Президентът Пънкар срещу Демократическата Деменция

Цялата планета е захласната, ужасена, шокирана и вцепенена от спектакъла по демокрация, изигран в сянката на месианския империализъм – изпълнен с една камара слузести, неопровержими октомврийски изненади (имат се предвид изтеклите в Ню Йорк Поуст имейли за връзките на сина на Байдън с Украйна – б.пр.)

Намираме се изцяло във Франк Ъндърууд територия (става дума за главния герой от сериала "Къща от карти" („House of Cards”), прототип на безскрупулен американски сенатор и впоследствие президент – б. пр.) И както подобава на абсолютното „общество на симулакрума“, описано от Бодрийар през безгрижните 80-те, всички тези прилики с популярното шоу "Забележителна кечмания" („Wrestlemania Spectacular”) очевидно не са просто съвпадение.

Нека започнем с проучванията

Всякакви видове проучвания циркулират като въртящи се дервиши. Повечето подчертават звездния път на демократите към победата и неизбежната автомагистрала към ада на Тръмп. Проучване на Икономист (The Economist) дава на Джо „живия мъртъв“ Байдън огромен 91% шанс – помните ли Хилари през 2016? – за спечелване на избирателната колегия.

Заражда се подхранван от демократите консенсус около това, че Тръмп – безспирно описван като побъркан, лунатик, прото-фашист, който е опасен за бизнеса по целия свят – ще оспорва резултатите във всеки воден от републиканците щат, който може да загуби с малка разлика, като например Аризона, Флорида, Мичиган, Северна Каролина, Пенсилвания и Уисконсин.

В предизборните кампании обаче случаят е съвсем друг. Доказателствата показват, че на митингите на "живия мъртъв" има повече хора от екипа на Байдън и репортери, отколкото демократически гласоподаватели от плът и кръв. Кампанията Байдън-Харис, демонстрирайки безподобните си ПР умения, провежда надпреварата като тайна кампания.

Дългосрочната стратегия на тима Тръмп изглежда беше разбулена от самия президент: „Ще броим бюлетини през следващите две години (...) Имаме предимство, ако отидем в Конгреса. Мисля, че е 26 на 22 или нещо подобно, защото се брои един глас за щат.“ Това е референция към 12-та поправка от Конституцията: ако щатските избиратели не могат да изберат президент, решението се възлага на Конгреса. И там всеки от 50-те щата получава по един глас. Така че си представете малките, контролирани от републиканците щати, като Аляска, Северна Дакота, Южна Дакота и Уайоминг (всеки с по един републиканец в Конгреса) да имат същата тежест като Калифорния (52-ма членове в Конгреса, 45 от тях демократи).

Авантаж за Тръмп: излиза, че наистина е 26 на 22, с два – Пенсилвания и Мичиган – в общи линии сигурни.

Питай анализатора

Вътрешните републикански социологически изследвания сочат, че ако Байдън-Харис кампанията не чука на ничия врата, то доброволците на Тръмп са налазили не по-малко от 20 милиона домове в колебаещите се щати.

Комбинирайте го с новото проучване на Галъп, че 56% от американците заявяват, че са по-добре при управлението на Тръмп, отколкото преди 4 години при Обама/Байдън. Наречето го отговор на „Икономиката, глупако.“ (израз на Джеймс Карвил, стратегът на успешната президентска кампания на Бил Клинтън през 1992 – б.пр.)

Трафалгарската група – която точно предсказа изборите през 2016 – залага, че Тръмп ще спечели изборите с малка преднина от 275 гласа.

Топ-анализаторът на JP Morgan Марко Коланович изтощително отбелязва промените в регистрацията на гласоподавателите, за да отхвърли почти всяко изследване, показващо загуба за демократите. Това подсказва, че Тръмп накрая може и да спечели светата троица: Пенсилвания (20 гласа), Флорида (29 гласа) и Северна Каролина (15 гласа).

И за капак на всичко, нещо по-екзотично и от черна дупка, поглъщаща звезда, се случи през тази октомврийска седмица на изненадите: CNN реши да практикува истинска журналистика и разкости Нанси Пелоси пред камера.

Това може да бъде доста лоша поличба за чакащия на опашката президент Камала Харис, която, малцина си спомнят, беше сочена за продължителка на оста Обама/Пелоси на тайна среща в Хамптънс през лятото на 2017.

Следвай парите

Сега нека последваме парите.

Това е забивка. За републиканците главният човек с парите е казино-схемаджията Шелдън Аделсън, който буквално купи Конгреса за някакви 150 милиона долара. За демократите това е Хаим Сабан, който притежава собствен тинк танк и е човекът с парите на Хилари. Демократическата деменция е всъщност кандидатура на човека с парите.

За да го направя още по-разбираемо – и Аделсън, и Сабан са озверели поддръжници на Израел. Вътрешна информация на дисидент на властта обяснява всичко изцяло: „Лицето на мафията Шелдън Аделсън финансира Тръмп като застраховка пред Израел, въпреки че Израел е за Хилари.“

Преди четири години отбрани източници от Ню Йорк, с които бях в контакт, съобщиха точно изборния резултат десет дни преди изборите.

Един от тези източници, нюйоркски бизнес-тайфун, близък с отбрани Господари на Вселената, управляващи "Уолстрийт", отново хваща югуларната вена:

„Дълбоката държава управлява и републиканците, и демократите. Тръмп трябва да работи в рамките на системата. Той го знае. Аз съм приятел на Доналд и знам, че той иска да направи правилното нещо. Но той няма власт. Той със сигурност иска да бъде приятел с Русия и Китай. Той е бизнесмен. Той иска да прави сделки с държавите, не да воюва с тях. Ние сме сред тези, които набелязаха основните линии на кампанията му през 2016: не на фалшифицираните валути, които разрушават националните индустрии, не на неограничената имиграция, която разушава заплатите на низшата класа и насърчава разногласията с Русия и Китай. Почти нищо от това не се случи за четири години.“

Обаче, идва още един играч от Ню Йорк: „Тръмп прави 90% от това, което те искат, така или иначе. По-добре да задържим злодея на върха, за да има кого да обвиняваме и пролетариатът да продължи да се върти в кръг.“

На финансовия фронт, което никога няма да бъде признато публично, е само Уолстрийт, който проектира чисто про-демократична фасада, но в действителност не се интересува от убедителна победа на демократите , защото това ще потопи борсата на Уолстрийт. Оспорвани/продължителни избори ще предизвикат същото – "Голдман Сакс" проектират кошмарен сценарий със спад на S&P до само 3100 пункта.

И така, тихомълком предпочитаният от "Уолстрийт" сценраий е победа на Тръмп и още по-сочни данъчни тежести, в паралел с приоритетите на "Уолстрийт", който обслужва Федералния Резерв, за да продължава да ръси трилиони долари за хеликоптери, каквото ще да става. В крайна сметка, единствената политика в града е Уолстрийт да превърне Федералния резерв в хедж фонд.

От своя страна, единственото, което екипът на Тръмп със сигурност не иска, е Велик рестарт, който ще бъде официално обявен в Давос през януари 2021.

И всичко това докато "Голдман Сакс", отново, е непоклатим, че единственият начин да „спасим“ нацията от нейния огромен, постоянно експлодиращ дълг, е да обезценим щатския долар.

Хилари иска нова работа

В сенчестата игра (или заговора на кечистите) на противопоставяне на Тръмп срещу Дълбоката държава, друг от нюйоркските играчи потвърждава, че „на Тръмп не му се позволява да изпълни голяма част от дневния си ред. Това ти показва къде е истинската власт. Военно-индустриалният комплекс иска Тръмп в играта, защото той им дава всичко, което искат за една гигантска военна конструкция. А Байдън няма да поеме подобен ангажимент.“

Клапър, Бренан, Коми и Мюлер „просто изпълняваха заповеди и бяха защитени.“ Колкото до военнолюбивата нарцистична хиена Хилари Клинтън, тя има нужда от победа на Байдън/Харис най-вече за да остане вън от затвора, като част от „тайната“ сделка, сключена с Обама, която я накара да се откаже в полза на бившия президент, от позицията на фактически лидер на голямата демократическа партийна машина.

Всеки мислещ човек в близост до властовия пояс знае, че "живият мъртъв" беше избран, защото не става дори и за предястие. Да предположим, че би бил избран за президент – истинската сила зад трона ще бъде оста Обама-Пелоси и техните обичайно заподозрени господари. Добре дошли в царството на президент Камала.

Хилари обаче не оставя нищо на случайността, подсигурява се и не взима заложници. Тя тъкмо оповести манифест от 5000 думи, който може да се разглежда като кандидатура за шефското място в Пентагона.

Фактът, че при всички обрати на играта ключовите вектори на Дълбоката държава продължават да бъдат недосегаеми, трябва да се разглежда като поговорката гарван гарвану око не вади. Повече от вероятно е Тръмп да е некадърен, когато става дума за подбор на минионите, и повече от реалистично е никога да не му е бил даван нормален избор: той е притиснат от криминални екземпляри като Джина „Кралицата на мъченията“ Хаспел, Мустака-скандалджия Джон Болтън и Майк „Ние лъжем, ние мамим, ние крадем“ Помпео.

Което ни води до шефа на правосъдния департамент Уилям Бар и постоянен въпрос за мнозина приближени до властовия кръг: как така няма повдигнати обвинения, при купищата доказателства за преплетените с Дълбоката държава машинации.

Просто: Бар е от ЦРУ, част от старата банда на татко Буш, рекрутиран още докато е в гимназията, през 1971. Когато татко Буш става директор на ЦРУ през 1976, Бар влиза в правния отдел на ЦРУ и започва стабилното си изкачване, завършвайки през 1991 като главен правен съветник в президентския кабинет на татко Буш.

Излишно е да добавям, Бар последователно премазва всяко възможно разследване срещу Буш, Клинтън и избрани сътрудници на ЦРУ, от BCCI (международна банка, оперираща на принципа на банковата тайна, с цел прикриване на измами от голям мащаб – б.пр.), до кражбата на софтуера PROMIS (доставен на Департамента по првосъдие, впоследствие обект на съдебни дела, с обвинение, че Департаментът не е платил за усулгата, а е пиратирал софтуера – б.пр.)

Никой не иска доброволно да си признае, че е присъствал, когато Тръмп е избрал Бар – или как Дълбоката държава е направила така, че това да стане. Фактът е, че Бар беше назначен скоро след смъртта на татко Буш. Малко вероятно е екипът на Тръмп да е „отделил“ кадъра на ЦРУ от блатото – със или без 33 000-те изтрити имейла на Хилари.

И това е, което кара тези нюйоркски играчи да се обзалагат, че Бар няма да тръгне след нито една от звездите в галактиката на Дълбоката Държава.

И все пак факт е, че Националната Агенция за Сигурност е запазила всеки един разговор, чат или имейл в своите огромни сървъри. Тръмп има властта да поръча всичко да бъде оповестено, както и направи. Обаче излиза, че на пролетариата беше предложен ситком на тема "Четири лапи".

„Върнах се“ на стероиди

Тоталната балканизация на културата в Съединените Щати и превръщането й в непробиваеми контейнери от ирационалност предотвратява всяка възможност за цивилизован дебат. Това, което остава, е безкрайното възпроизвеждане на фалшиви актьори, армии от платени тролове, ботове, масово възмущение, опаковано като шоколадов десерт, повсеместна истерия.

Каквото и да става, бъдете готови за предстояща голяма касапница ала Kill Bill (филм на Тарантино, характерен със сцени на насилие и обезобразяване – б.пр.).

И в тази огнестрелна война – не само метафорично – се включва Джон Лайдън, известен още като Джони Ротен, легендата на Секс Пистолс и жител на лъскавата част на Винъс Бийч в Ел Ей. Той гласува за Тръмп.

Това е същинското коронясване на Президента-Пънкар, само дето Тръмп е повече Village People („Младежо, не тряа се скапваш“), отколкото Sex Pistols в „Holiday in the Sun“, или пък  Dead Kennedys в „Holyday in Cambodia“ (авторът продължава аналогията си с пънк групи и техните албуми и парчета – б.пр.)

В унисон с изявата на Тръмп във Флорида: „Върнах се на стероиди, движа развълнуваната многохилядна тълпа като професионалист и допълвам с YMCA танцувални движения накрая: „Ще целуна хората и красивите жени...“

Сега го сравнете със Спящия Джо в Охайо, застанал пред... ами, никого: „Аз се състезавам като горд демократ... за Сената“. Миналата седмица поразителните 8 души се явиха на митинга на Байдън/Харис в Аризона.

И тази врява върви, докато пандемия със смъртен индекс от приблизително 0,14% , според оценката на СЗО, причинява на глобалната икономика загуба, не по-малка от огромната сума от 28 трилиона, според Международния валутен фонд.

О, да, и не е свършило, докато слабата Бритни пее „Направих го отново“.

Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова

Източник: Strategic Culture Foundation

Свързнани текстове: От 9/11 до Великия рестарт. Как Кристалина Георгиева и Клаус Шваб изпълняват чужд сценарий