- Автор: Гласове
- 01 Юли 2023
- 7922
- 22
Александър Девекио, радио “Сюд”
25 юни 2023 г.
"Днес опиумът не на интелектуалците, а по-скоро на журналистите в телевизионните предавания, на дребната интелигенция, е русофобията, която забранява да разбереш мотивировката на основните действащи лица. Аз нямам никакво предпочитание! Това, което ми позволява да разбера по-добре, да се поставя на мястото на Владимир Путин, бих нарекъл суверенно действие. Ние сме в свят, който иска да бъде постнационален, европейски, натовски или глобализиран и в който нашите елити вече не са способни да си кажат “аз принадлежа на страната си, обичам страната си и искам страната ми да остане суверенна”. Аз съм такъв! Аз съм един архаичен французин от моето малко архаично поколение. И за да разберем не само поведението на Путин, но и на руската управляваща класа, трябва да знаем, че в тях има това, което бих нарекъл аксиома за суверенитет. Тоест думата “суверенитет” е много важна и се използва в речите на Путин: идеята, че Русия трябва да остане суверенна страна с всички атрибути на суверенитета", казва Еманюел Тод в интервю за предаването "Цялата истина" на радио "Сюд".
Еманюел Тод е френски антрополог и историк, есеист, автор на множество трудове. Някои от тях, като “Финалният крах” («La Chute finale»), “Икономическата илюзия” («L’Illusion économique») или “Залезът на империята” («Après l’empire»), се превърнаха в класики на социалните науки. Последната му книга, “Третата световна война започна” («La Troisième Guerre mondiale a commencé»), бе издадена през 2022 г. в Япония.
- Предаването “Цялата истина” всяка неделя. В продължение на един час дискутираме големите предизвикателства пред Франция днес и утре. Тази неделя имаме удоволствието да посрещнем един изключителен гост, историка и антрополог Еманюел Тод, с когото ще си припомним вчерашния безумен ден, в който в продължение на 24 часа властта на Владимир Путин изглеждаше разклатена. В Русия наемническата компания “Вагнер”, водена от своя шеф Евгений Пригожин, тръгна на поход към Москва, преди да се върне обратно по негова заповед. Какво трябва да запомним от този невероятен епизод, достоен за руски роман? Макар и неуспешен, свидетелства ли този опит за държавен преврат за отслабването на Владимир Путин, ще има ли последствия върху войната в Украйна? Къде сме ние в този конфликт след година и половина война? Кои са печелившите и губещите? Война между руснаците и украинците ли е това, или война между Запада и глобалния Юг? След малко отговорите на Еманюел Тод в “Цялата истина”. Добър ден, Еманюел Тод!
- Добър ден!
- Щастлив съм да ви посрещна.
- В един много особен ден!
- Много особен ден. Поканихме ви преди това, но актуалността понякога е доста изненадваща - наемници, които напредват към Москва, шефът им Евгений Пригожин, който е бивш гангстер; Владимир Путин, който говори за предателство. Вчерашният ден прилича на руски роман, но след 24 часа напрежението спадна почти мигновенно. Пригожин каза, че е постигнато споразумение с посредничеството на беларуския президент Лукашенко. Какво трябва да запомним в крайна сметка от този епизод? Дали това е допълнителен симптом, знак за отслабването на Владимир Путин?
- Не бих казал. Това е много сериозно, със сигурност международният имидж на Путин и Русия не печелят, създаде се усещането за крехък режим и това ще създаде усещане у западните страни, че могат да удвоят усилията, за да я победят. Вероятно ще всее съмнения в лагера, който е благосклонен към него - глобалният Юг. Страни, като Китай, се ангажират все повече с Русия. Видяхме Саудитска Арабия да другарува с Иран, тя има приятелски връзки с Русия. Индия, Бразилия, Южна Африка - всички тези страни рискуват да си кажат “все пак този режим не е солиден”. В международен план това вероятно ще доведе до подем на войната. Ако разгледаме нещата в контекста на приспособяването на Русия към войната в Украйна, нещата са по-сложни и вероятно по-малко катастрофални.
- Парадоксалното е, че този неуспешен опит за държавен преврат се случва в момента, в който нещата се развиват по-добре от предвиденото за руската армия, тъй като украинската контраофанзива не напредва.
- Имате право, но не е “въпреки”, а “защото”. Путин бе принуден да използва все по-централно “Вагнер” и Пригожин, защото руската армия всъщност не беше готова да се изправи срещу това, пред което трябваше да се изправи в Украйна. Така се стигна до централното положение на “Вагнер”, особено в Бахмут. Това облекчи или по-скоро даде време на Русия да увеличи конвенционалната си военна сила.
Хората имат доста странна представа за Путин и руското ръководство, защото проектират върху него образи от военното поведение на сталинистите, кланета и т.н. Но трябва да разберем, че основната грижа на Путин в тази война е да не лиши Русия от положителния социален и икономически актив от своето над двадесетгодишно управление. Тоест това е война, която от самото начало той се опитва да води икономично. Именно заради това имаше толкова трудности при мобилизирането на повече военни части.
- Избра “Вагнер”, за да пощади цивилното население и да поддържа известна стабилност в страната?
- За да предотврати шока в Русия от твърде брутално влизане във войната. Но той мобилизира руската армия след тези разочарования в началото. В настоящия етап украинската контраофанзива е неуспех и самите украинци казват, че руската армия е станала страшна при използването на дронове, комбинираните операции и т.н. Те стигнаха до етап, в койта “Вагнер” вече не е необходим. И наистина беше в ход процедурата за интегриране на “Вагнер” в руската армия, вследствие на многото провокации и критики на Пригожин от февруари насам.
- Това битката за спасяване на честта на Пригожин ли е?
- Нещо повече, това е бунт срещу факта, че “Вагнер” повече не е необходим. Това, разбира се, има негативни последици, но да се говори за държавен преврат ми се струва много прекалено.
- Но видяхме един Владимир Путин, който като че ли потреперваше по време на речта си.
- Гледах речта на Путин и е абсолютно ясно, че ръководството на Русия беше много уплашено. Знам, че в страна като Франция е трудно да се казват някои неща, но трябва да се опитаме да бъдем малко емпатични към руското ръководство. Трябва да се поставим на мястото на тези хора, които взеха решение да влязат във война, което не се е случвало в Европа от доста време, следователно те поеха пресметна риск в момента, който прецениха за оптимален, но нито за миг не можем да си представим, че това не е съпътствано от тревога. Вчера през целия ден по телефона ми звъняха хора: “властта се клати, ще стане много лошо…”. Казах им: “успокойте се, утре ще видим, ще бъде много по-различно”. И точно това се случи. Но аз бях в апартамента си в 14-ти арондисман в Париж и е лесно да гледаш нещата отвън. Но когато си в центъра на машина като Русия, която е все по-дълбоко във войната, е съвсем естествено да бъдеш уплашен, тревожен.
- Интересно е, че коментарите представяха Пригожин почти като освободител. Не е ли това по-скоро образ на това каква би могла да бъде Русия в случай на разклащане на режима, т.е. гражданска война, дори война на бандите?
- Не, но е ясно, че вторият план на анализа засяга всички западни реакции в период, който в глобален стратегически мащаб е период на западен неуспех. Истината за това, което се случи и което никога не се казва на френската, английската, американската публика, е, че Русия постигна при Путин много голяма социална стабилност, много голяма сигурност на живота, всички демографски показатели за смъртността вървят надолу.
- Особено за детската смъртност, знам, че това е любимият ви показател. Еманюел Тод, казахте, че този епизод с Пригожин е бил труден, малко е поразклатил властта, но, парадоксално, доказва известна стабилност на Русия и на режима на Владимир Путин.
- Сам по себе си този епизод е невероятен и мисля, че беше приет като такъв от руското ръководство, но за Путин той беше и повод да провери стабилността на своята система и администрация. Съответно Пригожин измери липсата си на влияние в руското общество. Той е наемник. Знам, че както споменахте, западните страни искаха да видят в него нов радетел за демокрация. Западните коментатори се палят и се хващат и за най-малкото нещо, което може да затвърди идеята, че Русия е чудовищна. Защо не? Свикнали сме. Но руснаците знаят кой е Пригожин. Знаят каква е тяхната страна, знаят какво представляват наемниците. И това, което се случи всъщност, е, че Пригожин видя, че е сам. Но за мен по-интересен е начинът, по който действащите лица отстъпиха пред насилието. Тоест, наистина имаше опасност от жестоки въоръжени сблъсъци между руската армия и наемниците.
- Което можеше да доведе до гражданска война.
- Изходът, който беше намерен, защото имаше други приоритети, беше мирен. Казаха, че бунтовниците няма да бъдат наказани, което е напълно необичайно, с признание за услугите, извършени в името на руската кауза в предишната фаза. Мисля, че както винаги, когато става дума за Русия, хората на Запад боравят с неосталинистки или неосъветски стереотипи, те не могат да видят, че системата на руската власт има нюанси и нейната способност за рационалност и чувство за мярка, отказ от прибягване до крайности.
- Казахте, че Пригожин няма влияние в руското общество. Може би има сред руските елити, които искат да се отърват от Владимир Путин? Фактът, че това не се случи, показва ли някаква стабилност в системата на Путин?
- Вижте, преди всичко трябва да признаем коефициента си на неведение за това, което се случва в Русия. Ние сме зле информирани. Зле информирани сме, защото руският режим е авторитарен режим в период на война. Зле информирани сме, защото западните медии не си вършат работата и са обхванати от изключителни априорита. Така че тази мечта от самото начало за падане на режима на Путин, която е в основата на цялата западна стратегия, всеки път беше опровергавана, унищожавана от събитията.
- Не показва ли това събитие слабост във военен план, въпреки че завърши добре и Пригожин не е искал да превзема властта? Казахте, че руската армия се подобрява.
- Първо казах, че не беше готова в началото на войната.
- Все пак тя доста напредна, а това, което се случи, тази война в армията, защото за това става дума, показва една дезорганизирана армия.
- Не, през цялата последна фаза по-скоро украинците казват това. Те казват, че руската армия се е променила. Тук ще кажа нещо, което може да прозвучи безумно, но Русия не е Латинска Америка.
- Все пак си приличат с държавните преврати, наемниците…
- Не, не, наемниците са там, защото има война, която е от международен порядък. Една от традициите в Русия, включително и сталинистка - тук ще изненадам всички, защото хората не мислят в тези категории - е традиция на много силно подчинение на армията на гражданската власт, независимо дали тази власт е Комунистическата партия, Сталин, в случая Путин. Същото нещо можем да кажем за Германия. Това са авторитарни култури, в които, парадоксално, армията не е свободен агент, който се разхожда, решава и т.н.
- След епизода “Пригожин”, какво мислите за тази една година и половина война? Каква е днешната равносметка? Война за нищо ли е това? Кои са печелившите, кои са губещите? Украйна все пак доста се съпротивлява - това беше война, която Русия трябваше да спечели за няколко дни.
- Не, това е война, която е в ход. Трябва да го приемем. Това е война, която започна, има начало, февруари 2022 г. Сега сме края на юни 2023 г. и всичко, което може да се каже, е, че сме в повратен момент. Със сигурност руснаците са имали надежда да свалят режима в Киев, имаше руска офанзива, която отиде по-далеч, отколкото реалните въоръжени сили на Русия позволяваха, оттук и отдръпването и украинските контраатаки, всъщност на НАТО, в района на Херсон или на Харков, после имаше стабилизация на фронта, реорганизация на руската армия, а след това бе установена тази руска отбранителна система, с която сега се сблъсква украинската контраофанзива. Дори бих казал, че това не е основният фронт. Има и друг план на войната. Първата изненада бяха руските затруднения, а след това изправянето, стабилизирането им. А има и втори план на войната - на западните трудности и изненадата не само от много добрата съпротива на руската икономика, която се беше подготвила за изключването от СУИФТ, за санкциите, която бе намерила първо в Китай, а след това в Индия други партньори от глобалния Юг, хора, които ѝ позволиха да продължи или да пренасочи своята търговия, износа си на суровини. Така че Русия оцелява и поднови развитието си и нивото ѝ на инфлация сега е по-ниско, отколкото в Западна Европа. Мисля, че френските народни слоеве, които сега страдат от инфлацията, биха завидели на руските нива на инфлация.
- Искате да отидем да живеем в Русия ли?
- Не, не. Обстоятелствата са драматични, аз изпитвам ужас от войната, но се надявам, че все още имаме право на една шега от време на време. Това, което наистина е проблематично, е, че във Франция сме много зле информирани от нашите медии. Не цитирам никого, може би по-късно ще го направя, но ние сме напълно дезинформирани. Американската преса е все пак много по-четлива и все още много по-плуралистична. Това, което излиза сега - все пак видях няколко статии и във Франция - е неспособността на западната и по-конкретно на американската промишлена и военно-промишлена система да достави техника на Украйна - снаряди, ракети и т.н., в момента, в който руската икономика, несъмнено защото има много повече инженери, произвежда ракети, след като месеци наред обявяваха, че руснаците повече няма да могат да бомбардират Украйна. Но това, което се случва, е, че цялата украинска противовъздушна отбрана вече не действа. Така че се намираме в момент, в който фронтовете са стабилизирани, Украйна се стреми да отвоюва територията си, но Западът, със Съединените щати в центъра, започва сериозно да се пита дали няма да бъде необходимо да възстанови промишления апарат, за да обезпечи победата на Украйна. Как се изгражда промишлен апарат? Това отнема време.
- Казвате, че се разминавате ако не с общественото мнение, то поне с европейското, френското медийно мнение и ви е трудно да се изказвате по тази тема.
- Едно от странните неща за мен е това, че хората ме смятат за проруски настроен, защото, от моя гледна точка, се опитвам да имам глобална, балансирана визия, която отчита мотивите и способностите на всички главни действащи лица. Според мен се случва нещо странно, защото в историята има ситуации като тази, когато цял един свят на мисълта, на интелектуалците, на дребната интелигенция, бълнува в една посока, а срещу тях се изправят няколко изолирани индивиди. Откакто вие, Александър Девекио, ми позволихте да се изкажа във “Фигаро”, си казах: аз съм сам, говоря във “Фигаро” и започнах да се отъждествявам с Реймон Арон, което е доста странно за мен, защото навремето Реймон Арон се сблъска с опиума на интелектуалците - опиумът на интелектуалците беше марксизмът и той беше съвсем сам, въпреки че в началото идваше от левицата. Той казваше “Съветският съюз не е това, не е онова…” и винаги представяше изключително балансирана визия с фундаменталната идея, че не е възможно някой да е прав във всички части на играта. Склонен съм да кажа, че днес опиумът не на интелектуалците, а по-скоро на журналистите в телевизионните предавания, на дребната интелигенция, е русофобията, която забранява да разбереш мотивировката на основните действащи лица. Аз нямам никакво предпочитание! Това, което ми позволява да разбера по-добре, да се поставя на мястото на Владимир Путин, бих нарекъл суверенно действие. Ние сме в свят, който иска да бъде постнационален, европейски, натовски или глобализиран и в който нашите елити вече не са способни да си кажат “аз принадлежа на страната си, обичам страната си и искам страната ми да остане суверенна”. Аз съм такъв! Аз съм един архаичен французин от моето малко архаично поколение. И за да разберем не само поведението на Путин, но и на руската управляваща класа, трябва да знаем, че в тях има това, което бих нарекъл аксиома за суверенитет. Тоест думата “суверенитет” е много важна и се използва в речите на Путин: идеята, че Русия трябва да остане суверенна страна с всички атрибути на суверенитета - икономически, военни…
- Стига да не нарушава суверенитета на друга страна!
- Например.
- Става дума за Украйна и западните страни, които също не са идеални, но западните народи са шокирани от това.
- Идеята на Путин, която той нарича “червена линия” в речта си от 24 февруари, която наскоро препрочетох, е, че Русия никога няма да приеме Украйна да бъде превърната в анти-Русия и най-вече в предна база на НАТО с офанзивна техника. И ако предефинираната Украйна се превърне в заплаха за руския суверенитет, тогава може да се мисли за влизането във война. В замяна на това, не смятам, че западните страни мислят в термините на национален суверенитет, това се отнася за французите, но не бих казал, че американците мислят в термините на национален суверенитет, възприемам американските лидери само като хора, които обичат страната си, това е имперски или постимперски манталитет. Най-вече не вярвам, че тези хора се интересуват наистина от понятието “украински суверенитет”. Украйна е инструмент в една игра за власт и на волята да се смаже руския суверенитет.
Когато казвам всичко това, то не е нито добро, нито зло. Това е историческият анализ. Когато казвам подобни неща, имам напълно странното усещане, че съм свързан с Реймон Арон, той отдавна почина, но съм сигурен, че съм по-близък с него, отколкото с индивидите, които говорят днес на Запад.
- Ясно. Не бихме могли да го попитаме какво мисли, но беше забавно да ви слушаме в ефира на радио “Сюд”. Но да се върнем към войната. Казвате, че сме в игра за власт. Това не е ли теза, близка до Владимир Путин, който обяснява, че не води война срещу Украйна, а срещу Запада? В нова Студена война ли сме, Еманюел Тод?
- Това е гореща война, в крайна сметка, руската и американска военна техника се сблъскват пряко в Украйна. Съгласни ли сме да препрочетем речите на Путин? Той е много ясен, ако погледнем речта му при влизането във войната, на 24 февруари, когато говори много малко за Украйна. Това е предизвикателство, отправено към НАТО. Руснаците влязоха във война, влязоха в Украйна, където срещнаха военни трудности, които изобщо не бяха предвидили, защото украинците съществуват, което им е трудно да повярват, но предизвикателството беше отправено към НАТО, към САЩ, защото в този момент руснаците се чувстваха достатъчно силни, намираха се в положение на технологично превъзходство от 2018-2019 г. с хиперзвуковите ракети и смятаха, че тяхната икономика е готова да се изправи срещу новите западни санкции. Така че от самото начало Русия се сблъсква с това, което те наричат “колективния Запад”. Това ни е трудно да видим - за руснаците Украйна не е основният терен на сблъсъка.
- Представяте Русия като икономическа сила, уверена в своите способности, а Запада и САЩ по-скоро като залязваща сила. Това отговаря ли на реалността? Аз не съм икономист, но повечето икономисти припомнят, че брутният вътрешен продукт (БВП) на Русия е като този на Испания.
- Направих изчисления в началото на войната на БВП на Русия - той е 3,3% от БВП на колективния Запад, т.е. англо-американския свят, Европа, Япония, Южна Корея. Не включих Тайван, защото не искам проблеми с Пекин. Когато човек види това, нито за миг не си представя, че Русия е способна да влезе във война срещу Съединените щати. Но ако погледнем производството на реални блага, цялата дейност на американските адвокати, които се съдят за всичко, американската медицина, която не предотвратява и дори предизвиква повишаване на смъртността, това е фиктивно, счетоводно, сума от добавени стойности, парични знаци, но няма реалност. Когато се изчислява руския БВП, той препраща към материални неща, зад материалните неща, което е много важно за мен, стои активното население и неговата компетентност. Значи ако приемем, че в едно поколение руснаците са над два пъти по-малко от американците, 146 милиона срещу 330 милиона - нямам последните данни за населението - но ако погледнете 40% от младите, които следват в двете страни, в Русия 23-24% от студентите са в инженерни специалности, а инженерство в САЩ следват около 7%. От тази странност ще разберете, че Русия, която е над два пъти по-малка, създава повече инженери, отколкото САЩ, които трябва да внасят научна човешка плът от Китай и Индия. Тук навлизаме в един по-реалистичен анализ на съотношението на силите. Това, което е още по-важно, когато човек чете руските текстове, е, че в някои речи Путин говори за понятието “фантомна стойност”. Може би това идва от тяхната марксистка традиция, от визията за планираната икономика, която вижда по-скоро количества произведени неща, отколкото парични знаци, но руснаците знаеха това преди да влязат във война. Интересното е, че американците, в частност най-агресивните и ожесточени неоконсервативни стратези, нямат никаква представа за тези понятия. Така че те в момента се приземяват в реалността на материалния свят на войната и оттук следват тревожните доклади на “РАНД корпорейшън” и други американски софисти, повече или по-малко зависими от правителството, но най-вече от армията, които казват: “Внимание! Нямаме повече от този или онзи тип ракети, западните арсенали се изпразват, нещо трябва да се направи, да се преговаря или да не се преговаря”.
- Има и други фактори в тази война - Китай, който може би е утрешната доминираща сила, и Европа. Какво правят те в тази война? Каква роля играе Китай и каква Европа, ако тя изобщо играе някаква роля?
- Китай играе много по-престорена роля, отколкото можем да си представим, защото от началото на тази война има спекулации, че китайците не искат да се ангажират напълно, че не одобряват Путин за някои неща, но за мен това е напълно спекулативно. Нямам никакви тайни сведения за това какво се случва в главата на Си, но има някакъв постулат за наивността на китайците, т.е. че китайците не знаят, че са следващите в списъка, в случай, че САЩ, успеят да победят Русия. В действителност китайците нямат друг избор, освен да подкрепят Русия.
Бих искал да се върна към руската демографска слабост, която не се отчита. Това е фундаментално. Русия падна на нива на раждаемостта, които не гарантират възпроизводството на населението - тя падна на 1,5 като Германия. Задават се кухи класи и цялата стратегия на Русия трябва да се разглежда от гледна точка на свеждане към минимум на военните загуби. Това обяснява използването на “Вагнер”, отказа да бъдат мобилизирани всички, априорния отказ на война от сталинистки тип, в която загиват много хора. Руснаците много добре осъзнават факта, че дори и да имат капацитет за производство на оръжия, който на сегашния етап е по-голям от този на западните страни, в демографско отношение Русия е малка спрямо западното тяло, спрямо Европа. Те са 146 милиона и това е фактор, който трябва да се вземе предвид, когато мислим за днешните спекулации за ескалация. Много скоро след рухването на Съветския съюз, след разпадането на Варшавския договор, след осъзнаването на този факт, те промениха военната си доктрина и приеха възможността за тактически ядрени удари, в случай че руската държава е заплашена.
- Смятате ли, че е възможна ядрена ескалация? Освен третата световна война.
- Не, аз казвам, че трябва добре да разберем, трябва да прочетем руските доктрини и текстове и да не вървим напред без да мислим. В действителност руснаците се опасяват от самостоятелно влизане на Полша във войната, с което не могат да се справят, освен чрез тактически ядрени удари. Руснаците предупредиха. Важното е да познаваме доктрините и на едните, и на другите. Настоящата ми тревога, казвам ви честно като френски гражданин, е, че Еманюел Макрон не познава руската военна доктрина. Отправям призив към най-близкото му обкръжение да се увери, че той е в течение с руските концепции за употребата на тактически ядрени оръжия, евентуално за да попречи на конвенционална ескалация, включваща европейски страни като Полша.
- Какво трябва да се направи в този случай? Да се спре всичко, защото Путин е способен да използва тактически оръжия?
- Не съм там, аз съм просто историк, който пасивно наблюдава какво се случва и обяснява какво е възможно, какво е невъзможно.
- Няма ли блъф за ядрените оръжия?
- Американците блъфират, те са хора на покера. За мен американската империя е световна система, която блъфира с чифт от една и съща карта. Руснаците са играчи на шах. Те действат във вселена на сигурност и обикновено руснаците правят това, което казват. Това, което казват, може да бъде страшно. Тяхната търговска марка, ако мога така да се изразя, в сферата на международната дипломация е надеждността им. Те оказаха подкрепа на отвратителния режим на Башар ал Асад. В момента, в който всички изоставят Башар, те го подкрепят. Още една шега, ако ми позволите. В дипломатически термини руснаците са договорът за доверие - те правят това, което са казали. Следователно, ако руснаците кажат “разполагаме тактически ядрени оръжия, защото в нашата военна докрина съществува идеята за защита на руския суверенитет и тъй като ние не сме много и противникът е много по-многоброен, това е единственият начин да защитим суверенитета на руската държава и нация”, ми се струва много неразумно да си представяме конфронтация. Признавам грешката си, че не приех насериозно заплахите на Путин срещу Украйна в навечерието на войната. Не мислех, че Русия ще посмее да нападне Украйна, след като преди това беше казала, че червената линия е фактическата интеграция на Украйна в НАТО. Русия го направи. Затова горещо препоръчвам на всички наши стратези да го приемат насериозно. Казвам го с истинска тревога, защото обичам мира.
- Къде е Европа във всичко това?
- Европа като актьор вече не съществува, тя дори е голяма загадка, една от загадките на тази война. Европа беше свободният френско-германски съюз заедно с италианците, старата Европа, еврозоната. Войната показа, че тази Европа е готова да се откаже от себе си и основната ос на властта в Европа днес е оста Лондон-Варшава-Киев под американско ръководство. Тоест, няма Европа, има държави в Европа. Има Макрон, който говори. Има германци, които са легнали по един напълно неочакван начин, т.е. те се съгласиха да им гръмнат газопроводите, да влязат във войната, да изпратят танкове. Англичаните, които са още по-възбудени, защото са напълно безпомощни и вече всъщност нямат армия, защото изпразниха военното си оборудване и го изпратиха в Украйна. Поляците, за които не знаем дали наистина не искат да се върнат към вековните традиции на конфронтация с Русия. Датчаните и норвежците, които са придатък на англо-американската система. Според Сиймур Хърш те са участвали във взривяването на газопроводите “Северен поток”. Освен това двете страни последователно доставят генерални секретари на НАТО, а Дания е интегрирана в системата на англо-американското разузнаване. Швеция, която става войнолюбива и милитаристка.
- Мисля, че разбрахме идеята.
- Вече няма Европа!
- Европа, която не е обединена, не говори на един глас и преди всичко е доста безпомощна. Ще спрем дотук, Еманюел Тод. Радвам се, че ви посрещнах в това предаване! Оставям слушателите с новините и ще се срещнем отново следващата седмица в предаването “Цялата истина”!
Превод от френски: Галя Дачкова
Свързани статии: Еманюел Тод: Третата световна война започна
Еманюел Тод: Хората не разбраха залога в Украйна
Следвайте "Гласове" в Телеграм
