Висшият съдебен съвет решава дали да започне процедура по предсрочно прекратяване на мандата на главния прокурор. Предложението дойде от министъра на правосъдието Янаки Стоилов, след доклад от вътрешния министър Бойко Рашков. В сигнала се твърди, че обвинител номер едно е уронил престижа на съдебната власт и е нарушил етиката на магистратите. Според Рашков, главният прокурор неправомерно е оповестявал данни от СРС-та. Особено внимание е обърнато и на акцията в президентството, след която започнаха и протестите у нас.
ВСС обсъжда искането на Янаки Стоилов за оставка на Иван Гешев (на живо)

 

За да успее искането, 17 души от ВСС трябва да гласуват "за". Пред Висшия съдебен съвет ще има и протести в подкрепа на искането.

 

Проф. Стоилов видя в четири нарушения на Етичния кодекс в дейността на Гешев – на принципите за безпристрастност, благоприличие и конфиденциалност, както и на задълженията му като административен ръководител.

 

Искането на правосъдния министър (виж тук) е без прецедент и се очаква ВСС да обсъди и реши по каква процедура евентуално ще се извършва проверка на изнесените данни, защото в Закона за съдебната власт не е разписана такава по отношение на председателите на върховните съдилища и главния прокурор.

 

 

По неофициална информация членове на съвета са обсъждали различни варианти – от това да върнат предложението на министъра, за да посочи в него фактите и обстоятелствата, във основа на които прави заключенията си, през това да го изпратят на Инспектората и дори да го приемат само за сведение.

 

Изводите на проф. Стоилов се основават на информация, получена от вътрешния министър Бойко Рашков преди седмица, която според тях съдържа данни за действия и бездействия на главния прокурор, които съставляват тежко нарушение на служебните задължения и действия, накърняващи престижа на съдебната власт. В предложението на Стоилов са посочени и основанията, на които се базира искането му.

 

Първото е „разгласяване на данни от досъдебно производство, при това избирателно и тенденциозно, представляващо нарушение на чл. 32 и 33 от ЗСРС“. Става дума за разгласените СРС с разговори на президента Румен Радев с шефа на Военновъздушните сили ген. Цанко Стойков, както и за огласените разговори на обвиняемия бизнесмен Васил Божков с бившия депутат от БСП Александър Паунов и журналиста Огнян Стефанов. Целта на разгласяването е била само компрометирането на президента и на протестите срещу правителството на ГЕРБ и главния прокурор, твърди в сигнала си вътрешният министър.

 

Второто основание са „публични изявления и коментари, които показват пристрастност и предубеденост и нарушават презумпцията за невиновност“. Има се предвид разследването срещу бизнесмена Пламен Бобоков, по което бяха огласени разговорите му в чат с президентския секретар Пламен Узунов. Според вътрешния министър в случая прокуратурата е направила подбор на комуникацията, която след това е публикувала.

 

Следващото основание е „липса на еднакви критерии при преценката и действията по случаи, засягащи лица, заемащи висши държавни длъжности“. Тук става дума за акцията в президентството, която според служебния вътрешен министър е „протекла в противоречие с принципа за пропорционалност заради тежките въоръжени части, които са използвани“.

 

По този случай Рашков напомня в сигнала си, че впоследствие и съдът постанови, че арестите на президентския секретар Пламен Узунов и съветника на държавния глава Илия Милушев са незаконни. Вътрешният министър отбелязва още, че прокуратурата не е показала такъв критерий по други обществено значими случаи, свързани с изтеклите записи, на които се чуваше глас, наподобяващ този на бившия премиер Бойко Борисов, както и за сигнала, че е купил къща в Барселона.

 

Четвъртото основание е „използване на служители от Бюрото за защита на свидетели за извършване на претърсвания и изземвания в сградата на президентството, което е злоупотреба с техните служебни задължения, нарушава принципа на разделение на властите и е недопустимо“. И в този случай се дава за пример акцията в президентството, като вътрешният министър казва, че това е посегателство над друга конституционно установена институция – президентската.

 

И последното основание е „пренебрегване на принципа за случайно разпределение на делата (чл. 9 ЗСВ) чрез създаване на специализирани отдели в СРП и СГП, в чието кадрово окомплектоване участват командировани прокурори, поставящо под въпрос тяхната независимост“.

 

В предложението си проф. Стоилов изтъква, че тези действия на обвинител №1 са в противоречие на етичните принципи за:

Безпристрастност, според който по висящи пред него производства, магистратът не може да прави публични изявления или коментари, чрез които да се ангажира за крайния изход на случая или да създаде впечатление за пристрастност и предубеденост. Извън съдебните заседания той не може да обсъжда подобни производства пред други участници в тях, адвокати или трети лица, освен в предвидените в закона случаи;

 

Благоприличие, според който магистратът следва да се въздържа от всякакви действия, които биха могли да компрометират честта му в професията и обществото и трябва да е последователен и неотклонен при спазването на правните и етични норми;

 

Конфиденциалност, който регламентира, че магистратът не може да използва неправомерно информацията, станала му известна при осъществяване на неговите функции;

 

На задълженията като административен ръководител, според които магистратът на ръководна длъжност трябва да е основен гарант при утвърждаване на независимостта на магистратите при вземането на решения и при спазване принципа на случайното разпределение на преписките и делата.

 

Престижът на съдебната власт е изведен като конституционна ценност в чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията. Накърняването на престижа на съдебната власт е изрично посочено от конституционния законодател като едно от основанията за освобождаване от длъжност на съдия, прокурор или следовател (така Решение №2 от 21.02.2019 г. на Конституционния съд по к. д. №2/2018 г.). Обществените очаквания са съдиите, прокурорите и следователите да изпълняват конституционните и законовите си задължения (така Решение № 1 от 31.01.2017 г. на КС по к.д. № 6/2016г.). Това, разбира се, важи също за председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор, като на последния Конституцията в чл. 126, ал. 2 е поверила да осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори, а задължение на прокуратурата е да следи за спазване на законността в страната (чл. 127 от Конституцията)“, аргументира се правосъдният министър.

 

И добавя: „Допуснати от главния прокурор нарушения или системно неизпълнение на служебните му задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт, поставят сериозно предизвикателство пред върховенството на правото, защото се отнасят до един от конституционно уредените органи, призван да гарантира законността в страната и да привлича към отговорност лицата, извършили престъпления“.

 

Няколко дни по-късно Иван Гешев пък в писмо до ВСС заяви, че аргументите в сигнала срещу него се основават на медийни публикации и прессъобщения и в отговор изпрати други 27 съобщения и статии, отразяващи дейността на прокуратурата.

 

Обсъждането е точка първа в дневния ред, а прогнозите са искането да не събере подкрепа. И въпреки това, според автора му - вътрешният министър Бойко Рашков,  то не е удар във въздуха, а:

 

"Удар в полза на демократичното устройство в нашата страна, който смятам, че ще остави следа и ще предизвика промени, които ще докарат държавата на едно по-високо ниво в нейното демократично устройство".

 

Същевременно Гражданско движение БОЕЦ организира днес протест пред Висшия съдебен съвет. Движението ще депозира становище в подкрепа на искането за отстраняване на главния прокурор Иван Гешев, както и подписка с хиляди подписи, събрани на протестите, организирани от сдружението пред Съдебната палата.

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

1 коментар/a

Ана на 22.07.2021 в 13:34
Защитната реч на Гешев беше ужасяващо нагла. "Правните" му аргументи очевидно бяха писани от Виктория Имова, която едно към едно ги преповтори в своето становище. Опитите да приравняват процедурата по освобождаване на главния прокурор до дисциплинарното производство и сроковете в него, са възмутителни и са неприкрит опит да се бламира опитът за отстраняването на Гешев. Дори самият факт, че главният прокурор се ползва с незапомнено обществено недоверие, е достатъчно основание той моментално да бъде освободен от поста. Да защитаваш обществения интерес, когато обществото не ти вярва, а си избран само с 20 гласа, е нон сенс. Правова държава с главен прокурор Гешев е нон сенс. Гешев трябва да бъде изритан от съдебната власт, не само като главен прокурор и редови прокурор не трябва да бъде. Гешевщината е по-опасна от който да е вирус.

Напиши коментар