Моцарт: Католик, Велик масон, любимец на Папата

<p><span style="font-family: Arial,sans-serif;">Йезуитът кардинал Карло Мария Мартини използва Моцарт в сутрешната си молитва. Сега, възпрепятстван от ранен стадий на болестта Паркинсон, Мартини обича да слуша Моцарт на Ай пода си, когато се движи, твърдейки, че музиката го държи изправен. <strong>Сред най-известните почитатели на Моцарт е самият Папа Бенедикт XVI.</strong><br /><br />&ldquo;Неговата музика не е само забавление. Тя съдържа цялата трагедия на човешкото съществуване&rdquo;, споделя Папата в интервю през 1996г. Тогава кардинал Ратцингер казва, че Моцарт &ldquo;напълно проникнал&rdquo; в неговата душа, когато е израствал през 20-те и 30-те години на миналия век край селските райони на Бавария, близо до рожденното място на Моцарт &ndash; Залцбург. Бенедикт се опитва да свири на пиано всеки ден по няколко минути, обикновено Моцарт.<br /><br />Докато всичко това дава специален католически резонанс на 250 годишнината от рождението на Моцарт тази година, то служи и за съживяване на стар слух за него &ndash; по-специално,<strong> въпросът с неговото членство в Свободните масони и дали това поставя под съмнение неговите католически препоръки.</strong><br /><br />Дебатът отновo подет, покрай едно опровержение на известен кардинал, по-късно превърнало се в недоразумение, че едва ли Моцарт някога е бил масон. Основано в началото на 18-ти век, въпреки че има много по-ранни исторически корени, <strong>свободното масонство е братска асоциация, която използва езотерични символи и митология, за да насърчава просвещенските идеали като егалитаризма</strong>. С развитието на масонството, то става дълбок конкурент на Католическата църква, предизвиквайки осъждане от редица Папи. Тази антипатия по никакъв начин не е реликва от отминала епоха. През 1983г. , Конгрегацията за доктрина на вярата потвърди: &rdquo;Вярващ, който се присъедини към Масонските органзации е в голям грях и може да не получи Свето причастие&rdquo;<br /><br />Ето защо е разбираемо, че връзката между любимия композитор на Папата и масоните прави някои католици толкова нервни.<br />Дебатът върху масонството на Моцарт разкрива нещичко за неговото отношение към Католическата църква отпреди два века. В края на юли, Кардинал Кристоф Шонборн от Виена даде нов живот на този въпрос в интервю за L'Avvenire, официалният вестник на италианската епископска конференция. <strong>Вестникът цитира Шонборн да отрича, че Моцарт е масон, казвайки, че данните за негово членство са &ldquo;без основание&rdquo;.</strong><br /><br />Доказателство за това, казва Шонборн е, че има факти, че композиторът произлиза от католическо семейство, което принадлежи на обикновеното общество, съобразяващо се и дефинирано от религиозния живот.<br />Изказването остави много хора сериозно замислени, тъй като е въпрос на установен исторически факт, че <strong>Моцарт се е присъединил към Масонската ложа, когато е бил на 28 години и евентуално по-късно е станал Велик Масон. </strong>Нещо повече, Моцарт убеждава своя баща, Леополд да стане масон и може би своя приятел Йозеф Хайдн. Той написва значително количество музика за ложата и различни масонски церемонии. Например неговата известна масонска служба за погребение. Последната творба, която завършва преди смъртта си е К.623,&rdquo;Млака масонска кантата.&rdquo;<br /><br />Всъщност, говорителят на Шонборн каза за NCR на 22 август, че кардиналът е бил цитиран погрешно.<br />&ldquo;Той каза, че всички историци са на мнение, че Моцарт е бил масон. Има много доказателства за това&rdquo;, споделя Ерих Лайтенбергер.<br /><br />&ldquo;Но в същото време е необходимо да разберем, че <strong>масонството през 18-ти век е било съвсем различнo от това през 19-ти и 20-ти век. Не е било проблем да бъдеш дълбоко убеден католик и масон едновременно, както е видно от примерите на много свщеници, абати и т.н. (които са били масони) в края на 18-ти век.&rdquo;</strong><br /><br />С други думи, според Лайтенберг, позицията на Шонборн е, че Моцарт е бил масон, но сыщо така и истински католик.<br />Като оставим това настрана, Австрийският кардинал е на същата позиция като други специалисти запознати с Моцарт, които настояват, че самият композитор не е виждал противречие между тези две негови вярвания.<br /><strong>&ldquo;Моцарт беше искрен масон, но той никога не e изоставял Католическата църква&rdquo;,</strong> казва Робърт Спетлинг, германски учен, който е редактор на колекция от кореспонденцията на композитора, озаглавена &ldquo;Писмата на Моцарт, Животът на Моцарт.&rdquo;<br /><br />&ldquo;Не трябва да се опитваме да вбиваме клин между тези аспекти от неговата личност&ldquo;, казва Спетлинг.<br />&ldquo;Католицизмът представя традицията, в която той е израснал, и която нямаше причина да отхвърля. Не го и направи. Масонството беше за гордостта, която чувстваше в себе си, за неговото изтъкване като равен на наследствената аристокрация.&rdquo;<br /><br />Робърт Левин от Университета Харвард е съгласен. Концертен пианист и клавесинист, Левин наскоро завърши аранжимент на Моцаровата &ldquo;Меса в Си Минор&rdquo;, правейки я литургически завършена за пръв път. Той се надява да уреди нейното изпълнение във Ватикана.<br />Каквито и напрежения да съществуват между масони и католици, според Левин, индивидите и артистите в частност, често могат да бъдат нюансни в сравнение с официалните позиции. &ldquo;Намирам го много, много трудно за вярване, че пламът и изразността на музиката, която Моцарт е написал за църквата, като &ldquo;Меса в Си Минор&rdquo; или &ldquo;Реквием&rdquo; е като еквивалент на оперен композитор, който прави добра музика за своето либрето&rdquo;, споделя Левин. Според него, <strong>религиозността на Моцарт искри от неговите над 60 творби с църковна музика.</strong><br /><br />&ldquo;Католицизмът на Моцарт е мощна, положителна сила, без да бъде обект на &ldquo;терор&rdquo;, заплашващ с вечно проклятие всеки, който не вярва&rdquo;, според Левин.<br />&ldquo;Това е непреодолима музика на нежност и съпричастност във времена на възвишеност.&rdquo; <strong>Как да се помири тази католическа благочестивост с масонството на Моцарт</strong>, което изглежда предизвиква всички системи на властта, включително клерикализмът?<br /><br />Един от подходите е да си спомним, че в предмодерния период, критиките към отделния духовник или църковна система от страна католиците, често имало малко общо с вярата на някой. Може би най-добрият пример за това е негово писмо от 1771 до баща му. След като Моцарт току що се е скарал с Архиепископа на Залцбург Колоредо, който наред с други унижения е настоявал да го уреди с домашни прислужници пише на баща си: &bdquo;Нищо, че мразя архиепископа до лудост, винаги помни, както ние помним, че той (Колоредо) е идиот, но Бог е състрадателен, милостив и любящ".<br /><br />Спорд Левин не трябва да има скандал относно страстта на Бенедикт към този масонски композитор.<br />Самият Моцарт би бил развълнуван,&rdquo; казва Левин.<strong> &ldquo;Негово Светейшество не прави нищо противоречиво слушайки Моцарт. Той ще бъде по-добър Папа, ако го прави!&rdquo;</strong></span></p> <p><span style="font-family: Arial,sans-serif;"><strong><br /><em>Превод: Славчо Гаврилов&nbsp; </em></strong></span></p>