- 28 Март 2025
- 5909
- 22
Автор: Fréquence Populaire Média
"Еманюел Макрон ни говори за Русия като за екзистенциална заплаха, което просто е нелепо, израз на геополитическа некомпетентност, която бих казал е обичайна за него. Всъщност екзистенциалната заплаха съществува, но тя е у нас, при нас и има много малко години, за да променим посоката... Европа се страхува от мира и особено френските елити. Това е ужасяващо. Представяте ли си? Мирът, връщането към мира, означава връщане в свят, в който трябва да се погрижим за истинските проблеми. За тези хора мирът е мъчително безпокойство. Първо, защото това означава да приемат поражението си - никога не е добре за управляващата класа да бъде победена, това е историческа константа, от това започват революции. Това би могло да ни спаси. Очевидността на западното, европейско и френско поражение, още повече, че изпратихме украинците на сеч, без самите ние да пролеем и капка кръв, всичко това е петно в историята на Франция, в историята на Европа, в историята на Запада. Но това би могло да бъде част от спасителния шок".
В третия епизод от поредицата "Светът според Тод", френският историк, демограф и антрополог Еманюел Тод прави тревожни констатации за социалното, икономическо и политическо състояние на Франция. Опирайки се на книгата си „Класовите борби във Франция през ХХI век“, той дешифрира невидимите разломи: обедняването, държавната криза, нарастващите неравенства, разделението между поколенията, нарастваща детска смъртност и т.н. Еманюел Тод критикува и разединението на елитите, обсебени все повече от Украйна, отколкото от ежедневния живот на французите.
18 март 2025 г.
- Добър ден! Аз съм Диан Лагранж, ангажирана гражданка и ви представям нов епизод от предаването “Светът според Еманюел Тод”, който анализира днешните събития от гледна точка на дългите тенденции. Добър ден, Еманюел Тод!
- Добър ден!
- Днес ще говорим за Франция, на която посветихте книгата, публикувана през 2020 г., “Les Luttes de classes en France au XXIe siècle” (Класовите борби във Франция през ХХI век”). Ще тръгнем от констатациите, които правите в тази книга, и проблемите, които засягат Франция, за да видим къде сме днес. На първо място вие говорите за пауперизацията, спада на жизнения стандарт във Франция. Изобличавате, разбира се, неравенствата в разпределението на доходите между социалните класи, но преди всичко общия спад на жизнения стандарт на всички социални класи спрямо останалия свят, показвайки, че има поколенческо отстъпление. Може ли да изясните повече?
- Първо бих искал да кажа една дума за интереса към този епизод, тъй като предишните два бяха по-скоро за преориентирането на Тръмп и за това, което се случва в Германия. Тук се фокусираме върху Франция, което изглежда малко противоречи на днешната медийна атмосфера, в която всички се вълнуват неуморно от Украйна, от начина, по който Тръмп се опитва да управлява руската победа. А има и допълнителен елемент, който е макронистко-европейското обземане от войнолюбие, не знам как да нарека. И мисля, че с тези апокалиптични визии за Русия, която уж се готвела да нахлуе у нас, докато тя няма нужното население, за да го направи, за мен фокусирането върху Франция е, първо, упражнение по самообладание, но и обяснение за геополитическото поведение. Истината е, че една голяма част от тази обсесия изразява някаква неспособност да погледнем какво се случва тук, а това, което се случва тук, е наближаването на изключително сериозна криза. Това е вид отричане, докато всъщност Еманюел Макрон ни говори за Русия като за екзистенциална заплаха, което просто е нелепо, израз на геополитическа некомпетентност, която бих казал е обичайна за него. Всъщност екзистенциалната заплаха съществува, но тя е у нас, при нас и има много малко години, за да променим посоката и в този смисъл мисля, че това е много важно.
- Стигнахме до ситуация на политическо блокиране с три блока, които са принудени да правят компромиси. В “Класовите борби” говорите за голямата комедия, казвайки, че без суверенитет, тези политически игри са просто театър. Как може според вас Франция да излезе от това безизходно положение?
- Трябва да признаем, че Макрон гарантира спектакъла, все пак той е…
- Голям комедиант.
- Голям комедиант, да, но той е подхранван и от кризите. “Жълтите жилетки” и страхът му донесоха вотът на старите. Ковидът беше друго стряскане, след това войната. Макрон е продукт на вътрешната или външната криза, който активира желанието да не се прави нищо на възрастното население. Но досега успявахме да имаме правителство. А с последното разпускане на Националното събрание получихме липсата на възможно мнозинство. А всъщност няма никаква разлика. Защо няма никаква разлика? Защото Франция няма суверенитет. Правителството, което и да е то, не може да действа, няма инструментите, които биха му позволили да се заеме с истинските проблеми - да реиндустриализира, защото за реиндустриализацията е нужен валутен контрол, контрол върху търговските правила и възможността да стартира мащабни държавни инвестиции в избрани сектори. Протекционизмът, за който си мисля, не е този на Тръмп. Това не е какъв да е протекционизъм и всеобщ конфликт на планетата. Аз съм привърженик на кооперативния и интелигентнен протекционизъм.
- Въпросът е как можем да излезем от това?
- Излизането не може да бъде просто техническо. Чисто техническото излизане би означавало да се отпусне менгемето на европейските принуди, да си върнем по един или друг начин валутния суверенитет или способността за автонони държавни инвестиции, да си върнем възможността да решаваме търговската си политика. Това са технически неща. Ако погледнем вота на социално-професионалните категории, макронизмът представлява на сегашния етап много богатите и старите, въпреки че групата на старите започва да се фрагментира, защото има и бедни стари хора.
Но всъщност няма как да се деблокира ситуацията, докато хората от Национални сбор и от “Непокорната Франция” бъдат във фронтална, решителна опозиция, докато депутатите от “Непокорната Франция” отказват да стиснат ръката на онези от Националния сбор.
- Трябва да работят заедно.
- Не да работят заедно, но да постигнат съгласие за преминаване към пропорционална система. Един пропорционален режим би позволил да се избавим от тази безумна система, в която някаква макронистка групичка контролира избирателната система с толкова малко избиратели днес. Но виждаме, че това не е възможно. Промяната може да започне с идеологическа, културна промяна, с прехода от цяла съвкупност от идеологии, които са фундаментално негативни, т.е. днес да принадлежиш към един лагер, означава да ненавиждаш другите. Да бъдеш европеец днес, означава да мразиш руснаците. Имаме воподад от презрение, държавно-финансовата аристокрация презира всички; образованите дребни буржоа, които се смятат за леви, презират белия пролетариат; белият пролетариат презира децата на имигрантите или имигрантите. Тоест всичко това е в негативността, а национален проект не се прави с негативност. Следователно началото на решението на проблемите е по-сложно, но не струва нищо, то няма да увеличи бремето на дълга. Например, ако французите започнат да мислят позитивно и да обичат страната си, в смисъла на приобщаващ суверенизъм, това няма да струва нищо. Това е движение на сърцето и душата. Но дали е възможно? Това, което искам да се разбере, е, че има екзистенциална заплаха, но която съвсем не е онази, за която говори Макрон. В крайна сметка ще поставя Макрон в екзистенциалната заплаха за Франция, а екзистенциалната заплаха е да живеем в страна, чиято икономика затъва, и която вече не обича себе си, хората вече не се обичат едни други. Съжалявам за този парахристиянски език. Франция е в състояние на всеобщо отричане. Това е страна, която не разбира колко е зле. Дори аз изпитах чувство за неотложност, след като видях нивото на детската смъртност. Казвах си “нещата вървят зле, но все пак не са толкова зле, колкото в Англия”, за мен това е референтната държава. И от тази гледна точка дебатът за пенсиите е напълно учудващ, защото това е дебат за разпределението, докато проблемът е производството. Би трябвало да говорим за производство, но ние говорим за разпределение, защото си мислим, че все още сме богати. Техническото решение на проблема е приобщаващият суверенизъм и концепция за икономиката и обществото, която е едновременно дирижистка и либерална. Отношението към държавата е решаващо. Истинската френска традиция е едновременно либерална и етатистка, т.е. Франция е бордеят на егалитарното нуклеарно семейство в Парижкия басейн, анархистки темперамент и т.н., но също така силно централизирана държава в началото, която е изиграла много важна роля в развитието на страната. Франция е страна, чиято индустриална тъкан на средни и малки предприятия е доста слаба, не само прямо Германия, но и спрямо Италия. Италия устоя по-добре, италианската индустрия има много по-голяма тежест от френската индустрия и това се вижда в италианския износ. В Италия има стопанска дейност, фокусирана върху семейните мрежи, сложните семейни системи, Италия не е толкова индивидуалистка като нас. Силата на френския икономически модел беше държавата плановик и ръководител, силно интервенционистка, но в общество и икономика, които си оставаха много либерални. Очевидно с европейската принуда, лишавайки държавата от нейната способност да ръководи, Франция направи жертва, която Германия не направи, Италия не направи. Хората смятат неолибералната идеология за нещо, което идва отгоре, което е манипулирано от подли банкери и т.н. Но неолиберализмът е в темперамента на цялото население - това е индивидуализмът на младите, които смятат, че са леви, анархията, това също е част от неолибералната победа. Хора, които се смятат за леви, за крайнолеви, са неолиберали, без да го знаят. Ако имах истински религиозен темперамент, щях да се боря за някаква интелектуална и морална реформа. Решенията минават през радикална промяна. Не знаем как ще реагират хората, когато бъде осъзнат крахът, все пак образователното и интелектуално ниво остава високо, населението ни не е неграмотно. Но ние сме в страна, която в момента преживя невъобразимо геополитическо поражение с войната срещу Русия.
- Всъщност това беше следващият ми въпрос. Европа е в пълна паника след избирането на Тръмп и неговото неангажиране с Украйна. Преди няколко години вие критикувахте разширяването на ядреното възпиране, което днес отново се разглежда. Какво мислите за тази войнствена френетичност?
- Всъщност това е едно от нещата, които наистина ме изненадаха. Очевидно бях облекчен, виждайки, че предсказанията, обявени в “Поражението на Запада”, все пак се потвърждават. Защото в момента, в който всички кретени от телевизионните предавания изпадаха в захлас от украинската контраофанзива, аз пишех “поражението на Запада е сигурно”. А сега виждаме, че всички казват “Какво ще каже Путин? Путин ще го приеме ли?”. Това все пак е иронично. Така че поражението на Запада изобщо не беше изненада за мен, но трябва да призная, че формата на поражението малко ме изненада. Тоест бруталността на поведението на Тръмп, за което не знаем до какво ще доведе накрая, но зрелищната бруталност, садизмът на Тръмп спрямо Зеленски, наистина никога не съм си представял подобно нещо. Въпреки че преди това казах, че Тръмп е човекът, който ще трябва да управлява поражението на САЩ. Поражението напълно се осъзнава в кръговете около Тръмп. Високопоставен информатор ми каза, че Джей Ди Ванс смята поражението за нещо напълно ясно и знае, че американците наистина нямат никакво средство за натиск върху руснаците във военно отношение. Това е нормално - тяхната индустрия е на краен предел, те знаят, че руснаците са спечелили.
Идва ми наум нещо невъзпитано, което няма да кажа, но това, което наистина ме изненада, е нарастването на европейското войнолюбие. Все пак това е учудващо. Това, което се случи, е отвратително за украинците, но Европа е континентът, който страда икономически. Руската икономика беше съживена от протекционизъм, наложен отвън, от преориентацията и от подкрепата на света, извън Запада. Америка все още не е пострадала много - тя показа своята неспособност, но европейската икономика беше парализирана. Континентът, който има интерес от края на войната, е Европа. Защото за Европа и по-конкретно за Германия краят на войната означава, че Европа ще постигне мир с руснаците, ще спре да бълнува за идването на руските танкове, ще бъдат подновени доставките на руски газ, ще се върнат нормалните отношения, които не изключват впрочем предпазно превъоръжаване. Аз не съм против превъоръжаването, но не какво да е превъоръжаване. И тук се сблъсквам с нарастващото войнолюбието. Всъщност целият този анализ на Франция на ръба на сгромолясването, с неговата вътрешна екзистенциална заплаха, трябва да ни позволи да разберем какво се случва. Преди казваха “Европа е мир”, след това започнаха да казват “Европа е война”, ще се разширим и след това ще нахлуем икономически в Украйна без армия. Това е идея. Следователно сме във война, но сега Европа се страхува от мира и особено френските елити. Това е ужасяващо. Представяте ли си? Мирът, връщането към мира, означава връщане в свят, в който трябва да се погрижим за истинските проблеми. За тези хора мирът е мъчително безпокойство. Първо, защото това означава да приемат поражението си - никога не е добре за управляващата класа да бъде победена, това е историческа константа, от това започват революции. Това би могло да ни спаси. Очевидността на западното, европейско и френско поражение, още повече, че изпратихме украинците на сеч, без самите ние да пролеем и капка кръв, всичко това е петно в историята на Франция, в историята на Европа, в историята на Запада. Но това би могло да бъде част от спасителния шок…
- В “Класовите борби на ХХI век” вие говорите именно за външния шок, който е по-скоро рухването на еврото.
- Европа днес е нещо прекалено сложно, което вече не живее за положителни проекти, а ни изглежда, че съществува, само когато има голям проблем, който по принцип е зле управляван - от финансовата криза през 2007-2008 г., когато Европа влоши кризата със своето валутно управление; ковидът, а сега всички говорят за превъоръжаване в европейски мащаб. Но Европа вече не е континент на мира, позитивен проект и повишаване на жизнения стандарт, а нещо много сложно за управление на кризите по контрапродуктивен начин. И това е континент, който се страхува от мира. Но продължението не зависи от Франция, за съжаление.
- Завършвате “Класовите борби на ХХI век”, припомняйки моралната легитимност на “жълтите жилетки” срещу водопада от презрение и цинизъм и донякъде френския морален провал, както и необходимостта да се открие чувство на любов към родината, за да бъде постигната сплотеност, може би именно компенсирайки кризата на религията. Това ли е вашата интуиция и днес?
- Радвам се, че ми припомняте този пасаж. Спомням се, че по времето, когато “жълтите жилетки” бяха ужасът на хората по върховете, за хора като мен бяха магически, защото беше толкова очевидно, че хора, изправени пред неизбежността на икономическия крах, бяха намерили в самите себе си сили не само да дойдат в Париж, за да се сбият, но и източник на солидарност…
- На колективна интелигентност.
- На колективна интелигентност, на способност за солидарност, за признаване на другия и за борба, която се корени в положителни чувства. Преди малко говорех за всеобщата негативност на днешното идеологическо нагаждане. Като си помисля за моралността, идваща от обикновените хора - обикновени в най-общ смисъл, аз съм част от обикновените хора - ми идва наум, че този специфичен проблем се влошава заради неморалността по върховете.
Това не ме разтърси толкова, колкото детската смъртност, но назначаването на Ришар Феран за председател на Конституционния съвет наистина ме разтърси. Не казвам, че Ришар Феран е интересен тип, съвсем не. Не казвам, че това, в което беше обвинен или се забърка с правосъдието, е така, но идеята, че тип с такъв “багаж” може да бъде назначен за председател на една от инстанциите за контрол над институциите и фактът, че цялата политическа класа не се разбунтува, че журналистите не се разбунтуваха, за да кажат “не, това е прекалено!”, страна, която е способна да сътвори това, е страна, която е способна да създаде Макрон. Но страна, която приема човек, който разпусна парламента, да назначи подобен тип, има проблем. В едно общество има морално взаимодействие между всички класи, между групите. Аз съм с егалитарен темперамент, обратното на популист, т.е. винаги съм казвал, че има място за елитите, но за елити, които уважават народа. Но тук имаме нещо, което отива още по-далеч - имаме елити, които не уважават най-обикновения морал, които афишират презрението си към добрите обноски. Защо Ришар Феран да не бъде председател на Конституционния съвет? Но нека престанат да занимават всички хора с проблемите на предградията. Искам да кажа, че общество, което дава такъв пример, не може да се възмущава от това, че се продават наркотици в предградията. Тези неща вървят заедно! Това е историческа цялост.
- Явно има големи проблеми с наркотиците и в Националното събрание.
- Не мога да се произнеса, аз самият не съм изпушил и една цигара. Смятам се за дисквалифициран, за да оценявам проблемите на наркоманията. Между другото бях назначен от Симон Вейл в един комисия за размисъл по проблемите на наркоманията, която напуснах, защото се чувствах не на място.
- За да завършим, ще ви предложа един цитат от Симон Вейл, който ме подсети именно за вашата идея за приобщаващ суверенизъм и който казва: “Има само едно лекарство и то е да се даде възможност на хората да обичат и преди всичко да се даде възможност на французите да обичат Франция. Но има един не по-малко енергичен подтик, абсолютно чист и отговарящ напълно на сегашните обстоятелствия, това е състраданието към родината. Има един прославен гарант. Жана д’Арк казваше, че изпитва състрадание към кралство Франция. Но можем да се позовем на безкрайно по-висок авторитет. Чувството на трогателна нежност към нещо красиво, ценно, крехко и нетрайно е много по-пламенно от това на националното величие. Енергията, с която е заредено, е съвършено чиста. Тя е много интензивна. Не е ли човек лесно способен на героизъм, за да защити децата си или възрастните си родители, с които не се свързва никакъв престиж на величие? Можем да обичаме Франция заради славата, която изглежда ѝ осигурява съществуването, разпростряно надлъж и нашир във времето и пространството, или можем да я обичаме като нещо земно, което може да бъде унищожено и чиято стойност е още по-значителна”.
- О, това е вълшебно! Точно това чувствам. Не знам за разпростирането във времето и властта. Има го това измерение. Не мисля, че историята на нациите може да се мисли без негативност. Бях много впечатлен от Адам Фъргюсън, представител на шотландското Просвещение през ХVIII век, който в едно есе за цивилизацията отбелязва, че човешките групи възникват едни срещу други. На практика, френската нация възниква срещу английската, след това се определяме срещу Германия, Европа срещу Русия, но го има този елемент на негативност. Фъргюсън показваше също, че вътрешният морал на групата зависи от конфликта с външните групи - солидарни сме със своите близки. Това измерение на индивидуация, която се извършва срещу другите групи, е нещо, което съществува. Може би това е отживяла концепция и това, от което имаме нужда, в един свят, който няма да бъде толкова способен на война. Тук е голямата европейска лъжа. Имаме население, което ще остане застаряло, дори може вече да се предвиди увеличаване на смъртността за по-големите възрастови групи заради пенсиите, които няма да може да бъдат изплащани, защото няма да има индустриален апарат. Но войната няма да бъде опция. И следователно цялото предизвикателство е действително да се спаси една крехка и застрашена родина, но изхождайки от положителни чувства, с усещането за крехкост и привързаност към своите близки. Мисля, че това е прекрасно и е много хубаво да завършим с положителни чувства. Тази визия на състрадание и привързаност е това, от което имаме нужда. Много ви благодаря.
- Благодаря! До следващия път.
Със съкращения
Превод от френски: Галя Дачкова
Свързани статии: Еманюел Тод: Русия печели войната в Украйна, въпросът е какво прави Западът
Еманюел Тод: Победата на Русия ще върне мира в Европа
Еманюел Тод: Русия печели войната, а Европа колабира
Еманюел Тод: Лъжите за Путин трябва да спрат
Еманюел Тод: Русофобията е опиумът на дребната интелигенция днес
Еманюел Тод: Третата световна война започна
Следвайте "Гласове" в Телеграм и Инстаграм
