Да бъдеш Лили Иванова

&nbsp;&nbsp; Аз съм фен на Лили Иванова! Виждаме се всяка седмица, в петък. Идва вкъщи усмихната и носи за децата кроасани.<br>Тя пее „Ветрове” прекрасно: <br>-&nbsp;&nbsp; &nbsp;Ветрове гонят ме през нощните клади,<br>а косачи раздират без пощада <br>душата ми млада<br>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; ееее… – започва Лили Иванова, докато си събува обувките в коридора.<br>-&nbsp;&nbsp; &nbsp;Какви нощни клади бе, Лили? Какви са тези глупости с косачите? – питам.<br>Лили Иванова ми смига съучастнически.<br>-&nbsp;&nbsp; &nbsp;Виж, пак си изрусих косата! – казва, и започва припева от „Детелини”:<br>-&nbsp;&nbsp; &nbsp;Детелини, детелини, детелини,<br>аз ви търсих по безкрайната земя.<br>Детелини, детелини, детелини,<br>многобройни сте, но само с три листа.<br>-&nbsp;&nbsp; &nbsp;Да знаеш, че е така. На 70 години съм, но и досега не съм намерила четирилистна детелина.<br>Лили Иванова сяда на дивана в хола. Имаме си ритуал: десет минути пием кафе, за да разкажем как е минала седмицата.<br>- Вече имало три книги за Лили Иванова – подмятам аз с известно неудобство.<br>- Карбовски ми харесва, но тоя Гозес е абсолютно перде! Много се ядосах!<br>- Защо, бе, ходи ли у тях?<br>- У Гозес? Аз си имам принципи!<br>Понеже Лили Иванова е наистина ядосана, отклонявам разговора в друга посока:<br>- Кажи сега как мина гастролът ти в Пловдив?<br>- Никакви пари не изкарах. И вече се отказах от халтури. Аз такъв хонорар мога да изкарам и на съседната улица – гордо казва Лили Иванова, след което подкарва и първия куплет от песента „Готови ли сте за любов”:<br>- Цял живот прожектор моя път следи, <br>сянката ми знаят кучета дори, <br>искам да се слея с хорската тълпа, <br>някой да хареса в мен поне жена.<br>-&nbsp;&nbsp; &nbsp;Недей де, Лили! Ти си харесвана жена.! С тази руса коса, с този глас, с тази вълшебна усмивка. И имаш много фенове, които не могат без теб!<br>Изведнъж лицето й просиява. Лили Иванова се отпуска на дивана и кокетно пита:<br>-&nbsp;&nbsp; &nbsp;Нали? След тези 50 години на …<br>