XXI век промени методите за разпространение на информацията, но не и основните принципи на работа на тези, които отговарят за информационното обезпечаване на военните конфликти. Предполагаше се, че наличието на видеокамери във всеки смартфон ще направи по-трудни лъжата и манипулацията, но на практика ги улесни.
Сирийският конфликт, причинил неизличими страдания на милиони хора, стана за западните страни плацдарм за отработването на нови методи за водене на война, в това число и информационна. Но докато при „класическите войни“ ролята на пропагандата в достигането на поставените от командването задачи се оценяваше на 10-20% от положените усилия (основната част от „работата“ все пак вършат войниците), то в съвременните условия информационната компонента може да достигне 90%.
Последната (дано действително да е последна, а не „поредна“) бомбардировка срещу сирийски обекти от страна на американците и техните сателити е ярък пример за това как пропагандистката компонента практически напълно иззе функциите на военната. Нещо повече, с оглед на бъдещото развитие на ситуацията вече не може да се говори за обективна истина, доколкото не съществува единна обективна реалност за САЩ и НАТО от една страна и за всички останали страни (с изключение на Украйна и още няколко други, които искат в НАТО, но не ги приемат).
Как изглежда ситуацията според американската версия?
Кървавият диктатор Башар Асад от години води война срещу собственото си население. Тази война е вътрешен проблем на Сирия и затова намерението на американците не е да свалят Асад. Но има една „червена линия“, която не бива да се прекрачва – употребата на химическо оръжие. Защо? Ами защото просто не бива. САЩ така са решили, а останалите страни от НАТО са съгласни (логично) с тях. Асад е наясно, че са му позволени всякакви злодейства, освен употребата на химическо оръжие, но неговата ненавист към собствения му народ е толкова силна, че той редовно прибягва до използването на същото това химическо оръжие.
Първият случай бе през 2013 година – веднага, след като Барак Обама очерта въпросната „червена линия“. Тогава Дамаск бе спасен от ударите на САЩ, благодарение на инициативата на руския президент Владимир Путин, който убеди Асад да допусне в Сирия представители на Организацията за забрана на химическите оръжия (ОЗХО). Две години по-късно Русия директно се намеси в конфликта и оттогава редовно бомбардира жени и деца в мирните сирийски градове, докато САЩ нанасят точкови удари по позициите на терористите.
Известно време коварният сирийски диктатор сдържаше кръвожадните си инстинкти, но през април 2017 г. не се стърпя и заповяда провеждането на химическа атака срещу град Хан Шейхун. В отговор доблестната американска авиация бомбардира авиобазата Шайрат. Всичките 60 ракети достигнаха целта, а постоянният представител на САЩ в ООН Ники Хейли заяви, че Асад никога вече няма да използва химическо оръжие.
Но и това се оказа малко за чудовището: точно година след бомбардировките Асад с особен цинизъм нареди използването на химическо оръжие в предградието на Дамаск Източна Гута. В отговор Доналд Тръмп се закани да предприеме масирани бомбардировки, включително срещу руски обекти в Сирия, но Пентагонът все пак успя да го вразуми.
По обекти, свързани с производството на химическо оръжие, бяха изстреляни над 100 ракети, като всички те отново достигнаха целите си. Пентагонът определи операцията като „точна, съкрушителна и ефективна“, сходни бяха и оценките на военните ведомства на Франция и Великобритания. Е, сега вече Асад никога няма да посмее да използва химическо оръжие. Да живее световното единство срещу химическите оръжия, позор за отцепниците – Русия, Иран, Сирия и КНДР!
Как изглежда ситуацията според руската версия?
С финансовата, военна и информационна подкрепа на САЩ, Великобритания, Франция, Саудитска Арабия, Турция и редица други страни в Сирия бе предизвикана война срещу законно избраната власт. Различни бунтовнически групировки, част от които използват терористични методи, атакуваха правителствените войски, без да жалят особено и мирното население. Постепенно най-силната групировка, наречена „Ислямска държава“, действаща и на територията на „освободения“ от американците Ирак, установи властта си над значителни територии в двете страни. Групировката успя да създаде своя непризната държава, със собствено законодателство и валута и да развърти успешна търговия с петрол със съседите си, най-вече с Турция. Западните страни формално осъдиха терористичните методи на ИД, но реално не водят кой знае каква борба срещу групировката – нито в Сирия, нито в Ирак.
През септември 2015 г., по молба на президента Асад, руските Въздушно-космически сили се намесиха в конфликта на страната на проправителствената армия. След година Дамаск успя да си върне контрола над Алепо. През 2017 г. групировката ИД бе практически унищожена.
През април 2017 г. в град Хан Шейхун бе извършена химическа атака, организирана най-вероятно от терористични групировки. Без каквото и да било разследване след три дни САЩ нанесоха удари по авиобазата Шайрат. От 59 изстреляни ракети до авиобазата долетяха само 23, унищожавайки шест сирийски самолета. Сериозни щети на авиобазата не бяха нанесени и още на следващия ден сирийската авиация възобнови полетите си.
През април 2018 г. в Източна Гута бе организирана поредната провокация с „химическо оръжие“, по всяка вероятност с участието на Великобритания. И отново, без да дочака резултатите от разследването и без каквито и да било доказателства САЩ извърши акт на агресия срещу суверенната държава. От 100 изстреляни ракети до целите достигнаха едва 30. Не бяха нанесени сериозни щети, а обектите, свързани с разработването на химическо оръжие не са били поразени предвид отсъствието на такива. Повечето страни в света осъдиха удара срещу суверенната държава, извършен без санкцията на ООН.
Съвпадащите базови параметри в тези две картини на света са следните: името на президента на Сирия, седемте години гражданска война, наличието на руски ВКС на територията на републиката, както и фактът на двата удара на САЩ по сирийски обекти. И дотук.
По отношение на причините за войната, причините за поражението на ИД, наличието на оръжия за масово поразяване, ефективността на ударите на САЩ и работата на ПВО на правителствените войски, както и по отношение на легитимността на тези удари, оценките кардинално се разминават.
Докато Вашингтон и Москва, като водещи играчи в световната политика, не успеят да се разберат поне по две-три базови оценки за случващото се, всички намерения на Доналд Тръмп за „помиряване с Русия“ ще си останат единствено добри намерения. Ние не просто говорим на различни езици – нашите представи за света драматично се различават.
Очевидната „слабост“ на американските удари срещу Сирия не би трябвало да е повод за еуфория и хвърляне на шапки. Но Вашингтон разбира от сметки.
Сега на американците им е изгодно да нанасят символични удари и да ги представят като „фантастичен успех“. Но не бива да се забравя, че САЩ имат както възможностите, така и готовността за много по-сериозни удари, както стана във Виетнам.
Затова съвременната война не е просто „виртуална война“, в която печели онзи, който пръв отвори дума за нарушаване на човешките права. За да противостои успешно на САЩ, Русия трябва да съчетае реалната военна мощ с умението да отразява и нанася информационни удари.
Впрочем, ако се съди по истерията, с която САЩ и останалите страни от НАТО реагират на RТ и други руски медии, ние вече сме постигнали това умение. Но много важно е да не бъркаме реалните успехи с успехите на собствената ни пропаганда.
Превод: "Гласове"
Източник: https://vz.ru/world/2018/4/16/918038.html