2020
- 260
- 5
Американският публицист Робърт Оскар Лопес разказва как е бил възпитаван от майки лесбийки и защо смята нормалното семейство за най-важното, което самият той би могъл да даде на своите деца. Изповедта му е публикувана в руското интернет издание „Православие и мир“.
„Преди време един свещеник ми каза нещо, което само година по-рано не бих приел на сериозно. – Така започва разказа си Лопес. – А именно: „Вие се борите срещу властта на злото“. Говореше за участието ми в движението за правото на децата да растат в семейства с майка и баща.“
Редакцията на ГЛАСОВЕ не се ангажира с изразеното мнение, но смята, че и то трябва да бъде чуто
<p>Цял живот съм се пазел от всякакви предразсъдъци. Детските ми години минаха в подчинение на римокатоличеството под формата на „теология на освобождението“, което изповядваше моята майка лесбийка. Непрекъснато</p>
<p><strong>слушах проповедите на свещеници метежници,</strong></p>
<p>участници във въоръжената борба в Централна Америка. За 12 години в училище на север от щата Ню Йорк въпреки заобикалящия ме расизъм открих автентичното многообразие на различни култури.</p>
<p>Точно година след издаването на книгата на Алън Блум „The Closing of the American Mind“ („Блокирането на американската мисъл”) постъпих в един от най-добрите либерални университети в Америка. После постъпих в един от най-добрите либерални колежи в Америка. По онова време само неколцина разбираха, че логическият резултат от разкрепостяването на мисленето ще бъде нравствената слепота. Тук трябва да поясня, че допреди година не ми се беше налагало да размишлявам за понятията „добро“ и „зло“<br />Миналата година направих безпристрастна оценка на общественото движение в защита на лесбийството, педерастията, бисексуалността и травеститството (LGBT) – в сп. „Public Discourse“ Не са много хората, запознати по-добре от мен с това движение и неговите проблеми: от най-ранна детска възраст съм възпитаван от лесбийки, а самият аз се почувствах бисексуален, след като почина майка ми.</p>
<p>Статията ми в „Public Discourse“ от 6 август 2012 г., озаглавена „Как израснах с две майки“, нямаше</p>
<p><strong>нищо общо с религиозното осъждане на хомосексуализма</strong></p>
<p>Напротив, представляваше честен разказ на едно пораснало дете за живота му сред руините на срутващите се либерални утопии. При цялата си любов към майка ми не можех да отрека: това, че тя напусна баща ми, за да заживее с жена – а аз да прекарам почти цялото си детство с тях двете – ми е причинило дълбоки незарастващи рани.<br />За идеолозите на хомосексуализма не беше лесно да ме опровергаят – не им оставаше нищо друго, освен да избълват порой от обиди по мой адрес. Бях написал истината, така че нямаше смисъл да ровят из миналото ми. Не съм имал тайни в личния си живот, никой не беше в състояние да извади на показ нещо компрометиращо и да разруши репутацията ми. И макар в битието си да съм грешал не по-малко от останалите хора, да ме обвини в лицемерие: аз просто приложих на практика</p>
<p><strong>уроците, които съм получил в тъжното си детство.</strong></p>
<p>Когато разбрах, че ще ставам баща, реших, че никога няма да подложа детето си на това, което самият аз съм преживял. Че би било абсурдно да повторя грешката на баща си, който ме остави да прекарам най-важния период от живота си сред криворазбрана свобода, водеща до споменатата вече нравствена слепота.<br />Аз знам какво е да имаш майка лесбийка, какво е родителите ти да се разведат, какво е да останеш сирак. Знам също така какво е да имаш родители хомосексуалисти. И определено знам, че</p>
<p><strong>няма оправдание за хора, които лишават рожбата си от баща или майка</strong></p>
<p>заради екстравагантната мода, наречена „еднополови родители“. По-просто казано – за хора, които използват детето си за своите собствени интереси.<br />Създадох семейство с майката на моята дъщеря, за да я отгледаме заедно. Нямам и грам съмнение, че това е най-важното, което мога да направя за нея.<br />Милиони години еволюция (не говоря за хилядолетията цивилизация) са създавали среда за възпитаването на едно дете под опеката на мъж и жена, врекли се във вярност един на друг – съвсем не на последно място, и сексуална. Давах си сметка, че да поставиш семейството над хомосексуалната политика, далеч не е просто личен въпрос. Става дума за</p>
<p><strong>нравствен императив, който бях длъжен да доведа до знанието</strong></p>
<p>на колкото е възможно повече хора. Защото хомосексуалното лоби изисква от обществото точно обратното: приоритет на сексуалната идеология над любовта към собствените си деца.</p>
<p>Последната година за мен се превърна в безкраен низ от удари. Когато не успяха да предизвикат отстраняването ми от работа въпреки неистовите усилия, които положиха, хомосексуалистите поставиха името ми в специален списък за „журналистическа отговорност“ – наред с други техни противници. Едновременно с това прекратиха достъпа ми до страниците на масовите вестници и списания.<br />После попаднах</p>
<p><strong>във водовъртежа на съдебни и политически баталии:</strong></p>
<p>срещу решението на Върховния съд за отмяна на Акта за защита на семейството и за разрешаване на еднополовите бракове в Калифорния, срещу еднополовите бракове в Минесота, Франция и Англия, тъй както и във връзка със забраната за осиновяване на деца от хомосексуалисти, наложена от Руската Дума. Така двайсетте години, през които полагах усилия да бъда писател, сякаш бяха зачеркнати – накрая се прославих като скандален персонаж в стил „Джери Спрингър“ (известен водещ на скандално тв шоу в САЩ – бел. ред.).<br />Бъркаха с мръсни пръсти в настоящия ми живот, търсеха мои студенти, роднини и колеги –</p>
<p><strong>дано „излезе“ някаква гадост по мой адрес.</strong></p>
<p>Успяха да изровят един от най-старите ми романи и ме направиха на пух и прах, обявявайки ме за най-бездарния писател на всички времена и народи. В нашия лагер в Париж впръскаха сълзотворен газ, в Брюксел ни нападнаха с полицейски кордон, а в Минесота директно ме нарекоха „гнусен”. Писаха жалби, измисляха протести, лееха неописуема злоба и ненавист.<br />Нито един либерал не ме защити. Защитиха ме християните.<br />Когато влязох в политиката – грешен и невеж – се боях, че ще ме отъждествят с вярващите. Представях си, че ако не споменавам Бога (и съответно не мисля за Него), атеистичният либерален свят ще ме чуе и ще се загрижи за правата на най-слабите и уязвимите – децата… Когато във Франция се зароди движението за правата на децата, достигнало милион демонстранти по улиците на Париж, аз вървях редом с лидерите му – отправяйки призиви към света да даде на всяко дете правото да има и баща, и майка: в противовес с</p>
<p><strong>кресливите искания на хомосексуалистите да им се позволи да отглеждат деца.</strong></p>
<p>Лидерите на френското движение в защита на семейството „Manif pour Tous“ („Демонстрация за всички”) се постараха да прекратят използването на религиозни символи. И те като мен си представяха, че всякакви асоциации с християнството ще бъдат във вреда на движението. Тази атеистична автоцензура ги доведе до провал. Социалистическото правителство на президента Франсоа Оланд не обърна никакво внимание на протестите, узакони осиновяването на деца от страна на хомосексуалисти и – въпреки всички предишни обещания, че Франция никога няма да допусне това – въведе проект за снабдяване на лесбийките с консервирана сперма. Сега предстои въвеждането на финансирано от държавата сурогатно майчинство за педерасти.<br />Моето нежелание да се показвам като вярващ, да споменавам Бога, да виждам реалното зло зад активността на нашите противници,</p>
<p><strong>не бе следствие на силата на разума, а израз на слабоволие.</strong></p>
<p>За да се сражаваме с врага, трябва да познаваме лицето му, да си даваме сметка за онзи древен змей, за който се говори в Писанието. Думите в Еклесиаст, че няма нищо ново под слънцето, са адресирани към всички нас. Длъжни сме да ги помним.<br />Подобен е смисълът, който откриваме и във въпроса на Бога към измъчения Йов: „Такава ли е твоята мишца, както на Бога? И можеш ли като Него да загърмиш с глас?”. Да, нашите врагове са по-силни от нас, но не и от Бога. И само ако призовем Него, можем да задържим Америка да не рухне в пропастта, към която я тласкат либералите на Обама.</p>
<p> * * *<br /><em><strong>Наблюдавайки как „еднополовите родители“ завладяват държава след държава, си давам сметка колко прав е бил онзи свещеник. В Еклесиаст това е пророкувано много отдавна, а думите на Бог към Йов и днес звучат актуално. Да, ние се борим срещу силите на злото.</strong></em><br /><em><strong>„Ненавистта, с която се сблъскваме, е болка – каза ми още онзи свещеник. – Хората крещят от болка, защото са погълнати от силите на злото.“</strong></em><br /><em><strong>Възможно ли е постигането на вярно решение без Бога? Независимо дали става дума за добро или зло. Без смелостта да се изправиш срещу злото и да поведеш битка с него? За себе си аз съм отговорил на тези въпроси. Но ми се струва, че всеки е длъжен да направи същото заради самия себе си.</strong></em></p>
<p><strong>Превод от руски език: Елена Дюлгерова</strong></p>
![Президентът се позиционира като основно "острие" на ГЕРБ](https://glasove.com/media/2020/09/10/40076/400x225.jpg?_=1644539441 "Президентът се позиционира като основно "острие" на ГЕРБ")
