- 10 Sep 2020
- 784
- 11
През 90-те години САЩ са изхарчили повече пари за затворите си, отколкото за съдебната система. В България пари за затворите няма. И през 90-те години на миналия век, и през първото десетилетие на новия век държавата не е направила почти нищо за подобряване на условията в местата за лишаване от свобода, да не говорим за ресоциализацията на затворниците. В същото време обаче в системата се въртят много пари. Много пари под масата. Пари за наркотици и секс услуги, пари за телефони и гарантиране на ВИП условия, пари за смяна на режима на осъдения и за условно предсрочно освобождаване, пари за надзиратели и началници... Въпреки множеството скандали, които разтресоха Централния софийски затвор през последните години, въпреки несекващите сигнали за нарушения и корупция, до този момент няма информация за проведена докрай проверка с ясни резултати и последвали дисциплинарни наказания. Липсва и официална реакция от страна на властите. ГЛАСОВЕ ще публикува поредица от материали за фрапиращи нарушения в най-големия български затвор.
<p><strong>Затворникът, който направи ПТП пред Народното събрание</strong></p>
<p>Случаят с Васил Телбизов е стар. От 2006 година. Определят Телбизов като най-големия български сводник. На 30 ноември 2004 г. той е осъден на първа инстанция на 8 години затвор при строг режим. На втора инстанция присъдата е редуцирана от 8 на 5 години, а режимът е променен – от строг в общ. След влизането на присъдата Телбизов е изпратен в затворническото общежитие в Кремиковци. Там той се ползва от привилегиите, давани на т.нар. ВИП затворници – възможност за работа, отпуски, мобилни телефони... През 2006 г. медиите гръмват, че затворникът е заловен в нощно заведение, докато негови приближени му купуват имоти в Пазарджик за над 400 хиляди лева. Малко по-късно в Министерството на правосъдието пристига писмо до тогавашния правосъден министър Георги Петканов, подписано от министъра на вътрешните работи Румен Петков. В писмото си Петков уведомява Петканов, че след проведена оперативна разработка с прилагане на СРС-та служителите на НСБОП са заловили затворник на Софийския затвор, който би трябвало да е в затворническото общежитие в Казичене, но живее денонощно във фургон близо до стадион „Раковски” без надзор и без охрана. В момента на залавянето бопаджиите намират у Телбизов 14 хиляди евро джобни пари. Установено е, че личната карта на затворника е у него. Освен това полицаите констатират, че той разполага с два автомобила – „Ауди 6” и още една италианска кола – които са паркирани на паркинг в близост до фургона. Засечено е, че на еди-коя си дата Телбизов е посетил Стара Загора, след това Бобов дол, Дупница... Едновременно с това става ясно, че той непрекъснато се движи по улиците на София. Всичко това е описано в писмото на Румен Петков до Георги Петканов.</p>
<p>Записано е също така, че на 6 декември 2006 г. в 23,35 часа затворникът Васил Телбизов извършва ПТП със споменатото „Ауди 6” на площад „Народно събрание”. Тогава той извиква едно лице, което има задължението да го надзирава, докато затворникът работи на стадион „Раковски” (там Телбизов се е водил на работа на външен обект), за да поеме вината пред катаджиите. Въпросният човек поема вината и всичко е пито – платено, разказват източниците на ГЛАСОВЕ.</p>
<p>След като получава писмото на Румен Петков, министърът на правосъдието Георги Петканов го изпраща до Главната дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН). Проверката по случая е възложена на бившия главен експерт в сектор „Вътрешна сигурност и комендатура” в ГДИН Иван Тишев. Той трябва да установи има ли виновни длъжностни лица, защо един затворник спи извън затвора и се движи свободно из страната и в София. Тишев установява, че засечените със СРС-та посещения на Телбизов в страната продължават през целия месец ноември до около 20 декември. Той изисква договор, който би узаконил присъствието на затворника на външен работен обект, в случая стадион „Раковски”. Оказва се, че такъв договор с фирмата, която поддържа стадиона и която би трябвало да го е наела на работа, липсва. Проверката установява, че затворникът е изведен от затворническото общежитие абсолютно нелегитимно и без договор. Едва след като се вдига гюрултията около този случай, е оформен договор с дата 27 декември, тоест едва след тази дата Телбизов може да пребивава легитимно на стадиона. Служителите на Румен Петков обаче провеждат оперативната си разработка от началото на ноември до 20 декември, с други думи близо два месеца преди да е сключен въпросният договор.</p>
<p>Проверката на Тишев показва, че има виновни служители. „Знаете ли какво стана – разказва той, – както беше разписана на мое име преписката, така на другия ден бях изпратен в Пазарджик. В момента, в който влизам при началника на затвора, там ми се обажда Митко Димитров, тогава мой колега и служител в ГДИН, и ми казва, че шефът Петър Василев му наредил да вземе моята преписка за Телбизов. Казвам му, че преписката ми е заключена в касата, а аз съм в командировка, в която ме е изпратил именно Петър Василев. Той обаче ми обясни, че ще отвори касата и ще вземе преписката, тъй като министър Петканов очаквал отговор по случая. После Митко Димитров написа, че няма виновни длъжностни лица и толкова. И всичко е заметено под килима, всичко е прикрито”.</p>
<p>Днес Васил Телбизов излежава присъда в Ница за сводничество и канал на жива плът за Франция. Митко Димитров пък смени пенсионирания наскоро Петър Василев като главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”.</p>
<p><strong>Хвърчащи наркотици</strong></p>
<p>Много се говори за широкия и почти безпрепятствен достъп на българските затворници до наркотици. Шефовете на Софийския затвор не отричат този проблем. Бившият директор на затвора Милети Орешарски дори призна след едно безпрецедентното интервю, дадено от затвора за национална телевизия от осъдения за наркотрафик Будимир Куйович, че никога не е отричал проблема с наркотиците, нито факта, че управата на затвора не може да се справи с този проблем.</p>
<p>Обичайният отговор на администрацията е, че няма възможност да блокира достъпа до наркотици, тъй като затворите са огромни институции, има голям човекопоток, има свиждания, влизат стоки, влизат униформени служители, една част от лишените от свобода излизат в отпуск и пр. А след като няма средства, нито достатъчно персонал и апаратура за проверка на влизащите, управата на затвора няма как да се пребори ефективно с този проблем.</p>
<p>Оказва се обаче, че паралелно с тази неравностойна и сякаш предварително изгубена битка, администрацията прави всичко възможно да улесни достъпа на затворниците до наркотици. Показателен е следният случай, отново в Софийския затвор. Преди около два месеца в 11-а група обвиняеми, които се намират в корпуса на затвора, са настанени хората на Златомир Иванов Баретата. До механичния цех на затвора пък, който се намира до самата ограда, са настанени затворниците от втора група. Тези затворници са на лек режим, тъй като им остава малка част от присъдата. Повечето от тях работят в обслужващата сфера на затвора – строители, работници в кухнята и пр. Те нямат мотив да бягат. За тях надзирателите разказват: „Дори да отвориш вратата на някой такъв и да му кажеш – бягай, той няма да мръдне, защото знае, че като го хванат на третия ден, ще лежи и това, което му остава, и новото, за което ще бъде осъден”. Съвсем логично поради тази причина затворниците, които са на такъв режим, биват настанявани в по-външна зона на затвора.</p>
<p>Наш източник от Софийския затвор твърди, че преди около два месеца по решение на ръководството на затвора 11-а група обвиняеми са преместени на мястото на втора група и обратно. Тоест хората, които нямат мотив да бягат и които имат малък остатък от присъдата, са вкарани в корпуса на затвора. На тяхно място, в близост до механичния цех и до оградата на затвора, са изкарани хората на Златко Баретата. Там те имат място за престой на открито. Източниците ни съобщават, че на това място спокойно могат да бъдат хвърляни от съседните високи блокове наркотици и всичко, за което се сетите. „Там, като застанеш на терасата на блока, спокойно си говориш със затворниците. От терасите им хвърлят с прашки или с детски хеликоптери наркотици. Това е организирана престъпна група, която е настанена на място, от което могат да избягат, когато си поискат”. От години се знае, че на това място в затворническия двор непрекъснато се хвърлят топчета с наркотици, картофи с телефони и СИМ карти и пр. Смяната на местата на двете групи е станала с нареждането на затворническата управа.</p>
<p><em>Следва продължение</em></p>
![Президентът се позиционира като основно "острие" на ГЕРБ](https://glasove.com/media/2020/09/10/40076/400x225.jpg?_=1644539441 "Президентът се позиционира като основно "острие" на ГЕРБ")
