- Автор: Гласове
- 21 Дек 2023
- 8820
- 37
Автор: Яна Войкова за "Гласове". Авторката е дизайнер. Поддържа страницата "Компресор" за актуални анализи и коментари.
Оживеното рязане на паметници и Конституция е отчаян, но за жалост успешен опит към заличаване на историческо минало и приспиване на нацията
“Грозният” монумент беше не само спомен за мрачния период на Втората световна война и наследството й, но също и средище на скейтбордисти, колоездачи, младежи, които седяха на стълбите и рисуваха или просто си говореха и най-общо сборен пункт на хора от всякакви възрасти
Няма нищо по-тъжно от това да се срамуваш от произхода си. Това е диагноза с терминален край. Възможно е да приложиш известни лекове като това да си смениш паспорта и гордо да се представяш за поданик на чуждо кралство. Или да редактираш фамилията си, така че да не окончава на -ов или -ова и да буди нежелани срамни аналогии. Можеш и превзето да се преструваш, че си забравил родния си език и когато по някаква нещастна случайност посетиш страната, в която за пръв път си отворил очи, да симулираш смешен западняшки акцент.
Възможно е също да ръкопляскаш възбудено докато режат с флекс паметник, който не ти принадлежи и който не почита паметта на твоите предци. За по-силен ефект, можеш да се плезиш и крещиш от възторг, размятайки средни пръсти на фона на крана, който разчленява спомена за един мрачен период. В тъмното. Насред студа. Набързо. Защото сме чакали този момент толкова дълго. “Дочакахме”, скандираха модерните псевдоинтелектуалци и се хилеха нелепо на позорните подигравки с историческата ни памет.
Това не е трагедия, това е зловеща гавра на лунатици, триумф на неофашизма над историята —не само нашата собствена, но и световната. Тези безродници, в чиито вени не тече българска кръв, са толкова психически деформирани, че не могат да понесат да живеят със срама от миналото ни преди 1989-та. Искат да го изтрият, да го прогонят от учебниците, да го нарежат на парчета и да го захвърлят да корозира на дъното на Черно море. За да могат да го повторят, обаче преоблечено в чисти дрехи, изглеждащо приветливо и образовано.
Поздравления, другари! Успяхте да се преборите за демонтирането, или по-скоро за ампутирането на спомена, който вие със задоволство наричахте МОЧА. Който години наред цапахте с всевъзможни боички, чужди знамена, кръвожадно зейнали скулптури и цветни манифестации на разврата. Който трошихте с чукове и ругахте с грозни думи.
Можехте да го направите по културен и уважителен начин, въпреки че бутането на исторически паметници винаги е вандалски акт, независимо как се извършва. Нали все пак се представяте за демократи. Но беше особено важно да се постигне зрелищния ефект, на който сме свидетели от две седмици. Демократи сте, но само на думи.
За наша радост, вече сме излекувани от “робската благодарност към Русия”. Паметника на Съветската армия беше символ на руската окупация и комунистическия режим, твърдяхте вие. Начинът, по който протича така нареченото му демонтиране, а също и трагикомичното управление на държавата ни в момента, са символ на дивата тоталитарна демокрация, в която живеем днес. Заменихте един режим с друг.
Първият е коленичил на Изтока, преследвал е градската интелигенция за неправилен говор, изчезвал е опозицията и е налагал обществен строй на смирение, подчинение и послушание. Вторият коленичи на Запада. Дошъл е с обещания за един прекрасен нов свят на граждански свободи, просперитет, прогресивно мислене и свободен печат. Обаче и той, подобно на вас, е изкуствен и кух, и по същество не се различава толкова много от първия. Зад помпозните му, но лишени от каквото и да било съдържание лозунги, прозират същите онези деспотични похвати за разправа с несъгласните, за налагане на фино пресятата от властта истина и неестествения подбор на печеливши и губещи.
Изпълнението на тази разправа с инакомислието, те го правят с кадифени ръкавици, в повечето случаи без да посягат физически на другомислещите, въпреки че можем да споменем и някои бележити изключения. Това несъмнено е за предпочитане, но бързо и сигурно, прекрасният нов свят мутира в диктатурата, която е необходима, за да се избавим от путинизма, дезинформацията и невежеството си.
Тоталитарната демокрация настъпва с припряна крачка. Бърза. В яростта си, дивите прасета от фермата на животните не пожалиха дори определени дипломати и журналисти. Пак с цел да ни освободят от пропагандното ни мислене и чужди зависимости.
Прогресивните ни приятели от господарски тип, към които три десетилетия ни тласкат гнойните ни политици, имат завидно наследство на износ на терор, икономическа шокова терапия и не на последно място геноцид на шест континента, къде явни, къде прикрити и наложени доброназорно. Правят го и в момента. Разбира се, зад фасадата на борбата за демокрация, “опазването” на нечии чужди нефтени находища, изкореняването на терористични организации, които са техни проекти или свалянето на “деспоти” като Алиенде, Кастро, Мосадък, Имран Кан — само малка част от имената в списъка с чуждестранни лидери, които са се осмелили да кажат “не, благодаря” на чичо Сам.
Дори не мисля, че има смисъл да се терзаем от факта, че садистичното премахване на паметника от Княжевската градина се извърши незаконно, все пак текущото управление на страната ни е резултат от узурпирането на властта и неубедителния брак по сметка между новите и старите ни спасители, които съвсем по български стоически търпим от вече половин година.
Въпреки заповедта на съда да се спре тази касапница, тя вече е факт. А и надали някой ще бъде подведен под отговорност. Аз лично тръпна в очакване да разбера какво точно “европейско и красиво” ще заеме мястото на този омразен монумент в центъра на столицата (как никога не може да е нещо българско!) — може би бюст на иконата на транссексуалността Дилън Молвейни, а защо не и на спасителя на Европа в зелена тениска. Навярно не му е било мястото там на този паметник, а може би точно там е трябвало да бъде. Е, никой не ни попита, някои от нас дори си казахме, че искаме той да остане, където е. Не сме били убедителни, а целият патос и силно полицейско охраняване на това скверно мероприятие бяха никому ненужни.
Обаче на фона на ритуалното рязане на глави и крайници в Княжевската градина и оправданото негодувание на българските “русофили”, се случват други, не по-малко важни процеси в държавата. Докато така наречената опозиция в парламента си играе на стражари и апаши с огромно закъснение, се сдобихме с чисто нова Конституция, която да не пречи прекалено много на действащата власт. Вече ще имаме нова прокуратура (не че старата беше повод за гордост), всеки натурализиран българин с пременен паспорт ще може да се настани начело на държавата, а с малко повече търпение — сигурно ще се радваме на нова национална валута и нов национален празник.
Когато законът ти пречи, просто сменяш закона.
За сметка на всичко това пък, ще ни ръкопляскат докато крачим гордо по червения килим към Шенген. Най-сетне ще ни приемат! Сложете си виртуалните очила, скъпи българи, за да си представяте, че сте в демократичното светло бъдеще, а не в тази симулация на реалност, в която 70% от населението старателно и последователно ни набутва години наред, защото все “няма за кого”, все “с разходки не става” и все “няма смисъл”.
Няма смисъл, прави сте. Смисълът ни го взеха отдавна, без съпротива и на моменти с възбудената ни подкрепа. И знаете ли, нито Путин, нито Байдън, Тръмп, Нетаняху, Зеленски, Усрула, Бойко, Кирчо, Ицо и Асенчо са особено притеснени от нещастието на нещастниците — не техните синове и дъщери умират в непрестанния водовъртеж от войни, репресии, икономически кризи, граждански сблъсъци и метежи на новия демократичен ред.
Също както не децата на онези 20-30 неолиберали, които ръкопляскаха, скандираха и победоносно пиеха бира, докато техните избраници разфасоваха паметника, ще отидат да защитават идеали, принципи или родина, ако станем свидетели на български украински сценарий. Те първи ще се метнат на полета към Брюксел, стискайки силно знамето на европейския регрес.
От известно време слушам трогателни обещания за това как българският народ щял да накаже всички позорни постъпки на политическите ни микроби. Нямам представа откъде идва този странен оптимизъм. Осъзнавам, че е важно да даваш надежда на хората, обаче така ги учиш, че всичко ще се случи без тяхното активно участие — нещата ще се оправят от само себе си, само трябва да вярваме.
И като сме тръгнали да рушим, предлагам следващият обект на оксижена да бъде онзи демонизиран образ на Света София, който вече над 20 години наблюдава зорко триъгълника на смъртта, прощавайте, на властта. И не, не говорим за “свободна интерпретация”, фалоси и конспирации, говорим за една проста естетика, която неолибералната шайка няма нито способността, нито интереса да проумее.
Честита Конституция и напред към нормалната европейска държава, в която властта ще работи само за интересите на онези, които се гордеят, че са европейци, но не и българи.
