МВФ след ДСК

<p>ДСК се опита да превърне МВФ по-скоро в &bdquo;лечител&rdquo; на глобалните финанси, отколкото в &bdquo;полицай&rdquo;. За смекчаването или дори предотвратяването на финансовите кризи, понякога обаче е нужен &bdquo;полицай&rdquo;. В момента комбинацията от все още съществуващите трудности във финансовия сектор и в публичните финанси в много страни си е за твърди &bdquo;полицейски&rdquo; действия.</p> <p>Всяка организация винаги е нещо повече от конкретното лице, което се е случило да я представлява, но една слаба или политизирана фигура начело може да причини ужасни вреди. За нещастие около половината от бившите изпълнителни директори на МВФ са били или слаби, или свръхполитизирани, или и двете.<br />Първите двама изпълнителни директори на МВФ, белгиецът Камий Гут и шведът Ивар Рут, са били слаби фигури. Дори Фондът изпада в пълна изолация по време на техния мандат.</p> <p>Двамата последни изпълнителни директори на МВФ преди ДСК, германец и испанец, също бяха слаби. Хорст Кьолер, назначен през 2000, даде лош старт на новото хилядолетие. Той беше влиятелен министър на финансите на Германия, преди да стане шеф на асоциацията на спестовните банки. Тогавашният канцлер на Германия Герхард Шрьодер, оказа сериозен натиск начело на Фонда да застане германец, но Кьолер винаги е бил първа резерва. Той прие безропотно през 2004 година да бъде кандидат на Ангела Меркел за доста церемониалния пост на президент на Република Германия, длъжност, която изпълняваше без желание, докато не я напусна внезапно.</p> <p>Наследникът на поста на Кьолер в МВФ, Родриго Рато, беше лидер на испанската дясноцентристка партия, неочаквано победена по време на общите избори, проведени през 2004, от настоящия премиер Хосе Луис Родригес Сапатеро. Той беше пратен във Вашингтон като утешение и никога не остана доволен от този факт. Влиянието на МВФ намаля значително и той напусна поста си през 2007 &bdquo;по лични причини&rdquo;.<br />ДСК също започна своя мандат в МВФ като политически изгнаник след идването на власт на френският президент Никола Саркози, защото беше най-костеливият му вътрешен опонент. Чрез изпращането на ДСК във Фонда, който преди глобалната финансова криза изглеждаше маловажен и доста маргинализиран, Саркози и неговите стратези без съмнение направиха сполучлив удар. Те дори бяха изчислили, че личният му живот може да шокира хората в страна, която е едновременно и по-пуританска и по-похотлива от Франция. Но когато МВФ отново излезе на сцената през 2008 като глобална централна институция и когато ДСК успя да я направи стабилна политическа и икономическа опора, той отново стана заплаха за Саркози в предизборния пасианс.</p> <p>Твърдият ангажимент на МВФ за разрешаването на европейската правителствена дългова криза прибавя още един елемент към политическата плетеница. Неевропейците подозират, че европейците са сключили взаимоизгодна сделка за дискредитиране на френски политик, превърнат в икономист, който е пожелал отново да се завърне в политиката. А някои европейци изразяват тревога, че Фондът е взел страна в силно поляризирания вътрешноевропейски дебат относно поделянето на разходите за справяне с финансовите проблеми.</p> <p>Последните назначения на шеф на МВФ бяха плод на сделки на най-високо равнище сред европейските правителства. Сега има нужда от решително скъсване с тази напълно дискредитирана система, която движи подобни решения.</p> <p>Споразумението, че за изпълнителен директор на МВФ задължително трябва да бъде избиран западноевропеец, не е записано никъде, най-малко пък в Основните документи на Фонда. Всъщност дори през далечната 1973 е постигнато принципно съгласие за неевропейски кандидат, Роберто Алеман, изтъкнат икономист и бивш министър на икономиката на Аржентина.</p> <p>Историята на МВФ също може да бъде използвана като ръководство за това кой е бил най-полезен във Вашингтон. Нито един от тримата най-влиятелни и силни изпълнителни директори не е бил политик или правителствен министър.</p> <p>Пер Якобсон, шведският икономист, който изкарва Фонда от изолацията през 50-те, е бил служител в Банката за международни разплащания (БМР) в Базел, Швейцария. Като главен икономист на БМР през 30-те, Якобсон е знаел как да ползва икономическите анализи като основа за оказване на въздействие. Жак дьо Ларозие и Мишел Камдесю са били френски бюрократи, притежавали изключително добри технически и управленски умения и са имали визия за това как трябва да се развива световната икономика.<br />Днес огромният стратегически проблем на света е да се приспособи към новата икономическа и политическа география, в която тежестта на глобалната икономика се измества в източна и южна посока. Блазнещо е да направим заключението, че назначаването на качествен човек от нововъзникващите пазарни икономики ще реши проблемите от само себе си.</p> <p>Но подобен изход ще затвърди старото мислене, при което важното беше търговията с влияние между Европа и Съединените щати. Назначаването на някой известен политик от Азия просто би сменило името на играчите, но няма да промени правилата на играта.</p> <p>МВФ има нужда от изпълнителен директор, който стои над политическите игри и може да постави глобалната икономика на нови релси. Следващият по-скоро трябва да дойде от Изток, а не от Запад, да бъде икономист, а не политик, да бъде визионер, а не тактик.</p> <p><em>*Харолд Джеймс е професор по история и международни отношения в Университета в Принстън, САЩ и професор по история в Изследователския институт на Европейския университет във Флоренция, Италия.</em></p> <p><em>Текстът е публикуван в сайта на &bdquo;Project Syndicate&rdquo;.</em></p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>